Maketo Makedonski’s Registered & Protected Web Page
http://macedonia-history.blogspot.com-
All Rights Reserved
-
Sun Oct 28 05:59:33 UTC 2007
-
HISTORY OF MACEDONIA, ÐСТÐÐ ÐЯ ÐÐ ÐÐÐÐÐÐÐÐЯ, MACEDONIA HISTORY
-
My Registered & Protected Copyright: http://macedonia-history.blogspot.com
-
skip to main | skip to sidebar HISTORY OF MACEDONIA, ИСТОРИЯ ÐÐ ÐœÐКЕДОÐИЯ, MACEDONIA HISTORY Blog-portal about History of Macedonia. THE MACEDONIAN HISTORY IS STILL ALIVE HERE! Change language Label Cloud Aegean Macedonia (6) Documents about History of Macedonia (6) Etnical Macedonia (1) Historians about History of Macedonia (14) Historical Macedonia (1) History of Macedonia XV-ХІХ s. (9) History of Macedonia ХІХ-ХХ s. (48) Macedonia after WWІІ (8) Macedonia and WWІІ (10) Macedonia before WWІ (8) Macedonia-Demographic and Statistic (1) Macedonia-general information (3) Macedonian historical news (8) Macedonian language (11) Macedonian minority in Bulgaria (2) Macedonian question (22) Macedonism (8) Relligion life in Macedonia (3) The Medieval history of Macedonia (12) Who is Who in Macedonian history?-A (1) Who is Who in Macedonian history?-B (1) Who is Who in Macedonian history?-C (2) Who is Who in Macedonian history?-D (1) Who is Who in Macedonian history?-G (1) Who is Who in Macedonian history?-M (5) Who is Who in Macedonian history?-O (2) Who is Who in Macedonian history?-P (3) Who is Who in Macedonian history?-S (7) Who is Who in Macedonian history?-T (1) Who is Who in Macedonian history?-V (1) Брошури (1) Гръцката пропаганда в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ (2) Документи за иÑториÑта на ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ (9) Документи за иÑториÑта на МакедониÑ-ХІХ в. (1) ЕгейÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ (8) ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² периода 1941-1944 (3) Книги (18) Кой кой е в МакедонÑката иÑториÑ?-M (1) Кой кой е в МакедонÑката иÑториÑ?-С (2) Кратка иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ (6) Материали (2) ÐаÑледниците разказват (2) СръбÑката пропаганда в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ (6) Статии (27) Ð¡ÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ (6) Файлове (1) Ð¥Ñ€Ð¾Ð½Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð½Ð° ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ (1) Recent comments Dear Greek compatriotswho read this blog.We fed up... - 27-Sep-2007 - Kos mameto da vi go ebam bugarsko. nie ne sme bugari v... - 23-Sep-2007 - Anonymous Поздрав на екипа на "ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° МакедониÑ"!Благода... - 18-Sep-2007 - Георги Станков abe tatari edni i Isus da ne e bugarin - 13-Sep-2007 - Anonymous a ti bugarce kleto ne si tolku dostoinstveno da go... - 13-Sep-2007 - Anonymous Blog Archive ▼ 2007 (54) ▼ October (2) ▼ 10/20 (2) A HISTORY OF MACEDONIA IN THE MIDDLE AGES by: d-... THE DRAMA UPRISING IN 1941 (Summary) by: Prof. G... ► September (3) ► 09/24 (1) (Sluzba za Drzavna Bezbednost-Dokumenti) ДОКУМЕÐТ... ► 09/22 (1) "МакедониÑ, 1941-1944: ОÑвобождение или окупациÑ?"... ► 09/07 (1) The revolt of Ohrid - 1913 ► August (3) ► 08/11 (1) "МакедониÑ, 1941-1944: ОÑвобождение или окупациÑ?... ► 08/10 (1) "МакедониÑ, 1941-1944: ОÑвобождение или окупациÑ?... ► 08/03 (1) THE MOVEMENTS FOR THE LIBERATION OF MACEDONIA AND... ► July (1) ► 07/31 (1) The revolt of Tikvesh-1913 ► April (13) ► 04/06 (1) Полковник Петър Дървингов "ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° Македоно-Од... ► 04/05 (12) The History of the Protestant Mission to Bulgaria ... Dnevnik, Macedonia: Slav-Macedonians and Bulgarian... Rattle 10 March 2007 09:15 FOCUS News Agency The M... Bulgaria and Macedonia - One State Bulgarian VMR... VMRO Insists for Unification of Bulgaria and Maced... THE MACEDONIAN QUESTION AND THE RECENT WARIN FORM... Maria Bakalova-BULGARIAN ‘MACEDONIAN’ NATIONALISM ... Bulgarian “Macedonian” Nationalism: A Conceptual ... Sofia-Skopje:New Tension Source 7 August 2006 19:2... MACEDONIA REQUESTS CLARIFICATION ON STATEMENTS OF ... MACEDONIA DISCREDITS BULGARIA – NATIONAL HISTORY M... BULGARIA'S POSITION CONCERNING MACEDONIA UNCHANGED... ► March (30) ► 03/16 (1) ГОРÐО БРОДИ, GORNO BRODI, ÐÐО ВРОÐДУ, ANO VRONDU,... ► 03/15 (1) СтраданиÑта на 323 македонÑки затворници в Диарбе... ► 03/13 (1) ÐœÐКЕДОÐИЗМЪТ КÐТО ПОЛИТИЧЕСКРКОÐЦЕПЦИЯ Ð’ КРÐЯ ÐÐ... ► 03/12 (1) ВЪРБÐРТОДОРОВ- " ИЗ МОЕТО ЖИТИЕ-БИТИЕ" ( СПОМЕÐ... ► 03/09 (24) The Macedonian Question, 1878-1908 1. MACEDONIA A... Lyubomir Miletich Lyubomir Miletich (14 January ... Internal Macedonian Revolutionary Organization ... Nikola Vaptsarov (7 December 1909 - 23 July 1942... Kiril Peychinovich (or Kiril PejÄinović; Bulgaria... Venko Markovski From Wikipedia, the free encyclope... Marko Cepenkov From Wikipedia, the free encycloped... BULGARIAN AND MACEDONIAN Bulgarian is the offic... =================================================... NATURE OF STANDARD MACEDONIAN LANGUAGE by Mladen... Dossiers are still beeing made in this country! ... Confessions of a Macedonian Bandit by Albert Sonn... Maria Bakalova Institute Balkanique BAC - Sofia BU... Kuzman Shapkarev (1834-1909) was the greatest coll... Kuzman Shapkarev From Wikipedia, the free encyclop... Kiril Purlichev Kiril Grigorov Purlichev was born ... Grigor Purlichev (1830-1893) - Extracts from the A... Miladinov Brothers From Wikipedia, the free encycl... Serbian possition about Macedonizm In 1822 the Se... Karposh rebelion After suffering defeat at Vienna... Constantine Bodin From Wikipedia, the free encyclo... REPORT OF THE INTERNATIONAL COMMISSION To Inquire ... REPORT OF THE INTERNATIONAL COMMISSION To Inquire... Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessal... ► 03/03 (2) ► February (1) ► 02/26 (1) ► January (1) ► 01/28 (1) ► 2006 (140) ► December (2) ► 12/16 (1) ► 12/13 (1) ► November (42) ► 11/30 (1) ► 11/27 (1) ► 11/25 (1) ► 11/22 (3) ► 11/21 (4) ► 11/17 (2) ► 11/16 (1) ► 11/12 (2) ► 11/11 (15) ► 11/10 (2) ► 11/09 (1) ► 11/08 (1) ► 11/01 (8) ► October (96) ► 10/31 (2) ► 10/29 (6) ► 10/28 (46) ► 10/27 (12) ► 10/25 (16) ► 10/24 (1) ► 10/16 (3) ► 10/14 (10) In french Quelques mots de réponse aux calomniateurs des Macédoniens - 12-Jan-2007 - The "Macedonian" La Question Macédonienne - 12-Jan-2007 - The "Macedonian" Gotse Delchev - 10-Feb-2007 - The "Macedonian" La Macédoine Bulgare - 08-Jan-2007 - The "Macedonian" Les frontières de la Macédoine - 09-Jan-2007 - The "Macedonian" Archiv Archiv about Macedonia/ Ðрхив за ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð Ð°Ð·Ð³Ð»ÐµÐ¶Ð´Ð°Ð½Ðµ на архивите в groups.google.com Search Search this site:check out the Macedonia swicki at eurekster.com Other | Add your blog More information Soon ... Gallery Cartoons, Slide ... www.flickr.comThis is a Flickr badge showing public photos from historyofmacedonia. Make your own badge here. Email Subscriptions powered by FeedBlitz Your email address:Powered by FeedBlitz Saturday, October 20, 2007 A HISTORY OF MACEDONIA IN THE MIDDLE AGESby: d-r. Christo DimitrovThis article is an attempt to present the history of the geographical region of Macedonia in more trustworthy and more impartial way on the base of authentical documentary material.From historical point of view Bulgarian ethnical presence in Macedonia is as old as it is in all the other Bulgarian regions, most of which like Macedonia are not within the boundaries of today's Bulgarian state. So it s not without reason to ask why today's Bulgaria includes the smallest Northeastern part of Macedonia. Is this a consequence of the political mistakes only done during the past twentieth century or is it a result of an all-round policy started by the Bulgarian statesmen as far back as Middle Ages? Where actually was the strongest Bulgarian ethnical presence in Macedonia and did it coincide with the Bulgarian state-political presence there during the Middle Ages? Why, however, Macedonia was and still is an apple of discord for all Balkan nations (Bulgarian, Serbian, Greek, Albanian, Turkish and Rumanian)?[+/-] SHOW ME ALL TEXTIn order to give more objective and well-grounded reply to all these questions we have to remember some basic moments of Macedonian ancient history. By the beginning of the 6th century BC the ancient Hellenistic (Hellenic like, Greek like) state of Macedonia took shape on the territory of today's geographical region. Ethnically the ancient Macedonians were related to the ancient Greeks, Thracians and Illyrians. Their state gained strength under the rule of King Philip II (359-336 BC), who created the famous Macedonian phalanx which helped him to conquer most of Greece and Thrace. His son Alexander III the Great (336-323 BC) made of Macedonia one of the earliest large empires in human's history. He took hold of all the Near East and part of the Middle East as far as India. After his death however this empire and even the old Macedonian kingdom fell apart into separate Hellenistic states led by Alexander's commanders, descended from distinguished aristocratic families. They started long and bloody civil wars, which weakened even more the ancient Macedonian state. In addition, most of the native Macedonian population gradually moved east and their lands were occupied mainly by Greek mercenaries, Hellenized Thracians and Illyrians, as well as Celts. This fact quickened the processes of Hellenization. On the other hand, the weakening Macedonian state because of its strategic situation gradually became one of the first targets of rising Rome. In 168 BC, after three heavy wars, the Romans finally conquered Macedonia and divided it into four separate parts. In other words Macedonia became one of the first Balkan countries, conquered by Rome and thus one of the first regions on the peninsula submitted to the processes of Romanization. Roman authority led purposeful policy in this respect conducting constant administrative changes and moving great masses of Italian and Anatolian population.But the ethnical aspect of the Balkans started changing radically in the middle of the third century AD when the peninsula was exposed to barbarian invasions. These affected Macedonia as well. It can be firmly stated that as early as the fourth century AD the native population of the region was to a great extent replaced by compact masses of Goths. Probably part of them were Byzantinized within the frame of the East Roman Empire in the 5th century, while the rest of them moved to Italy, Gaul and Spain by the end of the same century. Anyway at the end of Antiquity the old Macedonian ethnic body did not exist anymore - on the territory of Macedonia lived actually some half-barbarous half-Romanized half-Hellenized population, who in order to have more citizen and economic rights strove to define themselves as Romans. The biggest ethnical changes were still to come.In fact as early as the 5th century the Bulgars as part of Attila's semi-nomadic empire of the Hunns (later on their own) repeatedly crossed the Macedonian land during their raids against the East Roman empire or as its allies. An interesting fact is that according to written sources Bulgarian first more significant penetration in Macedonia took place earlier than that of the Slavs' - as early as the last days of the rule of Emperor Anastasius I, probably in 517, while the Slavs appeared in those lands in the time when on the throne was his successor - Emperor Justin I (518-527). Notably strong was their pressure during the rule of Justinian I (527-565), when they were in action together with and often under the leadership of the Bulgars. In the second half of the 6th century the Bulgars and Slavs were subject to the Avars, but the barbarian pressure against the empire increased still more. In 586 Avars, Bulgars and Slavs laid the first serious siege to the main Macedonian town Thessalonica and this was the beginning of their age-long ambition to conquer it. In 597 there was another siege. Its failure proved that the invaders' attempts were to be fruitless unless they could keep under control the surrounding area.In 610 Avars, Bulgars and Slavs launched a mass offensive against Byzantium, which swept the Danubian frontier, destroyed and deVastated important and big fortified towns and laid the beginnings of mass Slavic settlement mostly in Moesia, Dacia and Macedonia. In 615 and 617 they laid two more threatening sieges to Thessalonica and this time the attackers were part of the population located in the vicinity of the city. The Greek sources give us the names of the following Slav tribes on the territory of Macedonia: "Drougouvitai, Sagoudatoi, Berzitoi, Ryghinoi". The ethnical aspect of the region was so radically changed that the name of Macedonia, used to mark the region before disappeared from the evidence for several centuries and another term appeared instead - "Sclavinias". It was only by 675 that the Emperor Constance II managed to find power, ways and means and try to subdue i.e. to put the Sclavinias under tax and political obligation. Due mainly to the lack of co-ordination and low extent of organisation the Slavs in Macedonia were subjected without great efforts though there were some attempts for resistance like that of the Slavic leader Perbound in 675 and two years after his murder the Slavs tried once more to attack Thessalonica.And right then when it seemed that the empire regained its hold on Macedonia on the political stage there appeared new opponent - more organised, more powerful and for that reason more dangerous - the Bulgars led by Kouber, who tried like their kinsmen subject to Asparoukh to lay the beginnings of another Bulgar state which probably was to be centred round Thessalonica itself. Their attack against the main Macedonian city in about 682-684 failed too but it was much more far-reaching in consequences both political and ethnical for the whole of Macedonia.First of all it is clear from the evidence that the Byzantine Emperor Constantine IV accepted the existence of another big Bulgar group in Macedonia officially within the boundaries of the Empire but actually under the rule of their own leader Kouber. And what is more he asked the Bulgars to be supplied by the Slav tribe called Drougouvits and that was exactly what was ordered from Constantinople, The Drougouvits themselves neither refused nor protested against this decision. To put it another way the Byzantine emperor acquiesced to concede to the Bulgar chief the right to rule over part of the local Slavs in Macedonia. That was the first success of the Bulgar policy in this respect achieved as far back as the end of 7th century! Constantinople kept on recognizing the Bulgars' special rights in Macedonia even after Kouber's abortive action against Thessalonica which by all means should have been treated by the Empire as disloyalty and rebellion. At that time the Bulgars in Macedonia were called "Sermesianoi" after the name of the region they had come from - Sirmium/Srem (today's Sremska Mitrovica in Serbia). In the long run despite the reverses of fortune it was Kouber's Bulgars that became that oldest Bulgarian main body in Macedonia which laid the beginnings of the Bulgarian national spirit there and determined the long lasted ambition of the Danubian Bulgars to unite all Bulgarians on the Balkan peninsula under one rule. In fact the Byzantines themselves seemed to finally become reconciled with the loss of their old province Macedonia - at the end of the 7th century they established a new administrative district -theme, called again Macedonia but the new one had nothing to do with the ancient province as it included parts of Thrace and the Rodopes while its centre was Adrianople / Odrin (now Edirne). Thus during the following centuries the name „Macedonia" acquired completely different ethnic-political and geographic meaning.At that time it was already obvious that Kouber's Bulgars would not be able to lay the beginnings of another Bulgar state in Macedonia. That was the reason why their kinsmen round the banks of the Danube started to pursue more active policy aimed at incorporating them into already consolidated Danubian Bulgaria. The first action in that respect dates back to the reign of Khan Telerig about 774. Some nowadays historians in Skopje define this action as „the beginning of the Bulgarian aggression against the Macedonian Slavs". But the analysis of the Byzantine sources shows that even if there was some „Bulgarian aggression" it was not levelled against the local Slavs but against the Byzantine administration in Macedonia.In fact the Bulgarian military and political penetration in Macedonia began during the reign of Khan Kardam. In 789 one Bulgarian troop penetrated in Struma valley and defeated the main Byzantine camp, which was the first military success worth mentioning. The first more serious success though took place at the beginning of the 9th century during the reign of Khan Krum. In 808 his armies penetrated again up the Struma valley and next year it was not by chance that he took hold of Serdica (now Sofia), which enabled him to control Northeastern Macedonia. Probably this attack took place in 812-814 and it gave Khan Krum the chance to recruit auxiliary troops from „all Sclavinias too", i.e. from among the Slavs in Macedonia. His heir Khan Omourtag was probably forced to give part of the newly conquered territories back to Byzantium, but in 837 a Bulgarian army led by Kapkhan Isboul won important victories at Serres and Philipi thus gaining the control over the Western Rodopes and Eastern Macedonia. This was fundamental as it enabled the expansion of the Bulgarian authority towards the central and western Macedonia and the inclusion of the regions along the valleys of Vardar, Drin-Cerna and the Lake of Prespa (the areas around Stip, Skopje, Prilep, Ohrid, Bitola). This process was already finished by the Khan Boris' ascension to the Bulgarian throne in 852. It was during his reign that the territory of the Bulgarian Macedonia was divided into at least three administrative regions - comitats: Bregalnica centred around Skopje, Kutmicevica centred around Devol, later around Ohrid and finally the south-eastern part with its centre Strumica. It was in Kutmicevica that in 886 Boris I sent one of the most distinguished disciples of Cyril and Methodius - St Clement of Ochrid. His main task there was to create Bulgarian clergy capable of performing the liturgy in Slavic old-Bulgarian language or as it is known Slavonic liturgy. His best disciples formed an entourage of learned men who constituted the so called „Ochrid's Educational Center". It was there, under the guidance of St Clement and on the orders of Tsar Symeon I at the beginning of the 10th century where a spelling reform was carried out the sense of which was to replace the unintelligible Glagolic alphabet with the so called Cyrillic (actually „Clementic") alphabet.Most of Macedonia still remained within the boundaries of the First Bulgarian Kingdom during the reign of Symeon's heir Tsar Peter I (927-969). And as an inseparable part of Bulgaria the region shared both its successes and failures, lived in peace and suffered with it the consequences of invasions. In 971 most of the northern Bulgarian territories were conquered by Byzantium and the centre of the Bulgarian state-political life started to move to the south-west of the Balkans where the sons of Nicholas, the Count of Sredec (old Serdica - now Sofia) took hold of the power. Unfortunately this fact is used as grounds for one of the greatest speculations with the history of Medieval Bulgaria. Most of the historians in Skopje announce this fact as the beginning of some „Macedonian Medieval Kingdom". Entering into details is unnecessary as it is quite enough to mention only several things which show that this speculation is absolutely groundless: until 986 Count Nicholas' sons (Cometopuli) ruled the independant Bulgarian territories in Macedonia and out of it (the regions of Vidin, Branicevo, Belgrade, Nis and Sofia) from Sredec / Sofia which is probably their place of birth. They gave there shelter to the Bulgarian Patriarch. When Tsar Boris II was murdered they welcomed his brother Roman. Roman was castrated so he was not able to be a ruler but nevertheless he was recognized as the legal heir of the throne. Later Roman established his residence in Skopje. Only after his death did Samuel seem to declare himself a Tsar. Later his nephew John Vladislav stated this clearly in the Inscription of Bitola (kept hidden even today) from 1016 where he is defined himself as "native Bulgarian" and „Bulgarian autocrat". And later on, in 1018, when the Byzantine Emperor Basil II broke down the last efforts of Samuel's successors to resist he called himself „Boulgaroktonos" (Killer of Bulgars) and not „Makedonoktonos" and this is hardly by chance. Basil II divided the conquered lands into several parts. The largest of them included today's Vardar Macedonia it was centred around Skopje and was called by the Byzantines themselves „Thema Boulgaria".In early Medieval period Bulgarian ethnical and state-political presence is clearly evidenced but later its character became more dramatic and tragic. The Byzantine rule intensified the processes of Hellenization but it could not eliminate the Bulgarian ethnic character of Macedonia and especially of its central, northern and eastern parts. However the Greek ethnic element considerably strengthened its presence in Southern Macedonia. This fact was first of all felt at the end of the 12 th and the beginning of the 13 th century when the Asen brothers started recovering the system of Bulgarian state in Macedonia. In 1191 the Bulgarians reached for the first time the valley of Upper Struma but could not go farther than Rila Monastery. At the same time the Serbs led by Stefan Nemanja conquered Skopje for the first time and devastated the town and that was an emblematic sign showing the appearence of a third power which was yet to begin challenging the rule over Macedonia.The Asens started recovering the independence of Macedonia in summer 1195 when a big Bulgarian-Cuman army went up the Struma valley and conquered Melnik and Strumica, i. e. today's Pirin Macedonia was set free first. Next year John I Asen reached ar far as Serres and Amphipolis. But the Bulgarians could not keep those regions and had to withdraw. The Asens appointed a governer for the Struma region. His name was Dobromir Chrysos - Asens' loyal brother-in-arms. For no reason some historians in Skopje today declare that Dobromir Chrysos was „the first independent Macedonian ruler" who threw off the Byzantine dominion. In fact there are explicit historical sources that Chrysos was sprung from the Bulgarian population located to the north of the Balkan mountains and that he supported the Asens' rebellion from the very beginning. Later being the governer of Struma region Chrysos did try to maintain independent political relationship with the Byzantine Emperor Alexius III Angelus (1195-1203). The boyar Ivanko did the same - after he had killed his relative John I Asen and established himself in Plovdiv he was recognized by the Byzantine emperor as a governer of the region. Since then both Chrysos and Ivanko acted either against the Asens or as their allies. I wonder how come noone has yet had the idea to declair Ivanko „the first independent Thracian ruler" or to declair John Spiridanakis - a Byzantine renegade who acted the same way and in the same period in the Rodopes - „the first independent Rodopes ruler"...In fact Dobromir Chrysos three times backed out of his alliance with the Byzantine emperor under the influence of Tsar Kalojan who acted with great political wisdom turning his back to the desire for personal revenge. At the end of 1202 the Byzantines managed to get rid of Dobromir Chrysos and conquered the Struma region but they could not hold it even for a year. When the crusaders from the Fourth Crusade came to the walls of Constantinople Alexius III hid himself in Debeltos asking desperately Tsar Kalojan for help. But the Bulgarian ruler knew better than that and instead of helping the fugitive in summer 1203 he started conquering Macedonia. He took Skopje, Prizren and Ohrid and appointed a Cuman chief called Cuzmen (Etzuismenos) as a governor of Struma region.When the crusaders captured Constantinople their leaders started parcelling out the lands of Byzantium. The territory of Macedonia was included within the boundaries of the so called Kingdom of Thessalonica given to marquis Boniface of Montferrat. The result of this and of the consequent military actions was that Thessalonica, Serres and Veria, i.e. the southern and southwestern parts of Macedonia were taken by the Latins, its western parts remained under the rule of the Despotate of Epirus while its northern and northeastern parts remained under the rule of the Second Bulgarian Kingdom. Thus however Macedonia was for the first time divided among more than two political powers.All this made Tsar Kalojan during the last two years of his reign (1205-1207) constantly trim and wage wars now against the Latins now against the Greeks. Thanks to his extremely clever diplomacy and military tactics this great Bulgarian ruler managed to gain the rule of almost all Macedonian region as it was during the reign of Symeon and as it was later under the rule of Samuel, only that Kalojan could not take Thessalonica. It was under the besieged walls of Thessalonica in September-October 1207 that Kalojan was murdered as a result of a Greek plot. The death of this remarkable statesman soon led Bulgaria to turmoils which had negative effect on the Bulgarian state-political presence in Macedonia. The right of the new Tsar Boril to rule the country was challenged by his brother Strez who declaired himself an independent ruler of Vardar Macedonia and by Boril's cousin Alexius Slav who took hold of the Rhodopes and Pirin Macedonia. The worst of all was that following their reckless desire to defy Boril they placed themselves at the service of hostile powers who strove to take as much of Macedonia as possible - Strez asked the Serbian king for help while Alexius Slav acknowledged himself a vassal of the Latins and later he became related to Theodore of Epirus, proclaimed as "Emperor of the Romans" - de facto King of Thessalonica. Gradually by 1224 most of Macedonia was included within the boundaries of Theodore's state only the region of Melnik still belonged to Alexius Slav but he was more a friend of Theodore than of his relative - the new Bulgarian Tsar John II Asen (1218-1241). It was not until the Battle of Klokotnica on 9 March 1230 that the Bulgarians regained their control over most of Macedonia with the exception of the region of Thessalonica which was ruled by Manuel Angelus Comnenus - Theodore's brother but Tsar John II Asen's son-in-law and vassal.After the death of John II Asen in 1241 the power of Bulgaria weakened as a whole so did its influence in Macedonia. As early as the next year Nicea which again set foot on the Balkans mainly thanks to the help of Bulgaria started systematically taking hold of the region of Thessalonica. Especially grave were the consequences of the coup d'etat in Turnovo in 1246 when the rule was taken by the “pro-Nicean” group around John II Asen's second wife Irene Comnenos and her son Michael II Asen. Shortly after that John III, the emperor of Nicea, took at first the regions of Serres and Melnik, then the regions of Struma, Bitola, Skopje and even Velbuzd and all this without any resistance or reaction on the part of Bulgaria. Thus the Bulgarian rule in Macedonia was completely destroyed and the region was divided between Nicea and Epirus. In 1254 emperor John III managed to drive the Epirotes out of Voden, Kastoria, Devol, Prilep, Veles and Ohrid. It was not until his death that the Bulgarians in Macedonia rebelled against the Niceans and tried to restore the rule of the Bulgarian state in the region. But the rebellion led mainly by Dragota, the chief of Melnik, failed and this was the last serious attempt to bring Macedonia back within the boundaries of medieval Bulgaria.From that moment on the Bulgarian medieval state was no longer to decide or influence the fate of its population in Macedonia with one only exception. In fact after 1255 the Byzantine power in Macedonia considerably strengthened and it was not the Bulgarians who resisted it but the Serbs whose presence here became increasingly sensible. It is no chance that the evidence defined the Bulgarian Tsar Constantine Tih who ascended to the throne in Turnovo supported by the Greeks as a half-Serb descended from Skopje. Even the Inscription of Bojana Church lays particular stress on the Serbian origin of Sebastocrator Kalojan „ the Tsar's cousin". In fact the Serbs made their first attempts for military invasion in Macedonia shortly after the Bulgarian abortive rebellion. In 1257 a Serbian troop passed through the region of Skopje and Kicevo then it laid seige to Prilep as allies of the Epirotes. By the beginning of the 1280's the restored Byzantine empire was still holding the whole region of Macedonia under its rule. But when the energetic King Milutin (1282-1321) ascended to the Serbian throne things went wrong for the Byzantines. In two years' time after an extremely agressive campaign the Serbians took Skopje and all the Northern Macedonia up to the line Strumica - Prilep - Ohrid which became the new boundary between Serbia and Byzantium. The Bulgarian state under the rule of the Tsars George I Terter and Smilec as the Byzantine writer Pachymeres put it „was not able to help itself let alone help someone else". In fact the marriage between Milutin and the Bulgarian princess Anna Terter seems to show that the Bulgarians acquiesced the Serbian agression in Macedonia. And Milutin kept on expanding his territory - in 1297 he took Western Macedonia and part of the Albanian coast. The only reponse to this action on the side of Tsar Smilec's widow was to make a futile and humiliating attempt to offer her own self as Milutin's new wife. But the Serbian king decided to stake on the more favourable (though scandalous) marriage with the six years old Byzantine princess Simonida Palaeologos. Thus the traditional Serbian-Byzantine alliance attained not only its usual anti-Bulgarian political purpose but from now on it was based on territorial-political deal between the two countries at the expense of the Bulgarian population in Macedonia.An attempt to shatter this statusquo pernicious for the Bulgarians made Tsar Theodore Svetoslav. In 1304 he waged a war against Byzantium after he had made an alliance with the Catalanian mercenaries in Thrace who later crossed into Macedonia. But the Byzantines foresaw the great danger and managed to keep the situation in Macedonia unchanged by making important concession in Thrace.From the beginning of 1320's on important political changes took place in all the Balkan countries: in Byzantium one of the heaviest civil wars began - the war between the two emperors both called Andronicus - a grandfather and his grandson started fighting for the throne; in Serbia too a civil war began after Milutin's death - his sons faught for the throne, but it was quite easily taken by Stefan Decanski; in Bulgaria after the tragic doom of George II Terter the dynasty changed again, but the rule was once again stabilized when in 1323 the Despot of Vidin Michael III Sisman Asen ascended to the throne in Turnovo. Gradually Serbia and Bulgaria took a different and contrary stand in relation to the civil war in Byzantium - this time it seems the Bulgarians took the side of the successful younger claimant Andronicus III while the Serbs sided with old Andronicus II. But the Bugarian Tsar did not gain much though he had chosen the winning side. That's why he decided to take the extraordinary opportunity of turning the Serbs out of Macedonia with the help of Byzantium. But the new emperor was only urging Bulgarians and Serbs against each other waiting to see what would happen. The Serbs themselves were feverishly looking for allies and mercenaries while the Bulgarian Tsar was overboldly carrying out military demonstrations between Vidin and Sofia contented with some insignificant help rendered by Vlachs and Tatars paying no attention to the possibility to win over such an outright and powerful Serbian enemy as the Hungarian king Charles Robert of Anjou. That was the reason why the clash between the Serbs and the Bulgarians on 28 July 1330 near Velbuzd was such a disaster for Bulgaria and its ruler who met his death in that battle. The worst was the effect on the Bulgarian policy towards Macedonia - it completely disappeared while Bulgaria itself sank to the level of an inferior political factor on the Balkans gradually overshadowed by Serbia.And indeed from that moment on there was hardly an important event on the Balkans that the new Bulgarian tsar John Alexander (1331-1371) did not discuss with his Serbian colleague Stefan Dusan (1331-1355) who became his son-in-law marrying his sister Helen (Jelena). The position of Serbia defined the position of the Bulgarian ruler, i.e. the state position. It is not difficult to see that Bulgarian politics favoured Serbia but the interests of Bulgaria were most severly affected by the Serbian expansion in Macedonia which was carried out at least with John Alexander's implicit consent. That's why the Serbian king almost immediately started his offensive in Eastern Macedonia at first. He conquered Strumica and reached Amphipolis. In 1334 the Serbs took Prilep, Ohrid and Kastoria and for the first time seriously threatened Thessalonica. Soon after that Byzantium admitted Serbs' new acquisitions and drew the new boundary almost along the same line which was to be the Greek-Yugoslavian border in 1919. In fact this division of Macedonia in the 14th century served as a basis of the secret Greek-Serbian agreement on the eve of the Balkan wars in 1912-1913 which as it was in Middle ages was directed against Bulgaria and mainly against its interests in Macedonia...When Emperor Andronicus III died in 1341 the Serbian ruler decided that the treaties were inoperative and he could continue his expansion in Macedonia. Taking advantage from the new civil war in Byzantium the Serbs advanced to the south and in 1342 they conquered Voden (Edessa) and Lerin (Fiorina), in 1344 - the stronghold of Veria, in 1345 - Serres and all the Eastern Macedonia. As a matter of fact the Serbian ruler did not questioned the Bulgarian character of the newly conquered lands as his new official signature proves: "Stefan, by the Christi God true King of all Serbian and maritime provinces and of the Greek and Bulgarian confines". Soon after that his self-confidence obviously grew so much that on 16th April 1346 he declared himself „Tsar of all Serbs and Greeks" and in the old Bulgarian capital of Skopje he was given the Tsar's crown and not only by the Archbishop of Serbia but also by the Patriarch of Turnovo and there were other Bulgarian bishops there to give him their blessing while in the same time the Bulgarians disappeared from his title obviously quite tendentiously! Soon after the coronation the Serbian tsar divided the newly Conquered lands in Macedonia just like a real emperor among his entourage - the largest parts were given to John Oliver in the region of Ovcepolje and the brothers Mladenovic in the regions of Ohrid and Velbuzd-Kumanovo. It was not until 1350 that the Emperor John VI Cantacuzenus decided to drive the Serbs out of Southern Macedonia at least using the help of the Turks - the success was short-lived and the mostly Bulgarian local population was brought to ruin by the Turkish mercenaries.Soon after that fatal events were to change the fate of all the Balkans - in 1354 the Ottoman Turks firmly set foot on the European continent having conquered the strategic stronghold of Gallipoli; soon after that John Cantacuzenus was driven to abdicate, a year later the Stefan Dusan died - and those seemed to be the first signs of the forthcoming calamity of the Balkan Christianity and the expansion of the Islam. In the same time the death of the powerful Serbian ruler led to the disintegration of his empire which affected first of all Macedonia. Dusan's widow - the ex-Bulgarian princess Helen established herself in the region of Serres ruling it on the behalf of her son - the imbecile Tsar Stefan Uros; Southern Macedonia was ruled by Dusan's half-brother Symeon Uros Palaeologus (Sinisa) later it was taken by Radoslav Hlapen; in Vardar Macedonia the brothers Vukasin and Ugljesa Mrnjavcevic gained a footing, while in the regions of Struma and Velbuzd Despot Dejan's sons John and Constantine firmly established themselves. Thus Macedonia was divided into several Serbian principalities and the Byzantine power was established in the region of Thessalonica and some southeastern and southern parts. In 1360's the brothers Vukasin and Ugljesa proved to be the strongest - the first one declared himself a king in Skopje while the second one went to Queen Helen in Serres where he was honoured with the title of despot. In fact a Serbian chronicle from the 15th century is quite indicative describing how the king of Serbia „gave the two brothers to rule the Bulgarian kingdom". One of the earliest Albanian chronicles defines Vukasin as a „king of Bulgaria". Gradually the two brothers were involved in the next Serbian civil war and at the face of the ever growing Turkish threat at that. It was not until 1371 that they decided quite overboldly to stop the Turks to Marica river but they suffered an utter defeat at Cernomen (today's Ormenion). Their defeat did not bring the Turks in Macedonia right away as it has been stated but it caused great changes which prepared the ground for this there.In fact the Byzantines gained most of all at first driving the Serbs out of Southern and Eastern Macedonia. The Serbs had great losses not only in the principality of Serres hut also in „Vukasin's kingdom" - Vukasin's successor King Markov spite of his great claims and immense popularity" lost everything except the lands around Prilep and Debar and at the end died in 1395 serving as a Turkish vassal and ally against the Hungarians and Vlachs. At the same time the Albanians appeared in Macedonia and two Albanian clans - Gropa and Muzachi - conquered Ohrid and Kastoria.Among the Serbian principalities in Macedonia the brothers Dejanovic (Dragas) gained most of all after the disastrous Cernomen battle. They were the first to aknowledge themselves as Turkish vassals (in 1372) and expanded their territories towards Strumica, Petric, Melnik, Ovcepolje, Stip, Radovis, Tikves as far south as Dojran, they also took Velbuzd and Vranje. Just like King Marko the youngest of the Dragases - Constantine remained a loyal ally of the Turks right to the end of his life in 1395. The Turks called their friend, the Serbian despot of Velbuzd, Kyostendil and paradoxical as it may seem this name is still used today to indicate the town that grew in the place of the medieval Bulgarian town of Velbuzd.The invaders managed not only to make the Serbian and the Byzantine rulers Turkish vassals but as early as 1380's they also managed to conquer some of the most important strongholds in Southern Macedonia. On 19th September 1383 Serres was taken and Thessalonica was besieged when its ruler Manuel II Palaeologus declined his vassal dependence. In summer 1385 the Turks captured Stip, Veles, Prilep and Bitola and soon after that Veria and Kastoria. After the Battle of Kosovo in 1389 the pressure against Skopje increased and at the end of 1391 - the beginning of 1392 the Turks managed to take the town. They immediately settled there a great number of Ottoman Turks. Thus Skopje became the first big Muslim centre in the Western Balkans (Turkish name Uskub) - a springboard for the Turkish expansion to the north and northwest.The fate of Thessalonica and its region in the end of the 14th and the beginning of the 15th century was slightly different from the fate of the other parts of Macedonia. The main town of Macedonia region was captured for the first time by the Turks in 1387 after four years of siege. The local government however as in many other places was left in the hands of the local Christian population though it was not spared the horrible blood duty called „devsirme" thanks to which was recrouted the famous corps of Janissaries. That's why when the inhabitants of Thessalonica heard of the great defeat Bayezid I suffered near Ankara in 1402 against the Tatars led by Timur (Tamerlane) they rebelled and gained their freedom. Soon after that the first Bayezid's successor Suleyman I consented officially to give Thessalonica back to Byzantium if the empire helped him win against his brothers. Later the land was divided between the members of the emperor's family and Thessalonica was given under the rule of the co-Emperor John VII Palaeologus - son of Andronicus IV and the Bulgarian princess Kera Tamara, John Alexander's daughter.After John's death in 1408, the Emperor Manuel II Palaeologus gave Thessalonica under the rule of his son Despot Andronicus who was ailing and weakling and could do nothing to strenghten the main city in Macedonia - second of importance in all the empire. In 1422 the new Turkish sultan Murad II laid a long and heavy siege to Thessalonica which at the end left its inhabitants without any hope for salvation. Next summer Despot Andronicus and the municipality of Thessalonica decided to commit the government of the town to the Venitians hoping that they Would help against the merciless foes. But the Venitians too acted inconsistently and hesitatingly - they could neither defense the town effectively nor rule it properly and gradually they antagonized the inhabitants of Thessalonica. On 26 March 1430 the sultan's troops who had laid a passive siege till now started a direct assault against the town to capture it. Three days later Thessalonica was taken by the Turks and thus the whole Macedonia was conquered.Translator: Sashka Todorova Read More... Summary only... Posted by Historian | Permalink | | 0 comments | Links to this post Labels: The Medieval history of Macedonia THE DRAMA UPRISING IN 1941(Summary)by: Prof. Georgy DaskalovDuring the years after the World War II against fascism, the powers involved in the antihitlerite coalition are supported by the massive antifascist movement of the people in the occupied and the satelite countries. In the giant duel between democracy and nazism the liberty-loving Creek people has a praiseworthy place. The aggressive policy of the Greek regimes and the improvident steps of Sofia in the beginning of the century"on the subject of solving the Bulgarian national problem are putting new trials in front of the two neighbouring countries. After the nazist aggression in Greece in April 1941 occupies Eastern Macedonia and Western Trakia (the Aegean region) these districts are integrated again with Bulgaria. Because of their violent depopulation of Bulgarian inhabitants and settling of Greek refugees, come from other countries, serious problems emerge for the Bulgarian government.[+/-] SHOW ME ALL TEXTThe impending uncertainty about the fate of the local Greek population provokes its struggling spirit. This situation is used by the Greek Communist Party which, after the nazi aggression on the USSR, answers the directives of the Communist International for struggle in all places. The idea of struggle in the Aegean region is formed and affirmed in Thessaloniki, in the Bureau of GCP for Macedonia and Trakia. The aim of this idea is the developing of massive armed antifascist struggle not only in the region, but all over Greece. The most favourable conditions for its realization in the Aegean region exist in the Drama district —0iere is a strong social tension and the organizations of GCP are restored. During the preparation for the uprising the leaders of GCP in Drama and Thessaloniki make a contact with the nationalistic circles, connected with the Greek emigrant government. The idea of a rebellion gets "known to the Greek quisling powers, who cooperate for the military preparation of the uprising. For them it is not a road to freedom, but only a mean to make their patrons in Berlin to reexamine the status-quo of the Aegean region. But the direct inspirator and organizer of the Drama rebellion is the district communist organization. In the beginning of June 1941 in Drama is created an Executive Committee of GCP with a military leader in chief Yanis Dimitrios Crocos (Alecos). The committee begins an active organisational, propaganda and military-technological work. Important amounts of arms, food and money are provided. Armed groups, clandestine military groups and two mountain base camps are created.The beginning of the Drama uprising is put on 28/29 September 1941 with the attack on the police station in the vilage of Doxat. The(rebels attack the municipal board, the'deputy-mayor city-hall, the police stations in the villages and establish their own power. They ruin the communications and in this way absolutely isolate the district centre. The Drama rebellion includes 14 out of 20 communities in the district i. e. 69 villages. In 13 of the communities the uprising ends successfully. It is defeated only in Drama. The ruling circles there take measures in time and neutralize the local rebel's actions. The rebel's groups coming to the town from the villages are stopped after hours of fighting in its surroundings. The uprising is successful in 2 of the 11 communities in the Zilyach district. After the unsuccessful struggle fbr Drama and the first counter-actions of the army and the police the rebels regroup and go to the base camps in Chaldag and Kushnitsa mountauns. After the first surprise the government in the Aegean region undertakes fast organising steps and begins energetic action in- order to crush the-rebellion. By 30 September the rebels are already pushed out of the field regions of the district. The fire of the uprising moves to the northern parts to the clistricts of Pravishte and Cavalla. The revolutionary spirit wakes up in the population living in the districts of Syar and Demirhissar too. About TO 000 men take different participation in the uprising. About 3000 men are participantsin the military groups and 1000 men out of these 3000 don't have any weapon.The three military-police groups, formed by the government in the days from 1 to 6 October begin actions on a large scale to put under control the regions covered by the rebellion. With the cooperation of the artillery and the aviation the strong rebel groups in Chaldag and Kushnitsa mountauns are defeated. The pursuit of the last remnants of them is continued till 5 November 1941. As a result of the military operations and the repressive, measures undertaken by the government, the general number of the victims in the days of the uprising is about 3000 and the losses of the government are 211.The endeavour of the regime in Sophia to protect the right of the Bulgarian people for unifying of its Fatherland collides with the common line of the three flows in the Greek society from the wartime period. The Promonarchist and quisling powers form a common line with those standing around GCP with the ambition to oppose the integration of the Aegean region with Bulgaria. Defensing the Bulgarian right of such an union the government in Sophia faces not only the reaction of the great powers of the antihitlerite coalition, but are left even without the cooperation of Berlin. There are certain difficulties, emerging on the side of the Bulgarian Communist Party, who in the conditions of submission of the Communist International to the military-political plans of the Soviet Union doesn't leave its nihilist positions on the Bulgarian national problem.Notwithstanding the unsuccessful end of the ftrama uprising it has a praiseworthy place in the history of the arrfifascist movement. The antifascists in the Aegean region are the first ones in Europe after the people of Yugoslavia, who wage a massive, open and offensive war and create one of the brightest pages of the history of the peoples, living on the Balkan Peninsula. Read More... Summary only... Posted by Historian | Permalink | | 0 comments | Links to this post Labels: Aegean Macedonia | History of Macedonia ХІХ-ХХ s. | Macedonia and WWІІ Monday, September 24, 2007 (Sluzba za Drzavna Bezbednost-Dokumenti) ДОКУМЕÐТИ ЗРДЕЙÐОСТТРÐРСЛУЖБÐТРЗРДЪРЖÐÐ’ÐРБЕЗОПÐСÐОСТ ПРИ МВРÐÐ Ð ÐœÐКЕДОÐИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДР1991 - 1998 Г.СтатиÑта е публикувана в "ИзвеÑÑ‚Ð¸Ñ Ð½Ð° ÐÐ°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¸ÑторичеÑки музей", Ñ‚. Ð¥V, 2005, 254-272 Ñ.Поради редица обективни причини, българÑката общеÑтвеноÑÑ‚ проÑвÑва ÑÑно изразен Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ ÐºÑŠÐ¼ протичащите политичеÑки процеÑи в РМакедониÑ. С радоÑÑ‚ Ñе приемат вÑички факти, говорещи за задълбочаващото Ñе ÑътрудничеÑтво на двете държави в името на техните обши евроатлантичеÑки цели. Ð’ Ñъщото време чеÑто пъти Ñме Ñтавали Ñвидетели на оÑтри общеÑтвени реакции у Ð½Ð°Ñ Ð²ÑŠÐ² връзка Ñ Ð½Ñкои рецидиви Ñ Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки характер, наблюдавани на териториÑта на РМакедониÑ. До Ñкоро обаче липÑваха каквито и да било официални документи, произлизащи от македонÑката държава и доказващи наличието на подобна антибългарÑка тенденциÑ.[+/-] ЦЕЛИЯТ ТЕКСТВ процеÑа на демократизиране на РМакедониÑ, на нейните граждани бе дадена възможноÑÑ‚ да направÑÑ‚ проверка в МВРза наличието на техни лични оперативни обработки (доÑиета) и Ñъответно да получат копие от Ñ‚ÑÑ…. До този момент не е правен опит да бъдат ÑиÑтематизирани тези оперативни обработки (ОО), разработвани от Службата за държавна безопаÑноÑÑ‚ (СДБ) при МВРна РМакедониÑ. Прочитът на чаÑÑ‚ от документите обаче Ñочи. че към наÑтоÑÑ‰Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚ това Ñа единÑтвените официални документи в Ð ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ (доÑкоро Ñекретни), говорещи за наличието на българÑко ÑамоÑъзнание Ñред чаÑÑ‚ от нейното наÑеление. Също така официално Ñе потвърждава и репреÑивното отношение към тези лица и желанието те да бъдат елиминирани.Друг важен факт. който Ñе разкрива от оперативните обработки, е наличието на приемÑтвеноÑÑ‚ в тази политика между разпадналата Ñе през 1991 г СФРЮгоÑÐ»Ð°Ð²Ð¸Ñ Ð¸ обÑвилата през ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´ незавиÑимоÑÑ‚ РМакедониÑ. Тази Ñ‚ÐµÐ½Ð´ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ ÑÑно личи от факта, че при нÑкои лица оперативните обработки Ñа започнати през 60-те години, а Ñа прекратени в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 90-те.Ð’ наÑтоÑÑ‰Ð¸Ñ Ð¼Ð°Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ð°Ð» изнаÑÑм една малка чаÑÑ‚ от предоÑтавените ми оперативни обработки. Те предÑтавлÑват Ñ„Ð¾Ñ‚Ð¾ÐºÐ¾Ð¿Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ оригиналите, но Ñа заверени Ñ Ð¾Ñ„Ð¸Ñ†Ð¸Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ‡Ð°Ñ‚ на МВРна РМакедониÑ. Понеже при обÑвÑването на подобни документи Ñтава Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° Ñъдбата на живи лица, които Ñа били Ñледени и репреÑирани заради Ñ‚Ñхното българÑко ÑамоÑъзнание, имената им не Ñа цитирани в наÑтоÑÑ‰Ð¸Ñ Ð¼Ð°Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ð°Ð». Поради Ñъшатз причина оÑвен годината не Ñе Ñпоменават наÑелените меÑта, датите и архивните номера, под които те Ñа заведени. ГолÑма чаÑÑ‚ от имената в документите Ñа заличени ÑъглаÑно инÑтрукциите от Ñамите Ñлужители в МВРна РМакедониÑ.УÑловно Ñъм обединил документите в нÑколко групи, макар че чаÑÑ‚ от Ñ‚Ñхното Ñъдържание може да бъде отнеÑено къч една или друга.I. Документи, доказващи приемÑтвеноÑтта в антибългарÑката политика между Титова ЮгоÑÐ»Ð°Ð²Ð¸Ñ Ð¸ обÑвилата през 1991 г. незавиÑимоÑÑ‚ РМакедониÑ.254Тук предÑтавÑм извадки и от три документа: от 1968, 1984 и 1994 г. И трите документа Ñе отнаÑÑÑ‚ до едно и Ñъщо лице. Документът от 1968 г. предÑтавлÑва извеÑтие от югоÑлавÑки агент, работещ в Ð¨Ð²ÐµÑ†Ð¸Ñ Ñ Ñ†ÐµÐ» унищожаване на българÑкото ÑамоÑъзнание Ñред емигрантите от Ð . МакедониÑ. Става Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° Ñледене на македонÑки граждани, емигранти в Западна Европа. определÑщи Ñебе Ñи като българи. Документът разкрива една брънка от поредица дейÑтвиÑ, целÑщи внедрÑването на информатор в пробългарÑки кръгове. ИнтереÑен момент предÑтавлÑва опита на югоÑлавÑката агентура да уÑтанови контрол върху дейноÑтта на Ð¶Ð¸Ð²ÐµÐµÑ‰Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ това време в Рим Иван Михайлов и задачите, дадени на югоÑлавÑÐºÐ¸Ñ Ð°Ð³ÐµÐ½Ñ‚ в тази наÑока.РСВР- С(оциатÑтичеÑка) Ð (епублика) Ðœ(акедониÑ)Служба 1а държавна безопаÑноÑÑ‚ Ðапечатано в 3 екземплÑраДоÑтавено на ІV-ти Ñектор... 1968СкопиеСлед пиÑменото договарÑне Ñ X", на ... 1968 г. в датÑкото градче... Ñтигнахме до Ñреща межу мен и "моите хора" в Ð¨Ð²ÐµÑ†Ð¸Ñ Ð¸ Ð¥ и неговите хора от дружеÑтво "Тодор ÐлекÑандров " от БелгиÑ...Срещата, коÑто заедно Ñ Ð¾Ð±Ñ‰Ð°Ñ‚Ð° Ð²ÐµÑ‡ÐµÑ€Ñ Ñ‚Ñ€Ð°ÐµÑˆÐµ повече от 5 чаÑа, Ñ Ð¾ÑъщеÑтвихме по Ñ‚Ñхно иÑкане на открит терен пред гарата и в парка. Пръв говореше X. Той вÑъщноÑÑ‚ най-много говореше, като от време на време Ñе включваше и У, но поÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ñ‡ÐµÑто беше прекъÑван от X. Тема на Ñрещата беше разглеждане на положението и проблемите на "новото дружеÑтво " в ШвециÑ. Хе Ñвоето изложение не криеше Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ð·Ð° Ñъздаване на здраво дружеÑтво в ШвеииÑ. При това обÑÑнÑваше, че член .може да бъде вÑÑко лице. което душевно и телеÑно изцÑло Ñе чувÑтва българин, който е готов да работи за запазване на българщината в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ да Ñе бори за нейното оÑвобождение. Ðпелираше да Ñъздадем компактно дружеÑтво, какво-то било онова в БелгиÑ. Говорейки за дружеÑтвото "Тодор ÐлекÑандров ", разказа как членовете му били много привързани и отдадени на идеите на Ванчо Михайлов и в този аÑпект правели и жертви, като в материален ÑмиÑъл давали доброволни Ñуми и Ð±Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° дружеÑтвото и други подобни дейноÑти.Когато му казах, че в Ð¨Ð²ÐµÑ†Ð¸Ñ Ñме оÑем души. той каза. че за начало е доÑтатъчно, а дори и много. За начало каза, че Ñа доÑтатъчни 3-4 човека, а Ñлед време Ñлед добро проучване да Ñе приемат и нови люде.ÐаÑтоÑваше ние в Ð¨Ð²ÐµÑ†Ð¸Ñ Ð´Ð° изработим уÑтав, вмÑтайки, че и за Ð½Ð°Ñ Ð±Ð¸ важал Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ ÑƒÑтав. Като говореше за уÑтава, той вÑъщноÑÑ‚ ни запозна Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ‚Ðµ положениÑ. Ðз възразих Ñрещу изиÑкването, че член може да бъде Ñамо емигрант, казвайки му. че в Ð¨Ð²ÐµÑ†Ð¸Ñ Ð½Ñма толкова емигранти и че нÑкои от Ñегашните членове и Ñимпатизанти не Ñа емигранти (а Ñ ÑŽÐ³Ð¾ÑлавÑки паÑпорти, б.мл). Ðа тази забележка ми отговори, че имам право, но че той не може нищо да реши, а може Ñамо да запознае ÑтоÑщите над него Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð±Ð»ÐµÐ¼Ð°.Както и при други възможноÑти. X и този път наÑтоÑваше, че ние в Ð¨Ð²ÐµÑ†Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€Ñбва да отворим Ñвой клуб. който да го легазизираме и пред влаÑтите...ГолÑма чаÑÑ‚ от Ñвоето изложение X поÑвети на личноÑтта на Ванчо Михайлов, неговата жена, за убийÑтвото255на Тодор .ÐлекÑандров и оÑветлениÑта на Ванчо за това. ОÑновното при тези негови Ð¸Ð·Ð»Ð¾Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ. че той за тези личноÑти говореше ÑÑŠÑ Ñуперлативи. Говореше и за ÐÑен Ðврамов, които наÑкоро умрÑ, наричайки го голÑм революционер, поради което дружеÑтвото в Ð¨Ð²ÐµÑ†Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€Ñбвало да го ноÑи неговото име.Когато X говореше за целите на Ñ‚Ñхното и нашето дружеÑтво, чеÑто пъти подчертаваше, че .македонÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´ в ЮгоÑÐ»Ð°Ð²Ð¸Ñ Ðµ обезправен и че ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð¾Ñъзнава това. Той изразÑваше голÑмо неприÑтелÑтво къ.м ÑиÑтемата в С (оциалиÑтичеÑка) Ф(едеративна) Ð (епублика) Ю(гоÑлавиÑ)...Ð’ кафенето, по наÑтоÑване на X, напиÑах кратко пиÑмо до Ванчо (Михайлов, б.м.), в което заÑвих, че заÑеданието беше ползотворно и че ще даде Ñвоите резултати в нашата по-натамошна борба за оÑъщеÑтвÑване на неговите идеи. След като пиÑмото беше готово, Ð¥ ми го взе и извади от джоба лепенка Ñ Ð°Ð´Ñ€ÐµÑа на Ванчо. Залепи Ñ Ð¸ го взе Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾.След вечерÑта, преди да Ñе разделим, оÑтанах за малко наÑаме Ñ X. Като Ñе възползва от възможноÑтта, той ми каза, че лÑтото, когато бÑÑ… в Скопие, двама негови хора от Ð‘ÐµÐ»Ð³Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð¸ в Скопие и Ñа ме Ñ‚ÑŠÑ€Ñили да Ñе Ñрещнем, но не уÑпели да ме намерÑÑ‚. Отговорих му, че поради лична безопаÑноÑÑ‚, аз в ЮгоÑÐ»Ð°Ð²Ð¸Ñ Ð½Ðµ ÑтоÑÑ… на едно меÑто...ОÑвен това не Ñамо ми Ñъобщи, че е заинтереÑован и при други обÑтоÑтелÑтва да Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ñ Ð¼ÐµÐ½ на "четири очи ", като подчерта, че той е задължен пред Ванчо да работи Ñ Ð¼ÐµÐ½. Попитах го как оÑъщеÑтвÑва връзка Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾, дали Ñамо Ñ Ð¿Ð¸Ñма или и непоÑреоÑтвен контакт? Отговори ми, че имал и два лични контакта, като ми напомни, че целта е и ние от Ð¨Ð²ÐµÑ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾-къÑно да имаме директна връзка Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ‚Ðµ, Ñ‚.е. Ñ Ð’Ð°Ð½Ñ‡Ð¾ Михайлов. Също така напомни, че ..., нÑкогашен затворник за Ð’ (МРО-вÑка) дейноÑÑ‚, е добър и Ñ‚Ñ€Ñбва да го пазим. Като каза това, започна да говори и за други лица оÑъдени за Ñъщото нещо. ЗабелÑзах, че ги знае вÑички от тази категориÑ. Знае кой къде е, какво работи, какво поведение има и Ñ‚.н.По време и Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ñрещата нÑколко пъти Ñе фотографирахме вÑички заедно. Снимах аз, а и те. От вÑички Ñнимки ще ви Ð¸Ð·Ð¿Ñ€Ð°Ñ‚Ñ ÐºÐ¾Ð¿Ð¸Ñ.Ладоха ми извеÑтно количеÑтво пропаганден материал, който Ñе ÑÑŠÑтои от Ñнимки от проÑлавата на Илинден, Ñнимки на македонÑки дейци от миналото, различни видове брошури на българÑки език, Ñнимки на Ванчо Михайлов и Ñнимки на групата националиÑти от Струмица (извеÑтната група "Струмишката петорка", ликвидирана от югоÑлавÑката милициÑ, б.м.)...Срещата, за коÑто Ñтава дума, както и резултатите от неÑ, още веднъж потвърждават заинтереÑованоÑтта на X. а и па Ð’(анчо) Ðœ(ихайлов) за Ñъздаване на дружеÑтво в ШвециÑ. Този факт е в наша полза и Ñъздава възможноÑти за по-натамошно наше навлизане в техните редици и дейÑтвиÑ, а евентуално и наш непоÑредÑтвен контакт Ñ Ð’Ð°Ð½Ñ‡Ð¾. ДоÑегашните резултати, поÑтигнати чрез Ñътрудника ни..., дават възможноÑÑ‚ и за комбиниране Ñ Ñ†ÐµÐ» компрометиране на X в очите на неговите поÑледователи, а и пред Ð’(анчо) Ðœ(ихайлов).Ðа Ñътрудника му Ñа дадени инÑтрукции и по-нататък да демонÑтрира ÑъщеÑтвуването на група в Ð¨Ð²ÐµÑ†Ð¸Ñ Ð¸ на дейноÑÑ‚ за нейното заÑилване и увеличаване. Едновременно Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°, ще Ñъздава уÑÐ»Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð·Ð° евентуалното негово прехвърлÑне в Ð‘ÐµÐ»Ð³Ð¸Ñ Ð¸Ð»Ð¸ пък директно Ñвързване Ñ Ð’Ð°Ð½Ñ‡Ð¾. .За оÑъщеÑтвÑването на този план, "Кокан ", в завиÑимоÑÑ‚ от дадени обÑтоÑтелÑтва, ще Ñе придържа към две линии. Едната ще бъде поÑтоÑн-256но да прави забележки на X. че неговото отношение го обижда, че Хи другите от БрюкÑел не държат Ñметка за конÑпиративноÑтта и Ñ‚.н. и по този начин чрез ÑÐ²Ð¾Ñ Ð³Ñ€ÑƒÐ¿Ð° ще Ñе Ñ‚ÑŠÑ€Ñи директна връзка Ñ Ð’Ð°Ð½Ñ‡Ð¾.Втората Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ Ñе ÑÑŠÑтои в това. че "Кокан ", при дадени уÑловиÑ, поÑтоÑнно би Ñе предÑтавÑл като привърженик на техните идеи. но при това ще изтъква наличието на трудноÑти за работата на такова дружеÑтво в ШвециÑ. За тази цел ще измиÑÐ»Ñ Ð¿Ð¾ÑтоÑнни инциденти Ñ..., неприемане на българщината от ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² Ð¨Ð²ÐµÑ†Ð¸Ñ Ð¸ подобни неща.По време на реализирането на тези замиÑли, без оглед на това какъв вариант ще изберем, ÑмÑтам за правилно да вмъкнем още един наш човек в тези Ñреди...ÐакраÑ, преди неговото заминаване, като награда и компенÑиране на разходите, му бÑха дадени 300 USAS и 720 нови динара...Прави впечатление, че агентите на югоÑлавÑката СДБ не Ñамо че знаÑÑ‚ за ÑÐ²Ð¾Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки произход, но дори без проблеми употребÑват Ð»Ð¸Ñ‚ÐµÑ€Ð°Ñ‚ÑƒÑ€Ð½Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки език в кореÑпонденциÑта Ñ Ð˜Ð²Ð°Ð½ Михайлов. По този начин репреÑивната и пропагандна машина на ЮгоÑÐ»Ð°Ð²Ð¸Ñ Ðµ наÑочена към ликвидиране на българÑкото ÑамоÑъзнание в МакедониÑ.ДругиÑÑ‚ документ е от 1984 г. и предÑтавлÑва Ñлужебна бележка на нÑкогашната югоÑлавÑка Служба за държавна безопаÑноÑÑ‚, поÑветена на "македонÑката неприÑтелÑка емиграциÑ" зад граница. Съдържа Ñтенографиран разговор Ñ Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€ на югоÑлавÑките тайни Ñлужби, изпратен да контролира дейноÑтта на дружеÑтво "Тодор ÐлекÑандров" в БелгиÑ.РСВРна СРМ, СДБ СКОПИЕ....1984 г.СЛУЖЕБÐРБЕЛЕЖКÐОбект: МакедонÑка неприÑтелÑка емиграциÑ, МПО е БрюкÑел.Разговорът е проведен в помещениÑта на СДБ... по инициатива на инÑпектора. Оперативни разходи нÑма. Информираме Ñ Ð´ÐµÐ¿ÐµÑˆÐ°....Повод за контакт беше шофьорÑката книжка, за коÑто ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€ казал на Ñътрудника ни, че при тръгването от БрюкÑел за ЮгоÑлавиÑ, Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ð¾Ð²Ñ‡ÐµÐ´..., иÑкайки да попречи на неговото поÑещение, му взел (югоÑлавÑкиÑ) паÑпорт, ÑкъÑал го на парчета и го хвърлил, а той Ñлед това Ñъбрал парчетата, залепил ги и тръгнал да Ñи дойде в ЮгоÑлавиÑ. Между другото, на Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÑƒÐ½ÐºÑ‚ ЙеÑенице имал проблеми Ñ Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñта, коÑто го предупредила Ñлед приÑтигането в Скопие да Ñмени този паÑпорт Ñ Ð½Ð¾Ð². Заради това Ñе обърнал къ.м Ñътрудника, а Ñътрудникът му обещал, че чрез негов приÑтел ще Ñвършат работа и по този начин го доведе на разговор...След това ÑъщиÑÑ‚ опиÑа причината за неговото емигриране и че това го направил от авантюриÑÑ‚ лични подбуди. Спомена за Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑтой в Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ контактите Ñ Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸Ñ‚Ðµ полицейÑки и лагерни органи, както и неговите първоначални Ð²ÐºÐ»ÑŽÑ‡Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² неприÑтелÑката Ñреда, като главно изтъкна, че емиграциÑта още от лагера Лаврион в Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ñе организирала в неприÑтелÑки групи, преди вÑичко на Ванчо-МихайловиÑтки позиции Ñ Ñ†ÐµÐ» по-нататъшна дейноÑÑ‚... Ðай-вече Ñе изтъквала ВМРО. коÑто имала и ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ‡ÐµÑка платформа... След това говореше за Ñъздаването на дружеÑтво "Тодор ÐлекÑандров " в БрюкÑел, за кое-257то открито призна, че е член и че бил активен в развиваната от него дейноÑÑ‚...Изтъкна, че X открито твърди, че е българин и че ние македонците, Ñме българи...ОЦЕÐКРÐРИÐСПЕКТОРÐИнформаторът като личноÑÑ‚ е Ñклонен към алкохолизъм, без широки познаниÑ, ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð²ÑŠÑ€ÑˆÐµÐ½Ð¾ оÑновно образование, отдалечен от нашата Ñреда и реалноÑÑ‚ и изцÑло е попаднал под чуждо влиÑние... Ðеговите Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ XÑа нарушени и ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ñ‚ÑŠÐºÐ²Ð°, че като характери не могат да Ñе понаÑÑÑ‚ и не Ñа в ÑъглаÑие. ПоÑтоÑнно Ñа в разправии. ОÑобено е заÑегнат, че X Ñе декларира като българин, а и него наричал такъв... СмÑтаме, че информатора... приема нашите Ð²Ð½ÑƒÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ оÑтана доволен от нашето отношение към него, като по този начин Ñе Ñъздават уÑÐ»Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð·Ð° договор за плануване на задачи и неговото ангажиране за извършване на тези задачи. Той приема да Ñе издължи на Службата (югоÑлавÑката СДБ, б.м.) заради толерантното отношение към него... Прие да ни информира за ÑÑŠÑтоÑнието и проблемите в Ñлучай на подготовка за извършване на акции от Ñтрана на неприÑтелÑката ÐµÐ¼Ð¸Ð³Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð² БрюкÑел...ТретиÑÑ‚ документ е от 1994 г. и произхожда от Службата за държавна безопаÑноÑÑ‚ при МВРна незавиÑимата Ð . ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ ноÑи гриф "Ñтрого Ñекретно". Категорично е документирана приемÑтвеноÑтта в преÑледването на Ñъщото лице, но през 1994 г., Ñ‚.е. 10 години по-къÑно:МВРна Ð . МакедониÑ, СДБ... 1994 г.СТРОГО СЕКРЕТÐОПРЕГЛЕДна екÑтремиÑтката дейноÑÑ‚ на Л. член на Ð’Ðœ(РО) дружеÑтво "Тодор ÐлекÑандров " в БрюкÑел, БелгиÑ.Въз оÑнова на Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ индикации, които показваха, че X членува и предприема организирана и екÑтремиÑтка активноÑÑ‚ във Ð’Ðœ(РО) дружеÑтвото "Тодор ÐлекÑандров " в БрюкÑел - БелгиÑ, чиÑто дейноÑÑ‚ е наÑочена към разпроÑтранение на ванчомихайловизма и големобългарÑÐºÐ¸Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ð¾Ð²Ð¸Ð·ÑŠÐ¼ в Републиката, от Ñтрана на СДБ през 1968 г. беше заведен в 00 под пÑевдоним "..."...X оÑтанал поÑледователен на Ñвоите прабългарÑки убеждениÑ, в потвърждение на което говорÑÑ‚ чеÑтите му Ð¿ÑŠÑ‚ÑƒÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² БългариÑ, контактите Ñ Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚ÐµÑ‰Ð¸Ñ‚Ðµ в поÑолÑтвото на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½ Ð‘ÐµÐ»Ð³Ð¸Ñ Ð¸ Ñ Ñ‡Ð»ÐµÐ½Ð¾Ð²ÐµÑ‚Ðµ на ВМРО-СМД от БългариÑ.X ÑъдейÑтва на дейноÑтта на върховиÑткото дружеÑтво "Яворов " и българÑката църква, а подпомага и обучението на македонÑки Ñтуденти в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ X оÑобено Ñе реÑпектирал от Ванчо Михайлов, Ñ ÐºÐ¾Ð³Ð¾Ñ‚Ð¾ Ñе Ñреща! чеÑто в Рим, а и в цÑлоÑÑ‚ Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð» програмите на МПО по отношение на "македонÑÐºÐ¸Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ"...ДейÑтвайки Ñъобразно инÑтрукциите на ВМРО-СМД за Ñвързване и координирано дештвие на ВМРО-СМД, МПО (МакедонÑки патриотични организации- б.м.) в СÐЩ и върховиÑтките елемент в Републиката (МакедониÑ, б.м.), през изминалите 2-3 години Службата региÑтрира продължителна и интензивна на X в тази наÑока.За реализиране на тези задачи, по нареждане на ВМРО-СМД през лÑтото258на 1992 г., X пребиваваше в Ð . ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ (за първи път от неговото емигриране в Ð‘ÐµÐ»Ð³Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 1969 г.). По време на преÑÑ‚Ð¾Ñ Ð²... оÑъщеÑтви контакти Ñ... и др. При това Ñе договориш за формите и методите на обща дейноÑÑ‚, а при необходимоÑÑ‚ Ñам или придружаван от нÑкой от Ñпоменатите лица пребивава в щаба на ВМРО-СМД в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð° конÑултации и получаване на инÑтрукции. Рименно, Ñлед обÑвÑване незавиÑимоÑтта на Ð . ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ въвеждането на многопартийната ÑиÑтема, Ñвърза Ñе Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ лица от Републиката, членове на върховиÑткото екÑтремно крило на ВМРО-ДПМÐЕ. Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ много пъти организира Ñрещи е БългариÑ, на които Ñе договарÑли по-нататъшните дейÑтвиÑ...Също така, от ВМРО-СМД бил задължен за разпроÑтранение на пропагандни материали из Републиката, напиÑани на (литературен, б.м.) българÑки език и които имат за задача да доказват българÑÐºÐ¸Ñ Ñ…Ð°Ñ€Ð°ÐºÑ‚ÐµÑ€ на македонÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´... Имайки предвид факта на зачеÑтилите Ð¿Ñ€ÐµÐ±Ð¸Ð²Ð°Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° X в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ð . ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ‚Ðµ контакти Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ð¾Ð²Ð¸Ñтки организации и отделни лица от Републиката и БългариÑ, както и информациите, които Ñочат тенденциÑта дейноÑтта на ВМРО-СМД и МПО да Ñе пренеÑе в Републиката, Ñе налага потребноÑтта от интензивни и вÑеобхватни мерки за Ñледене, разкриване и възпрепÑÑ‚Ñтване на техните общи дейÑтвиÑ. наÑочени към разпроÑтранÑване на българÑÐºÐ¸Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ð¾Ð²Ð¸Ð·ÑŠÐ¼ в Ð . МакедониÑ.ІІ.Контрол върху македонÑки граждани Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñко ÑамоÑъзнание.Тук цитирам документ от 1993 г. Той предÑтавлÑва доклад на Георги ТинтоÑки, информатор на македонÑката СДБ, който Ñъбира ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° поведението на македонÑките граждани Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñкото ÑамоÑъзнание.МВР- Ð (епублика) Ðœ(акедониÑ) - СкопиеСлужба за държавна безопаÑноÑÑ‚... По-къÑно в разговора... ме попита какъв Ñъм. Ðз му отговорих, че Ñъм македонец. Ðа това той оÑтро ми Ñе противопоÑтави, заÑвÑвайки ми. че в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑÑ‚ Ñамо българи, и то македонÑки българи. Ðз,..., Ñме българи и така Ñе чувÑтваме, нÑма македонци на тази териториÑ, Ñамо Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð½Ð° време е кога това ще бъде реалноÑÑ‚. За много кратко време и/е бъде разрушено това правителÑтво и този комуниÑтичеÑко-фашиÑтки режим, и наближавало времето за идване на влаÑÑ‚ на македонÑките българи. За да Ñе изправи иÑторичеÑката иÑтина, Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе преборим на Ñледващите избори да Ñе приÑъедини Ð (епублика) Ðœ(акедониÑ) към БългариÑ... След това ме попита от ÐºÐ¾Ñ Ñтрана бих потърÑил помощ в Ñлучай на заплаха за Ð (епублика) Ðœ(акедониÑ). Рму отговорих, че Ñам ще Ñе защитавам, на което... ми каза. че Ñме много малки. а братÑки е да Ñе приближим към БългариÑ. Ðа това аз ÑдоÑано му отговорих, че е по-хубаво да дойде Милошевич. отколкото нÑкой българин...ДругиÑÑ‚ документ на СДБ е от 1998 г. Той нагледно удоÑтоверÑва, че Ñлужителите в СДБ добре познават направените фалшификации, но в Ñъшото време впрÑгат Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²ÐµÐ½ апарат на Ð . ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² защита на Ñъщите тези извращениÑ. ПарадокÑÑŠÑ‚ е, че Ñе преÑледват лица, дръзнали да развенчаÑÑ‚ култа към печално извеÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð² близкото минало Ñърбоман Блаже КонеÑки. Документът ноÑи гриф "Държавна тайна. Строго Ñекретно":259МВР- Ð (епублика) Ðœ(акедониÑ) Служба за държавна безопаÑноÑÑ‚ ДЪРЖÐÐ’ÐРТÐЙÐРСТРОГО СЕКРЕТÐОИЗВЕСТИЕОт ÑътрудникаIII Получени ÑведениÑ:Да информирам, че непоÑредÑтвено Ñлед Ð¿Ð°Ñ‚Ñ€Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð·Ð½Ð¸Ðº на поета Блаже КонеÑки Ñе Ñрещнахме Ñ..., който е завладÑн ÑÑŠÑ Ñвоите размиÑли около българÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð»ÐµÐºÑ Ð¾Ñ‚ въпроÑи, имайки предвид и важноÑтта, коÑто тези дни в ÑредÑтвата за.маÑова Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñе даваше на Блаже КонеÑки и Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð°ÑƒÑ‡ÐµÐ½ и творчеÑки приноÑ. С най-обидни думи говорете за творена на македонÑката азбука, който въпреки подобните или еднакви признати азбуки (миÑли за българÑката) Ñе опита! и направил неуÑпешен опит да направи азбука, коÑто да бъде призната от по-широк кръг международни екÑперти. Покрай това по обичай започнахме да говорим за нашите общи познати. ..от Ð . БългариÑ, за които той при вÑеки контакт Ñе опитва да опише близоÑтта Ñи и информираноÑтта за Ñ‚Ñхната дейноÑÑ‚. Ð’ този контекÑÑ‚ при моето Ñпоменаване на Ñъщите и желанието ми да отида в Ð . Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ Ñ†ÐµÐ» да реализираме контакти Ñ..., той ми каза, че планирал контакт Ñ... по време на великденÑките празници в РБългариÑ, за което би ме извеÑтил по-конкретно за датата на пътуването.Ðа Ñътрудника му е внушено да продължи да демонÑтрира ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ ÐºÑŠÐ¼ Ñпоменатите неща и по този начин като крайна цел би било пътуването заедно за проучване на конкретно Ñпомената литература Ñ Ñ†ÐµÐ» оÑъзнаване на конкретните теми и Ñъдържание от наш интереÑ.V. Забележки и оценки по решение на надлежните по-горни органи:Сътрудника да продължи контактите Ñ... и да работи по задачи за дефиниране на връзката между него и..., както и да потърÑи определени ÑпиÑаниÑ, които... получава от Ð . Б(ългариÑ), заÑÑгащи МакедониÑ.Ð’ документа ÑÑно личи антибългарÑката наÑоченоÑÑ‚ в дейноÑтта на СДБ, както и факта, че Ñ‚Ñ Ð¸Ð·Ð¿Ñ€Ð°Ñ‰Ð° вербувани Ñвои Ñътрудници да развиват дейноÑÑ‚ на българÑка териториÑ.III. Контрол върху връзките на македонÑки граждани Ñ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ.СледващиÑÑ‚ документ от 1994 г. е потвърждение за ширещото Ñе българомразне в тайните македонÑки Ñлужби. ИнформациÑта предÑтавлÑва доклад на информатор, внедрен в пробългарÑкн ориентирана група македонÑки граждани, Ñимпатизанти на ВМРО - ТатковинÑка Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ñедател Димитър Църномаров:МВР- Ð (епублика) Ðœ(акедопиÑ) - СкопиеСлужба за държавна безопаÑноÑÑ‚...... Целта на разговора не му е казано може да Ñе предположи защо го Ñ‚ÑŠÑ€Ñи, бидейки и... кокетира Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñката политика. По-точно,... е много близък Ñ... и..., които безрезервно Ñе наричат българи. Ðа този план работили Ñ Ð¦ÑŠÑ€Ð½Ð¾Ð¼Ð°Ñ€Ð¾Ð² и имат близки връзки Ñ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸ За разлика от Ñ‚ÑÑ…,... не Ñе чувÑтва българин по националноÑÑ‚, но е Ñклонен е към политика за Ñъздаване на федеративна държава Ñ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ. И покрай разликите между Ñ‚ÑÑ….... е готов да Ñтане член ВМРО - ТатковинÑка, коÑто водила политика260на приÑъединÑване на ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ БългариÑ. Ðаричам го готов, защото ми предложи и аз да Ñе запиша в тази партиÑ, коÑто единÑтвено можела да ни ÑпаÑи от СърбиÑ. Това мога да го Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½Ñтвено ако е потребно да видим дали имат нÑкои тайни връзки Ñ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ дали Ñа подпомагани от тази държава Ð’ противен Ñлучай Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ð½ не иÑкам никакво ÑъюзничеÑтво...Този документ разкрива, че още през 1994 г. не Ñамо македонÑките граждани Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñко ÑамоÑъзнание, но и други лица, Ñа изпитвали Ñимпатии към Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ñа намирали формулата за ÐºÐ¾Ð½Ñ„ÐµÐ´ÐµÑ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ единÑтвено ÑпаÑително решение за Ð . МакедониÑ.СледващиÑÑ‚ документ на македонÑката Служба за държавна безопаÑноÑÑ‚ е от 1995 г. Той е интереÑен най-вече поради факта, че предÑтавлÑва обобщаващ доклал за дейноÑтта на македонÑки гражданин, определÑщ Ñебе Ñи като българин. Документът разкрива картината на нетърпимоÑÑ‚ от Ñтрана на македонÑките репреÑивни органи към проÑвите на ÑвободомиÑлие.МВР- Ð (епублика) Ðœ(акедониÑ) Служба за държавна безопаÑноÑтСТРОГО СЕКРЕТÐОПреглед на получената доÑега Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° ноÑÐ¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° 00 "... "...С Предложение №... от... 1995 г. ход,., е заведена 00 под пÑевдоним "... ". Завеждането е извършено Ñ Ñ†ÐµÐ» потвърждаване, разширÑване и документиране на получената Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° неговата дейноÑÑ‚ от върховиÑтки позиции, както и връзките му Ñ ÐžÐž "..."-..., Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ¾Ð²Ð¾Ð´Ð½Ð¸ лица на ВМРО-СМД от Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ - РБългариÑ, Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÑÐµÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° МакедонÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°ÑƒÑ‡ÐµÐ½ инÑтитут Димитър Гоцев и др.Именно... Ñлед въвеждането на многопартийната ÑиÑтема в Ð ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñтана член в комитета на ВМРО-ДПМПЕ е... и като такъв извършва определени партийни задачи. Иначе заради негови националиÑтичеÑки изказваниÑ... през 1990 г. Ñе водеше под обработка "... ", но поради промените в ÐÐ°ÐºÐ°Ð·Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð°ÐºÐ¾Ð½ на бившата СФРЮ (гоÑлавиÑ), правилата за работа на СДБ и въвеждането на многопартийна ÑиÑтема Ñъщата година беше Ñнет от наблюдение.Ðо и Ñлед това от Ñтрана на Службата бÑха получавани данни за контакти на... Ñ Ð½Ð¾ÑÐ¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° ОО "...", Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ Ñе познавали от по-отдавна и били в поÑтоÑнни контакти и... бил включен във вÑички противоконÑтитуционни дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð° ОО "... ", които Ñе провеждали на териториÑта на Ð . МакедониÑ.За тази цел Ñлед завеждането на ОО "... " бÑха предприети организирани мерки и дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ ÑпрÑмо него, а Ñъщо така Ñ Ñ†ÐµÐ» потвърждаване и разширÑване на информациÑта за него по предложение на Службата беше приета и мÑрката "Врело ".Получената доÑега Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ð¸, че... ОО "..." през 1993 г. нÑколко пъти заедно Ñ... ОО "... " пътувал до СофиÑ, Ð . БългариÑ, където Ñтъпил в контакт Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ лица от политичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ в Ð . Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ñе запознал Ñ Ð¿Ð¾-Ñ€Ð°Ð½ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð»Ð¸Ð´ÐµÑ€ на ВМРО-СМД Димитър Гоцев ОО "Пират", както и ÑÑŠÑ Ñлужители от МиниÑтерÑтвото за външни работи на Ð . БългариÑ. При тези контакти Ñе разговарÑло за ''българÑÐºÐ¸Ñ Ñ…Ð°Ñ€Ð°ÐºÑ‚ÐµÑ€ ма македонците в Ð . МакедониÑ", както и разговори за формиране на дружеÑтво за приÑтелÑтво и ÑътрудничеÑтво между Ð . ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Ð . БългариÑ. При едно от пътуваниÑта ноÑителÑÑ‚ на ОО "Изток " Ñе запознал Ñ Ð¤Ð¸Ð»Ð¸Ð¿ Димитров - по-раншен261премиер на българÑкото правителÑтво и Ñегашен лидер на СДС в Ð . БългариÑ, както и Ñ Ð´Ð¸Ð¿Ð»Ð¾Ð¼Ð°Ñ‚Ð¸Ñ‡ÐµÑки предÑтавител на РуÑÐ¸Ñ Ð² СофиÑ, към когото едва ли не може да Ñе обърне и да отиде по вÑÑко време. Според ОО "... "руÑкиÑÑ‚ дипломатичеÑки предÑтавител добре познавал македонÑката иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÐºÐ°ÐºÑ‚Ð¾ и Ñегашното ÑÑŠÑтоÑние в РМакедониÑ. Той пред 00 "... " изтъкна и проблема Ñ Ð°Ð»Ð±Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ в Ð . МакедониÑ, отноÑно проблема Ñ ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÑкото чиÑтене на наÑелението, който Ñпоред него би Ñе решил по два начина. Първо Ñ Ð¿Ð¾ÑтавÑне на граница до меÑтото, където по време на (Втората Ñветовна) война била българÑката армиÑ, Ñ‚.е. между "чиÑтите" македонци и ÑмеÑеното наÑеление, което би Ñе оÑъщеÑтвило по наÑилÑтвен път Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰Ñ‚Ð° на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ РуÑиÑ. Второ, Ñпоред него в РуÑÐ¸Ñ .живеели около 400 хил. македонци от ЕгейÑка МакедониÑ, които биха Ñе заÑелили в Западна ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ по този начин поÑтепенно ще Ñе Ñтигне до подтиÑкане на албанците и Ñ‚Ñхното изÑелване в ÐлбаниÑ.00 "... " много чеÑто изтъквал, че наÑтоÑва за реабилитирането на Ванчо Михайлов и бил лично уверен в правилноÑтта и оправданоÑтта на политиката, коÑто Ð’. Михайлов водил по отношение на македонÑÐºÐ¸Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ.ПътуваниÑта и контактите на ОО "... " Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ¾Ð²Ð¾Ð´Ð½Ð¸ лица на ВМРО-СМД през 1993 и извеÑтен период от 1994 г. бÑха прекъÑнати поради отнемане на шофьорÑката книжка от Ñтрана на МВР. Под натиÑк обвинението беше оттеглено и шофьорÑката книжка му бе върната. Във връзка Ñ Ð¾Ñ‚Ð½ÐµÐ¼Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на шофьорÑката книжка пред наш извор Ñе произнеÑъл, че въобще не е загрижен, защото по вÑÑко време може да получи българÑка шофьорÑка книжка.00 "... " приÑÑŠÑтва на... 1994 г. на предÑтавÑнето на Движението за приÑтелÑтво и ÑътрудничеÑтво между Ð . ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Ð . БългариÑ, което Ñе проведе в Скопие. Ðа...1994 г. по покана на 00 "... " в... пребиваваха Филип Димитров - предÑедател на СДС в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ ноÑÐ¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° ОО "...". Пред Ñ‚ÑÑ… както и пред по-теÑен кръг на негови Ñъмишленици ОО "..." напълно отрекъл ÑъщеÑтвуването на македонÑки ÐµÑ‚Ð½Ð¾Ñ Ð¸ каза, че Ñе чувÑтва българин.По покана на Филип Димитров. 00 "..." на...1994 г. приÑÑŠÑтва на предÑтавÑне на Движението за приÑтелÑтво и ÑътрудничеÑтво между Ð . ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Ð . БългариÑ, което Ñе ÑÑŠÑтоÑло в СофиÑ. До Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ 00 "... " пътува заедно Ñ Ð½Ð¾ÑÐ¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° ОО "...". Ðа предÑтавÑнето едва ли не бил приет документ за защита на ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ иÑлÑма и ноÑителÑÑ‚ на ОО "... " Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñмо задоволÑтво Ñлуша: поздравителните речи на различни предÑтавители на политичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ в Ð . БългариÑ, които изтъквали, че "Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ защитничка на МакедониÑ", че "македонÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´ бил българÑки народ". Ñтавало Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° един и Ñъщи език, еднаква култура и подобно.Според потвърдени информации, през... 1993 г. ноÑÐ¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð¿Ð° 00 "... ". заедно Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ лица и още нÑколко фирми от РМакедониÑ, Ñъздали ÑмеÑена македонÑки-българÑка фирма. Седалището на фирмата било в..., а ръководител -... от...Информациите, получени за цÑлоÑтната дейноÑÑ‚ на ноÑÐ¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° 00 Ñа потвърдени и от разговорите Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ лица от неговото обкръжение. Информоторът ни е в близка връзка Ñ 00. ОÑъщеÑтвили Ñа ÑъвмеÑтно пътуване в Ð . БългариÑ. Ð’ разговорите Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€ разкри като близки приÑтели- връзки, които дейÑтват от Ñъщите "про-българÑки позиции,... -... от......., от... и др.Във връзка Ñ Ð˜Ð·Ð±Ð¾Ñ€Ð¸ 94 00 - беше ÑдоÑан от начина на провеждане на пър-262Ð²Ð¸Ñ Ð¸Ð¼ кръг, нападал Ñегашната влаÑÑ‚, че фалшифицирала изборите и на Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÐºÑ€ÑŠÐ³ ги бойкотирал, бил на протеÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ‚Ð¸Ð½Ð³ в Скопие, организиран от Ñтрана на ВМРО-ДПМÐЕ и ДП. След завършване на Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÐºÑ€ÑŠÐ³ на изборите, ноÑÐ¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° 00 "... " в личен разговор казал на...: "Ðие тук ако Ñ‚Ñ€Ñбва, готови Ñме и за пукане, при това Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñмо желание". Ðа предупреждението от... "Какво говориш". ОО "... " казал: "Ето аз и един мой братовчед ги ÑÑ‚Ñгаме пушките и пиÑтолетите и Ñ‚ÑŠÑ€Ñим мунициÑ, тук на нÑколко меÑта вÑичко е подготвено и Ñе чака да Ñе извика... ".СпрÑмо 00 "... " Ñ Ñ†ÐµÐ» Ñледене на неговата дейноÑÑ‚, беше ангажиран.... който предÑтави доÑта интереÑна Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ през периода на обработка ще Ñе региÑтрира като Ñътрудник. ОÑвен това, дейноÑтта ни към 00 "... " Ñе комбинира и Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³ информатор (Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ вече Ñа проведени първоначални разговори) и ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð´Ð°Ð´Ðµ интереÑни ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° дейноÑтта на ОО "... ". Ðашата преценка е, че дейноÑтта ни Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ информатор Ñ‚Ñ€Ñбва да продължи и в периода на обработване в поÑока на неговото пълно Ñпечелване и ангажиране, още повече, че ÑъщиÑÑ‚ на... 1994 г. изрази готовноÑÑ‚ за продължаване на контактите, както и поÑтавÑне на конкретни задачи ÑпрÑмо 00 "...".ГолÑма чаÑÑ‚ от нещата в този документ Ñа измиÑлица или грубо и тенденциозно изопачаване на фактите от Ñтрана СДБ. Ð’Ñичко това Ñе прави единÑтвено Ñ Ñ†ÐµÐ» да Ñе държат под поÑтоÑнен контрол по-изÑвените българи. Разработват Ñе варианти за Ñ‚Ñхното компрометиране.Друг документ за македонÑката Служба за държавна безопаÑноÑÑ‚ от 1995 г. Той предÑтавлÑва Ñлужебна бележка, ноÑеща графа “Строго поверително”. И тук Ñтава Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° Ñледене на македонÑки гражданин, определÑщ Ñебе Ñи като българин. Документът разкрива една брънка от поредица дейÑтвиÑ, целÑщи внедрÑването на информатор в (про)българÑки кръгове. ИнтереÑни моменти Ñа задължаването от Ñтрана на СДБ на Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ Ð°Ð³ÐµÐ½Ñ‚ да Ñе обÑви за българин и по този начин Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ñин да Ñе изпрати да Ñледва в БългариÑ, а Ñъщо така и поÑтавÑнето на задачата информатора да Ñе Ñрещне Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€ÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ñланик в Скопие.МВР- Ð (епублика) Ðœ(акедониÑ). Служба за държавна безопаÑноÑтСТРОГО ПОВЕРИТЕЛÐОII. ПОЛУЧЕÐРИÐФОРМÐЦИЯ И СВЕДЕÐИЯПо време на разговора, изворът между другото изнеÑе Ñледната Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ факти: Ð’ нÑколко подходÑщи ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ð¸Ð·Ð²Ð¾Ñ€Ð° разговарÑл Ñ 00 "... " като го молел да му помогне извора да запише Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ñин в медицинÑÐºÐ¸Ñ Ñ„Ð°ÐºÑƒÐ»Ñ‚ÐµÑ‚ в СофиÑ. при което 00 "... "винаги изразÑвал готовноÑÑ‚ да му ÑъдейÑтва. И на тази Ñреща изворът подчертал този въпроÑ, при което 00 "... " му казал когато е Ñвободен да му Ñе обади и двамата да отидат при поÑланика на Ð . Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð² Скопие, където Ñам щÑл да Ñе увери какво влиÑние и какви Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð°Ð» Ñ Ð¿Ð¾Ñланика. Също така му казал, че за да бъде по-Ñигурна работата, щели да извикат... и тримата заедно да отидат на разговор при поÑланика. След като Ñе договориш, опредени да пътуват на... 1995 г. и да отидат на разговор при поÑланика в Скопие. Ðа Ð¼Ð¾Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð´Ð°Ð»Ð¸ извора Ñе познава Ñ ÐžÐž "... ", ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð·Ð°, че когато бил на поÑещение в БитолÑ, извора имал възможноÑÑ‚ да Ñе Ñрещне и да Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ два-три пъти. Това значи, че лично Ñе познават. По време на разговора между извора и ОО "... ", изворът поÑтавил263провокативен въпроÑ, за който на предишната Ñреща Ñ Ð¼ÐµÐ½ Ñе договорихме, а именно го попитал за това: "Имам информациÑ, че през меÑец март в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ Ñе проведе ÐºÐ¾Ð½Ð³Ñ€ÐµÑ Ð½Ð° ВМРО-СМД'"' Ðа това ОО "... " отговори, че на него тази Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ðµ му е извеÑтна, а нÑмало възможноÑÑ‚ за подобно нещо да не е информиран. За Ñъщото нещо 00 "... " потърÑил по телефона 00 "... ", а той му казал, че наиÑтина през м... 1995 г. ще пътува за БългариÑ, но не за конгреÑа на ВМРО-СМД, а ще ходел на нÑкакъв Ñеминар на иÑторици от военната облаÑÑ‚. 00 "... " обÑÑнил, че когато ще Ñе провежда конгреÑа, нÑмало начин той, 00 "... ", както и... от... да не приÑÑŠÑтват на конгреÑа, а ще бъдат Ñигурно официално поканени.Също така по време на разговора ОО "... " казал на извора, че от... бил информиран, че... бил в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ донеÑъл нÑкои броеве на веÑтник "МакедониÑ", който го издава ВМРО-СМД и че Ñъщите веÑтници Митко му ги дал на... да ги разгледа, а Ñъдържанието им... разказа на 00 "... ". Казал, че "това, което прави.... не е нищо. Броевете на веÑтниците Ñа от по-Ñтара дата, а аз Ñъм информиран в детайли за вÑичките тези работи. Ðз лично Ñе познавам Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÑÐµÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° ВМРО-СМД БоÑджиев, Ñъщо така .много добре Ñе знам Ñ ÐšÐ°Ñ€Ð°ÐºÐ°Ñ‡Ð°Ð½Ð¾Ð² и Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ Ñъм имал нÑколко пъти контакт ". За Каракачанов ОО "... " говорил Ñ ÐµÐ¿Ð¸Ñ‚ÐµÑ‚, че бил млад и перÑпективен човек Ñ ÑÑна предÑтава и цел пред Ñебе Ñи. Казал, че има възможноÑÑ‚ да Ñе Ñрещне и Ñ Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñта на Ванчо Михайлов, Ñлед това Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¼Ð¸ÐµÑ€Ð° Беров, както и Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð¸Ñтъра за Външни работи на Ð . БългариÑ. Ð’ обÑÑнението за контактите Ñ Ð³Ð¾Ñ€ÐµÑпоменатите лица, ОО "..." Ñи Ñлужил Ñ Ñ‚ÐµÑ€Ð¼Ð¸Ð½Ð¸ и меÑта, обÑÑнÑващи къде точно и по кой начин Ñе виждат. Споменавал Велико Търново, Ñлед това имена на хотели, както и други меÑта из БългариÑ, за които изворът каза, че "вÑички Ñпоменати имена на меÑта и обекти от една Ñреща не можах да ги запомнÑ''.III. ОПЕРÐТИВЕРКОМЕÐТÐÐ Ðа изворът му е дадена наÑока ÑъщиÑÑ‚ да приеме и заедно Ñ ÐžÐž "... "да отиде на разговор при поÑланика на Ð . БългариÑ, да играе ролÑта, ÑÑкаш той е на Ñъщата Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ 00 "...". Още повече, че ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð¸ по време на разговора Ñ 00 "... " му напомнил,, че негов дÑдо бил учил в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð° учител, което Ñпоред думите на извора било точно така, а по този повод ОО "... " му казал да даде точни ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ Ñнимки и, че в архивите на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð¹ Ñигурно щÑл да намери нещо за дÑдо му.ÐапиÑано в 5 екземплÑра. ДоÑтавено до: I, II, IV Управа...СледващиÑÑ‚ документ на СДБ е от 1997 г. Изворът нагледно удоÑтоверÑва, че Ñлужители на македонÑката СДБ преÑледват лица от Ð . МакедониÑ, изÑвÑващи Ñе като българи. ПарадокÑÑŠÑ‚ е, че обект на документиране Ñа били и контактите на такива лица ÑÑŠÑ Ð¡Ð¸Ð¼ÐµÐ¾Ð½ II. Документът ноÑи гриф "Държавна тайна. Строго Ñекретно".МВР- Ð (епублика) Ðœ(акедониÑ) Служба за държавна безопаÑноÑтДЪРЖÐÐ’ÐРТÐЙÐРСТРОГО СЕКРЕТÐО...неговите характерни оÑобеноÑти* го правÑÑ‚ подходÑщ за леÑно манипулиране, което Ñе използва за неговото наÑочване за извършване на конкретни задачи и ÑÑно и открито деклариране и прокламиране на върховиÑтка наÑоченоÑÑ‚ Ñ Ñ†ÐµÐ» оживÑване и доказване на идеÑта за "българÑкиÑ" характер на Ð (епублика) Ðœ(акедониÑ).264От ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана... е доÑта лоÑлен към групата Ñвои Ñъмишленици, преди вÑичко към ... и ..., които ги ÑмÑта за Ñвои големи приÑтели и по техните инÑтрукции и от Ñтрана на активиÑти на ВМРО-СМД от Ð /епублпка/ Б/ългариÑ) и лица от ПоÑолÑтвото на Ð /етблика/ Б(ългариÑ) в Скопие, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ е във връзка, Ñе отнаÑÑ Ñ Ð²Ð¸Ñока Ñтепен на конÑпиративноÑÑ‚ за дейноÑти, директно Ñвързани ÑÑŠÑ Ñъщите. ..Контактите на... Ñ....... ... Ñтават по-интензивни ÑъглаÑно техните наглаÑи за дейноÑÑ‚ по време на значими за ÑигурноÑтта на Републиката ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ преди и Ñлед вÑÑко пътуване в Ð /епублика) Б(ългариÑ), оÑъщеÑтвено поотделно от Ñ‚Ñхна Ñтрана Ñ Ð¸ÐµÐ» координиране на дейноÑтта и информиране но между Ñи. Ð’ обшита Ñи дейноÑÑ‚ Ñ... и....... оÑъщеÑтвÑва близки контакти и Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ лица, предÑтавлÑващи Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ð·Ð° ÑигурноÑтта в района - ....... и ор.. както и Ñ Ð»Ð¸Ñ†Ð° от други райони, които Ñе предÑтавÑÑ‚ и дейÑтват от върховиÑтки позиции... Ð’ началото Ñе декларирал и като член на ВМРО - ТатковинÑка партиÑ, но по-къÑно не е активен в тази Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñ€Ð°Ð´Ð¸ изграденото Ñтановище, че Ñъщата била доÑта умерена Ñ Ð±Ð°Ð²Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ "ходене към изток"... Също така през 1996 година по предварителна пиÑмена покана от Ð (епублика) Б(ългариÑ) приÑÑŠÑтва на поÑрещането на българÑÐºÐ¸Ñ Ñ†Ð°Ñ€ Симеон в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ по време на приема, организиран в хотел "Континентал" в СофиÑ,... оÑъщеÑтвил Ñреща Ñ Ñ†Ð°Ñ€Ñ, от коÑто притежава негови фотографии, на които бил Ñниман в разговор Ñ Ñ†Ð°Ñ€ Симеон . .Имайки ги предвид неговите характерни оÑобеноÑти като личноÑÑ‚, може Ñе заключи, че ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ñе използва като връзка между ..... и други лица ат Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ð·Ð° ÑигурноÑттаот Ð (епублика) Б(ългариÑ) и поÑолÑтвото на Ð (епублика) Б(ългариÑ) в Скопие и като директен извършител и изразител на интереÑите на ВМРО-СМД за доказване на "българÑÐºÐ¸Ñ " характер на Ð (епублика) Ðœ(акедониÑ).Поради това значение и ролÑта на.. във върховиÑтките Ñтруктури в Ð (етблика) Ðœ(акедониÑ) и Ð (епублика) Б(ългариÑ) неговите директни контакти Ñ Ð»Ð¸Ñ†Ð° от Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ð·Ð° ÑигурноÑтта от Ñтраната и чужбина, както и контактите Ñ ÐŸÐ¾ÑолÑтвото на Ð (епублика) Б(ългариÑ) в Ð /епублика/ Ðœ(акедониÑ), потребно е и по-нататък ла оÑтане под оперативно наблюдение Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑŠÐ»Ð¶Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð° употреба на оперативни мерки и дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ñ Ñ†ÐµÐ» откриване, Ñледене, документиране и възпрепÑÑ‚Ñтване на неговата дейноÑÑ‚...IV. ПреÑледване на българÑки печатни Ð¸Ð·Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° териториÑта на РМакедониÑ.СледващиÑÑ‚ документ от 1993 г. предÑтавлÑва доклад на информатор на македонÑката СДБ.МВР- Ð /етблика) Ðœ(акедониÑ) - СкопиеСлужба за държавна безопаÑноÑÑ‚... Па адреÑ:... 3 пратки, опаковани в пликове, формат Ð 4 в които Ñе намират по 3 - 4 различни броеве на веÑтника "МакедониÑ", орган на ВМРО-СМД от Ð (епублика) Б/ългариÑ), както и нÑколко брошури, по-малък формат, на които заглавиÑта и авторите..., но бÑха Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ñ‚Ð¸Ñ‚Ðµ тези на го.лÑмобъ.лгарÑката политика ÑпрÑмо Ð /епублика) Ðœ(акедониÑ). Тези пратки бÑха изпратени от Ð (епублика) Б(ългариÑ). без нÑкое Ñпециално поÑочване на изпращача... предпложение е, че тази пратка може да е изпратена от лицето..., който по-рано беше член и активиÑÑ‚ на ВМРО-ДПМÐЕ, изключен от тази Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñ€Ð°Ð´Ð¸ него-265вите върховиÑтки ÑхващаниÑ, за когото разбрах, че в момента Ñе намирал в Ð (епублика) Б(ългариÑ), а подобни и Ñъщи пратки доÑтавÑл и до други членове на ВМРО-ДПМÐЕ в Скопие. Тези пратки ги доÑтавих до предÑÐµÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° Парламента на Ð (епублика) Ðœ(акедониÑ) г-н СтоÑн Ðндов, а Ñъщо така информирах и републиканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ñекретар на СДБ, г-н Слободан БогоевÑки. Доколкото в бъдеще получа отново такава пратка, отново ще ви информирам.- Ще бъде приложена мÑрката на таен контрол на телефони за контактите и връзките ÑпрÑмо Ð (епублика) Б(ългариÑ).- Ще бъде приложена .мÑрката на таен контрол на пиÑмата и др. ПощенÑки пратки ÑпрÑмо Ð (епублика) Б(ългариÑ) и по-широко.- Ще Ñе подÑигури наблюдение и контрол ни граничните пунктове ÑпрÑмо Ð (епублика) Б(ългириÑ) при евентуални Ð¿ÑŠÑ‚ÑƒÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° Ð (епублика) Б(ългариÑ).- При преценка приемане и ни други мерки и активноÑти ÑъглаÑно правилата за работа на Службата (за държавна безопаÑноÑÑ‚).Документът разкрива, че българÑки веÑтници и други печатни изданиÑ, които Ñвободно Ñе разпроÑтранÑват по Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚, Ñа обект на преÑледване в Ð . МакедониÑ. За целта Ñа информирани такива виÑоки държавни ръководители, какъвто е например Ñ‚Ð¾Ð³Ð°Ð²Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ñедател на македонÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ð»Ð°Ð¼ÐµÐ½Ñ‚ СтоÑн Ðндов. БудÑÑ‚ тревога мерките, които македонÑката държава използва Ñрещу българÑките печатни изданиÑ. Потъпкват Ñе такива универÑални човешки права и Ñвободи като например правото на Ñвободен доÑтъп до информациÑ, правото на кореÑÐ¿Ð¾Ð½Ð´ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ др.V. Информативни разговори (разпити).Тук ще предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¸Ð·Ð²Ð°Ð´ÐºÐ¸ от три документа, произлизащи от македонÑката Служба за държавна безопаÑноÑÑ‚. ПиÑани Ñа през 1994 г. и разкриват цÑлата процедура по при подготовката на СДБ за провеждане на разпит на лица, изÑвÑващи Ñе като българи. Спазена е Ñледната поÑледователноÑÑ‚ на работа:1. ИзготвÑне на предложение за провеждане па информативен разговор (разпит), ÑъглаÑувано Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ на различните Ñектори на СДБ.2. ПиÑмено одобрение, подпиÑано от подÑÐµÐºÑ€ÐµÑ‚Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° СДБ.3. План за провеждане на Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ‚Ð¸Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ (разпит), подпиÑан Ñи началника на Регионалното управление на СДБ.ÐÑма никакво Ñъмнение, че целта на македонÑките репреÑивни Ñтруктури е именно преÑледване на българÑкото ÑамоÑъзнание в МакедониÑ. Имената на лицата и наÑелените меÑта, а Ñъщо така и датите, Ñа променени от ÑÑŠÐ¾Ð±Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° ÑигурноÑÑ‚. Ето Ñъдържанието на документите:МИÐИСТЕРСТВО ÐРВЪТРЕШÐИТЕ Ð ÐБОТИ ÐРРЕПУБЛИКРМÐКЕД ОÐИЯСЛУЖБРЗРДЪРЖÐÐ’ÐРБЕЗОПÐСПОСТÐÐПИСÐÐО Ð’ 2 ЕКЗЕМПЛЯРРДОСТÐВЕÐО ДО II УПРÐВРСДБСТРОГО СЕКРЕТÐОСкопие, .... ... 1994 год.Ðа оÑнование на чл. 5 и 7 от Правилата за работа на Ñлужбата за държавна безопаÑноÑÑ‚ ("Служебен веÑтник на МакедониÑ-Ñпециален Ñлужебен веÑтник № 10 92”)266поднаÑÑмПРЕДЛОЖЕÐИЕЗа провеждане на информативен разговор Ñ Ð»Ð¸Ñ†ÐµÑ‚Ð¾.... от татко.... роден на... г. в.... живее в БрюкÑел. БелгиÑ, приел е белгийÑко гражданÑтво, ÑобÑтвеник на... в БрюкÑел. Лицето Ñе води в оперативна обработка под пÑевдонима "... ".ОбоÑновкаПреди повече от двадеÑет години, Ñлед излежаване на приÑъда в затвора Идризово,... емигрира в БелгиÑ, където веднага Ñе включва в екÑтремната активноÑÑ‚ на дружеÑтво "Тодор ÐлекÑандров" в БрюкÑел. Иначе в нашата земÑ, преди емигрирането, е Ñъден за дейноÑÑ‚ от върховиÑтки позиции.Ð’ началото организира нелегално разпроÑтранение на пропаганден материали Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ð¾Ð²Ð¸Ñтко Ñъдържание, а Ñтава и на разположение на.... за чиито потребноÑти проучва и ангажира лица между нашите изÑелници, поради което е заведен в обработка.Преди две години и доÑега,... на нÑколко пъти преÑтоÑва в нашата Ð·ÐµÐ¼Ñ (.......... и ......). ПребиваваниÑта ги използва за контакти Ñ....... и др. Главното при изброените лица е, че дейÑтват от върховиÑтки позиции, а чаÑÑ‚ от Ñ‚ÑÑ… Ñа обхванати и Ñ Ð¾Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¸Ð²Ð½Ð¸ обработки.Разполагаме ÑÑŠÑ ÑведениÑ, че... в... наравил опит да накара отделни наши граждани да Ñтанат членове на ВМРО- СМД. Ðай-новите информации (доÑега непотвърдени) показват, че чрез..., а в прÑка връзка Ñ Ð’ÐœÐ Ðž-СМД, в Републиката Ñа внеÑени валутни ÑредÑтва, предназначени за лица, които на преброÑването на наÑелението,б.м.) ще Ñе декларират и запишат като българи.От вÑичко гореизнеÑено очевидно е, че .... продължава ÑвоÑта дейноÑÑ‚, наÑочена към заÑтрашаване и разрушаване ни порÑдъка, утвърден Ñ Ð£Ñтава на РМакедониÑ.Причини за Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ‚Ð¸Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€, проверка и документиране на доÑега получените ÑведениÑ, получаване на нови, изÑÑнÑване на контактите (Ñелективно) Ñ Ð»Ð¸Ð¿Ð°Ñ‚Ð°, които фигурират в Предложението, мотивите и Ñъдържанието на тези контакти и Ñ‚.н.Цел на Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ‚Ð¸Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ е прекратÑване на неговата активноÑÑ‚ в нашата Ñтрана (пропаганда, организиране на групи от върховиÑтки позиции и контакти ÑÑŠÑ Ñъмишленици), във връзка е което Ñе предвижда мÑрката забрана за влизане в нашита Ñтрана.Ð˜Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ‚Ð¸Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ ще Ñе проведе в помещението ни РУСДБ ... където ще Ñа подÑигурени уÑловиÑта за употреба на мÑрката тайна фотографиÑ, видео и телевизионно заÑнемане и документиране.Разговорът ще го водÑÑ‚ оперативни работници от Управа на СДБ и ОРУСДБ -... и.... по предварителен договор.Прави впечатление решимоÑтта на репреÑивните органи да възпрепÑÑ‚Ñтват каквато и да била дейноÑÑ‚, отÑтоÑваща българÑки позиции (макар и завоалирани в документа като "върховиÑтки"). За тази цел Ñе предвижда и приемането на крайната мÑрка "забрана за влизане в РМакедониÑ". Като Ñе има предвид, че Ñтава Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° неин гражданин, ÑлучаÑÑ‚ предÑтавлÑва драÑтично нарушение на човешките права. Очевиден е Ñтрахът на СДБ при преброÑването на наÑелението на Ð ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð° не Ñе запишат чаÑÑ‚ от нейните граждани като българи.267ÐезавиÑимо от тези Ñ€Ð°Ð·Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ ÑÑŠÑ Ð·Ð°ÐºÐ¾Ð½Ð°, предложението е прието ÑÑŠÑ ÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¾ÐºÑƒÐ¼ÐµÐ½Ñ‚:ОДОБРЯВÐОт изводите в обоÑновката на Предложението, преценÑвам, че Ñа изпълнени уÑловиÑта от Ñ‚. 5 от Правилата за работа на СДБ и ÑъглаÑно чл. 7 от Правилата за работа на СДБ ("Служебен веÑтник на Ð ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ " - Ñпециален Ñлужебен веÑтник чр. 10/92), одобрÑвам Предложението.След това одобрение е разработен конкретен план за провеждането на разпита. И тук една голÑма чаÑÑ‚ от въпроÑите Ñа поÑветени на ВМРО в БългариÑ.МИÐИСТЕРСТВО ÐРВЪТРЕШÐИТЕ Ð ÐБОТИ ÐРРЕПУБЛИКРМÐКЕДОÐИЯСЛУЖБРЗРДЪРЖÐÐ’ÐРБЕЗОПÐСÐОСТÐÐПИСÐÐО Ð’ 4 ЕКЗЕМПЛЯРРДОСТÐВЕÐО ДО: ІІ И IV УПРÐВРПРСДБСТРОГО СЕКРЕТÐОСкопие....1994 год.ПЛÐÐЗа провеждане на информативенразговор Ñ ÐžÐž "... "І чаÑÑ‚.- Ð’ началото да обÑÑни причините за емигрирането в Ð‘ÐµÐ»Ð³Ð¸Ñ Ð¸ включването му в активноÑтта на дружеÑтво "Тодор ÐлекÑандров ". Ð’ този контекÑÑ‚ детайлно да опише в кои лагери за ÐµÐ¼Ð¸Ð³Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ðµ пребивават, за какво е бил разпитван от предÑтавители на полицейÑките органи и как е приÑтигнал в БрюкÑел, БелгиÑ:- Ще бъде питан защо е бил Ñъден в нашата Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð¸ неговото мнение дали е било Ñправедливо и дали идеÑта да емигрира Ñе родила още в затвора, дали е направил това Ñамоиниииативно, дали му е подхвърлено от друг и Ñ‚.н.- Ще бъде разпитан за контакти Ñ Ð½Ð°ÑˆÐ¸ граждани, изÑелници, емигранти и др.. които Ñа пребивавали при него, но различни поводи от времето, когато не идваше в нашата земÑ. Ðналогично ще Ñе зададе въпроÑа защо и поради какви причини доÑега не е идвал в РМакедониÑ, а Ñега Ñвободно идва:- Ще Ñе иÑка от него детайлно да обÑÑни ролÑта на дружеÑтво "Тодор ÐлекÑандров", целта на формирането, Ñтруктурата на членÑтвото, целите, формите на дейноÑÑ‚ и др., връзките Ñ ÐœÐŸÐž (МакедонÑки патриотични организации в СÐЩ и Канада, б.м.) и ВМРО-СМД и др:- Да Ñе изÑÑни откъде му Ñа материалните ÑредÑтва за отварÑне на магазин в БрюкÑел и на какво Ñе дължат чеÑтити поÑÐµÑ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° Ñлужители от българÑкото поÑолÑтво в БрюкÑел:- ÐšÐ¾Ñ Ðµ причината за неговите чеÑти поÑÐµÑ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð² СофиÑ, БългариÑ, Ñлед което идва в нашата земÑ. Във връзки това от него ще Ñе иÑка да каже при кои лица отÑÑда в СофиÑ, Ñ ÐºÐ¾Ð¸ оÑъщеÑÑ‚Ð²Ñ ÐºÐ¾Ð½Ñ‚Ð°ÐºÑ‚Ð¸, по колко дни обикновено Ñе задържа и Ñ‚.н.От тази чаÑÑ‚ на разговора, от неговата готовноÑÑ‚ да говори за тези неща, от иÑкреноÑтта му ще завиÑи по-Ð½Ð°Ñ‚Ð°Ñ‚ÑŠÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñ…Ð¾Ð´ на разговора.ІІ чаÑÑ‚.- Ще Ñе иÑка от него да каже Ñ ÐºÐ¾Ð¸ лица контактува в нашата земÑ, Ñлед което ще му Ñе даде да разбере, че ни е извеÑтно за неговите Ð¿ÑŠÑ‚ÑƒÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¾ ..... за контактите, които има в тези градове. Ðормално това важи и за....... . Ðко268Ñе опита да прикрие лицата и бъде иÑкрен, ще Ñе иÑка да каже на ÐºÐ¾Ñ Ð¾Ñнова и поради кои причини контактува Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ лица, в противен Ñлучай ще му бъдат поÑочени Ñъщите /тук Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе внимава да не Ñе компрометират наши обработки Ñ‚.е. информатори, б.м./ мерки ÑпрÑмо отделни лица, за което Ñ‚Ñ€Ñбва предварително да Ñе изгради Ñтановище:- Конкретно да Ñе изÑÑнÑÑ‚ преÑтоите в... и наÑтоÑването отделни лица да Ñтанат членове на ВМРО-СМД по Ñ‡Ð¸Ñ Ð´Ð¸Ñ€ÐµÐºÑ‚Ð¸Ð²Ð° правел това и нÑкой приел ли е.- За финанÑовите ÑредÑтва, които е изпратил в Ð ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¾ предÑтоÑщото преброÑване на наÑелението, б.м.) и какви Ñа целите му, кой Ñтои зад подобна дейноÑÑ‚ и Ñ‚.н.- Да обÑÑни Ñвоите изÑвлениÑ, че щÑл да Ñе кандидатира за народен предÑтавител в Събранието на Ð ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° предÑтоÑщите избори:- Планува Ñе употребата на .мÑрката тайна фотографиÑ, видео и телевизионно заÑнемане и документиране.- Разговорът ще Ñе проведе в Скопие, а ще го оÑъщеÑтвÑÑ‚ Ñлужители от І, II Управа на СДБ, ОРУСДБ по предварителен договор.- Разговорът ще Ñе реализира в периода от...1994 година:- Планът не е окончателен и ще бъде допълнен в договореноÑÑ‚ Ñ Ð† и ІІ Управа на СДБ.ИзнеÑените документи Ñа краÑноречиво доказателÑтво за планомерноÑтта в провеждането на репреÑивна политика на тогавашните македонÑките влаÑти по отношение на техните граждани ÑÑŠÑ Ñъхранено българÑко ÑамоÑъзнание.Ð’ потвърждение на по-Ð³Ð¾Ñ€Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ð²Ð¾Ð´ ще предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ñ‡Ð°ÑÑ‚ от протоколите за Ð¿Ñ€Ð¾Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ñ‚Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð¿Ð¸Ñ‚, провел Ñе през 1996 г.МИÐИСТЕРСТВО ЗРВЪТРЕШÐИ Ð ÐБОТИ ÐРРЕПУБЛИКРМÐКЕДОÐИЯ ДИРЕКЦИЯ ЗРБЕЗОПÐСÐОСТ И КОÐТРÐÐ ÐЗУЗÐÐÐ’ÐÐЕ УДБК-...ДЪРЖÐÐ’ÐРТÐЙÐÐСТРОГО ПОВЕРИТЕЛÐООтпечатано е в І екземплÑрДоÑтавено до -- УОТ 1996ИЗВЕСТИЕот Ð¿Ñ€Ð¾Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ на... 1996г.Ñ "... ' и от ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ пренаÑÑме Ñледното:X- "... "У - Оперативни работнициX-... Вие знаете, че.Ð¼Ð¾Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ тук не беше много добър, вие знаете, че бÑÑ… оÑъждан два пъти за ВМРО и младоÑтта ми от 21 до 36 г. .ми отиде и нÑмаше никаква перÑпектива тук за мен...У - Когато за първи път дойдохте в МакедониÑ, Ñ ÐºÐ¾Ð³Ð¾ Ñте Ñе Ñрещнали и какво Ñте разговарÑли?X -... Ðко ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° неприÑтели, за мен това Ñа гърците, Ñлед това Ñърбите, други нÑма, трети нÑма. Само тези двата Ñа. ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ вÑички Ñтрани е заобиколена, интереÑÑŠÑ‚ на вÑички Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ и Ñъщ, вÑички иÑкат да Ñ Ð¸Ð¼Ð°Ñ‚. Да Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð¿Ð¾ÐºÑŠÑат или да Ñ Ð¿Ð¾Ð´ÐµÐ»ÑÑ‚. ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€Ñбва да размиÑли, за да можем да не бъдем Ñ Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð¹, нито Ñ Ð³ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ, нито ÑÑŠÑ Ñърбите, нито Ñ Ð°Ð»Ð±Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ. Ð’ Ñлучай на нÑÐºÐ¾Ñ Ñ„ÐµÐ´ÐµÑ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸Ð»Ð¸ ÐºÐ¾Ð½Ñ„ÐµÐ´ÐµÑ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸Ð»Ð¸ ако Ñъдбата ни е отредила да не можем Ñами, пие Ñ‚Ñ€Ñбва да знаем къде и Ñ ÐºÐ¾Ð¹ Ñме най-близки и кой ни Ñ‚Ñ€Ñбва. Ðко това не ни е ÑÑно, така ще Ñе мотаем. Ðо ако Ñме принудени да го направим, това ще е Ñамо Ñ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ... Ðе можем да бъдем269по-големи Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ñ Ð³ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ, отколкото Ñ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ. Българите никога нито един не Ñа убили...У - Рдали Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ позволи връщането на Ð•Ð³ÐµÑ Ñлед вÑички проблеми, които ни прави Ñ Ð¸Ð¼ÐµÑ‚Ð¾?X -. . Ðз преди малко ви казах, че приÑъединÑване може Ñамо към БългариÑ. Това леÑно може да бъде. Ето Европа е без граници. Това ще дойде и при наÑ. ПоÑле е леÑно. Ртова, че българите не ни признават като народ, това да го оÑтавим на иÑториците те да го решават. Държавата не Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе меÑи в тези работи... За мен тук ИÑториÑта Ñ Ð¿Ð¸ÑˆÐ°Ñ‚ Ñърбите. Рза това. че иÑториÑта Ñ Ð¿Ð¸ÑˆÐ°Ñ‚ победителите, не мога да кажа нищо, защото нито Гоце (Делчев), нито Даме (Груев), нито Климент (ОхридÑки) Ñа били победители, изглежда не Ñа уÑетили това. Ðие Ñме нова държава и в Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð° работи, които не отговарÑÑ‚ на иÑтината. Ðзбуката, езика например, 30 % от македонÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº има ÑръбÑки думи.У— Рколко има българÑки. 20 или?X – Ðе, Ñпоред .мен вÑичко е българÑко. И българÑката азбука е напиÑана от Климент ОхридÑки...У- ÐšÐ¾Ñ Ð³Ð¾Ð´Ð¸Ð½Ð° Ñте роден?X- Роден Ñъм ... г. в... Завършил Ñъм 7-ми клаÑ, а 8-ми го взех като чаÑтен ученик, защото ми беше забранено да влизам в гимназиÑта, защото бÑÑ… Ñъден за ВМРО. За ВМРО Ñъм ареÑтуван Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ през 1948 г. и през 1949 г. през ...... бÑхме Ñъдени 11-мина, двама бÑха пуÑнати, а оÑтаналите лежахме в затвор, ... го убиха при бÑгÑтво... Ð’ Идризово излежах шеÑÑ‚ години и в Пожаревац оÑем, или общо 14 г. от 1948 до 1963 г...У - Колко души от ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñа дошли в БрюкÑел?X - ДружеÑтво "Тодор ÐлекÑандров" има около Ñтотина люде. Иначе дружеÑтвото е формирано през 1957г. в ноември... Ðз Ñтанах член през 1967 г. в авгуÑÑ‚ меÑец. Там ме отведе.... но за ÑъщеÑтвуването на Ñамото дружеÑтво знаех от по-рано от разказите на моите братÑ. Още когато бÑÑ… в затвора знаех за него. Когато отидох в дружеÑтвото, имаше около 40 (души), поÑле Ñе увеличиха на 140... Ðашата активноÑÑ‚ в организациÑта беше около печатането на книги, Ñ‚ÑŠÑ€Ñене на печатници, печатахме книги ÑÑŠÑ Ñпомените на Иван Михайлов, том ІІ и ІІІ ние ги печатахме...У - Рза оÑтаналата чаÑÑ‚ от архива (на ВМРО. б.м.) какво миÑлиш, къде е?X - Според приказките на другите, а и мое лично мнение и убеждение е, че е във Ватикана и че там е затворена и кой знае дали нÑкога ще Ñе отвори.У - СмÑтате ли. че Ñпоред думите на Ванчо (Михайлов/ нÑма нÑкои ценни материали?X - СмÑтах, че е така както казва Ванчо (Михайлов), защото той е човек, който иÑка да бъде на чиÑто... Ð’ нашата Ð¾Ñ€Ð³Ð°Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð³Ð¾Ñ€Ðµ нÑмаме нÑкакви архивни материали от него. Само пиÑма. РпиÑмата, които бÑха напиÑани от него, бÑха напиÑани на българÑки език ÑÑŠÑ Ñтарата азбука.У - Защо и Вие, ето в разговора който водим, чеÑто употребÑвате българÑки думи?X - Ð“Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ°, защото го ÑмÑтам за македонÑки език. Така ние говорехме през 1945 - 48 година.У - Вие лично как Ñе чувÑтвате по националноÑÑ‚?X- Като българин...У - Защо когато бÑхте в..., казвахте, че в този край народа е българÑки и Ñ‚Ñ€Ñбва да говори българÑки език...?У - Ти кога Ñе научи да пишеш на българÑки?X - Когато Ñи заминаха Ñърбите през 1941 г. веднага започнах да пиша на българÑки език. Ðие в ÑемейÑтвото винаги Ñме говорили българÑки. И в затвора270Пожаревац, пиÑмата ги пишех на българÑки... Ðз Ñе придържам към азбуката от Климент ОхридÑки, тук нÑма нищо чудно. Вие Ñамо Ñе въртите около БългариÑ, но Ñ‚Ñ Ð½Ð¸Ñ‚Ð¾ ще вземе МакедониÑ, нито има такъв интереÑ.У - Какво е вашето лично Ñтановище по отношение на народа в МакедониÑ, какъв е той? Ето Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð·Ð½Ð° Ð Ðœ(акедониÑ), но не го призна народа...X -...Ðие Ñме българи от МакедониÑ...У - Казахте, че Ð’(анчо) Михайлов Ñе заÑтъпва за правата на националноÑтите в други държави. Дали вие миÑлите, че Ñе зачитат правата на македонците в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ дати там въобще ÑъщеÑтвуват македонци Ñпоред ваÑ?X— Ð’ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ðµ ÑъщеÑтвуват македонци, има една малка група "Илинден ", коÑто беше формирана още от ЮгоÑÐ»Ð°Ð²Ð¸Ñ Ð¸ Ñ‚Ñ Ð¸Ð¼Ð°ÑˆÐµ задача да отцепи ПиринÑка .ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ да Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñъедини към ЮгоÑлавиÑ, но това Ñа фантазии. Те Ñе декларират като македонци.У - Според Ð²Ð°Ñ Ð² Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð»ÐºÐ¾ иÑтинÑки македонци има?X- Ðз не знам какво Ñа това иÑтинÑки македонци. Ето в ПиринÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ хора Ñе наричат иÑтинÑки македонци, но за Ñ‚ÑÑ… македонÑÐºÐ¸Ñ Ðµ българÑки език. И нищо Ñпецифично македонÑко не ÑъщеÑтвува...У -Дали във вашите македонÑки организации, които Ñа много, включвате и ОМО ("Илинден")?X - Ðе, ВМРО и другите македонÑки организации ÑъщеÑтвуват отдавна, а ОМО е нова. Ð’Ñички работи на нашите организации отдавна Ñа начертани. Ри в пиÑмата на Гоце (Делчев) Ñе вижда. Че Ñе е наричал българин и пишел на българÑки. Ðко не Ñте ги чели, прочетете ги. Как Ñега да го наричаме Гоце ДелчевÑки. '"Що да казваме "фала" (Ñърб. –благодарÑ, бел. б.м./, "изволте " (Ñърб. – заповÑдайте б.м.) от къде е това? Защо е взет велешко-прилепÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¸Ð°Ð»ÐµÐºÑ‚, а не е взето от ÑтрумишкиÑ?...У - Какво бихте казали за една обединена МакедониÑ-ПиринÑка, ЕгейÑки и ВардарÑка?..Ð’ Ñ†Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¾ÐºÑƒÐ¼ÐµÐ½Ñ‚ ÑÑно личи не Ñамо антибългарÑката Ñ‚ÐµÐ½Ð´ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð² дейноÑтта на СДБ, но и подкрепата, коÑто оказва при разпроÑтранението на македонизма извън държавните граници на РМакедониÑ. Задаваните въпроÑи за Ñъздаването на една обединена македонÑка държава Ñа не Ñамо анахронизъм, но пораждат и безпокойÑтво.VІ. ÐŸÑ€Ð¸Ð·Ð½Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° извършени антибългарÑки репреÑии.По-долу публикувам извадки от Ñлужебна бележка на СДБ от 1994 г., в коÑто Ñе потвърждава провеждането от Ñтрана на македонÑката държава на репреÑии Ñрещу нейните граждани Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñко ÑамоÑъзнание Ñлед атентата Ñрещу Ð±Ð¸Ð²ÑˆÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ·Ð¸Ð´ÐµÐ½Ñ‚ Киро Глигоров.МВР- Ð (епублика) Ðœ(акедониÑ) - СкопиеСлужба за държавна безопаÑноÑтСЛУЖЕБÐРБЕЛЕЖКÐ... Връзката на... Ñ Ð»Ð¸Ñ†Ð°, активиÑти на ВМРО-СМД,... Ñе потвърждава и чрез получаваните инÑтрукции от тези Ñтруктури за неговата дейноÑÑ‚ в Ð (епублика/ Ðœ(акедониÑ) и даването на морална подръжка и охрабрÑване на неговата дейноÑÑ‚ от Ñтрина на КраÑимир Каракачанов от Ð (епублика) Б(ългариÑ), казани по повод ареÑтуването на Димитър Църномаров и Глигур Цурев Ñлед атентата върху Президента на Ð (епублика) Ðœ(аке-271дониÑ). След тази подръжка от Ð (епублика) Б(ългариÑ), ........ пред Ñвоите Ñъмишленици открито дейÑтва, изтъквайки че "Ñлед подпиÑването на македоно-гръцката Ñпогодба и неуÑÐ¿ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð°Ñ‚ÐµÐ½Ñ‚Ð°Ñ‚ върху Президента на Ð /епублика/ Ðœ (акедониÑ), ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð½Ð¾ Ñе връща в "оковите" на оÑта Ðтина - Скопие - Белград, а народа в Ð /епублика/ Ðœ(акедониÑ) ще Ñе намира под ударите на гръцката и ÑръбÑката пропаганда, Ñ Ñ†ÐµÐ» изкоренÑване на еÑтеÑтвената връзка Ñ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ. СъбитиÑта около Църномаров ги коментирал като логична поÑледица от политиката и че "македонÑките българи " в Ð (епублика) Ðœ(акедониÑ) ще бъдат подложени паудар от Ñтрана на актуалната влаÑÑ‚, но не Ñ‚Ñ€Ñбвало да отÑтъпват, а напротив - Ñвно и при вÑеки удобен Ñлучай да Ñе декларират като българи в Ð /епублика/ МакедониÑ).От Ñ†Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¾ÐºÑƒÐ¼ÐµÐ½Ñ‚ Ñтава ÑÑно. че в ÑвоÑта Ñлужебна кореÑпонденциÑСДБ не крие факта, че Ñлед опита ча атентат върху Ð±Ð¸Ð²ÑˆÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ·Ð¸Ð´ÐµÐ½Ñ‚ Глпгоров Ñа поÑледвали ареÑти на видни българи. По-тревожен обаче в ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ðµ факта, че обект на наблюдение е Ñтанало лице. чиÑто единÑтвена "вина" е, че е българин и Ñе е оÑмелил открито да изрази Ñвоето национално ÑамоÑъзнание.272 Read More... Summary only... Posted by Historian | Permalink | | 0 comments | Links to this post Labels: Статии Saturday, September 22, 2007 "МакедониÑ, 1941-1944: ОÑвобождение или окупациÑ?"-ІІІ Спомени за Поречието (Spomeni za Porecjeto), 1941-1944ÐžÑ‚ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ книгата на Подполковник о.з. СтоÑн Илиев: "Из Ñпомените ми", С., 1993, Ñ. 183-217. Ðа Ñнимката: изглед от Ñело Тополница, БродÑко, където през 1943-1944 г. подполковник о.з. СтоÑн Илиев е назначен за командир на ІХ граничен учаÑтък (Снимката е на Чавдар Маринов и е публикувана в албума: http://s234.photobucket.com/albums/ee296/Tchavdar/Poreche/ ) .".... МОБИЛИЗИРÐÐТръгнах Ñ Ð²Ð»Ð°ÐºÐ° за КюÑтендил. Като минах гара Гюешево разбрах, че нÑма рейÑови коли поради лошото време и Ð·Ð°Ð¼Ñ€ÑŠÐ·Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚. ТрÑбваше от Гюешево да отида в гр. Егри паланка, където чакаха рейÑовете. Ðаложи Ñе да пътувам пеша и да Ñи ноÑÑ Ð±Ð°Ð³Ð°Ð¶Ð°. Когато Ñе изкачих на Деве баир и Ñе ÑпуÑнах надолу, пътÑÑ‚ дейÑтвително Ñе оказа замръзнал и пътуването наиÑтина беше невъзможно. Ðа едно мÑÑто Ñе подхлъзнах, паднах и дÑÑната Ñи ръка Ñ Ð½Ð°Ñ‚ÑŠÑ€Ñ‚Ð¸Ñ… Ñилно. Веднага започна да Ñе подува. ÐоÑех кожени ръкавици, но и това не помагаше против Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ñтуд, а ръката продължаваше да ме боли ида Ñе подува.Ð’ гр. Егри паланка заварих три коли (рейÑа), но имаше и много пътници. ОтпуÑкари - войници, мобилизирани бÑха идвали в КюÑтендил. Ð’ Скопие приÑтигнахме през нощта. Ðе Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ ÐºÑŠÐ´Ðµ ÑлÑзохме. ПотърÑих хотел - нÑмаше, вÑичко заето. Отправих Ñе заедно Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ‚Ðµ (войници - отпуÑкари и мобилизирани) за гарата. Оказа Ñе, че за гр. Прилеп влак ще има чак Ñутринта. Гарата беше пълна Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´. Към 2 чаÑа през нощта дойде един поручик, замеÑтник-комендант на гарата и ни разгони вÑички навън, въпреки нашите протеÑти, че нÑма къде да нощуваме и че навън е Ñтудено. [+/-] ЦЕЛИЯТ ТЕКСТПротеÑтираха, викаха, пÑуваха, но нищо не помагаше. ПръÑнахме Ñе кой накъдето види. Ðа около 200 метра западно от гарата видÑÑ… Ñветлина. Потропах на вратата и ми отвода. Оказа Ñе фурна и в момента Ñ Ð¿Ð°Ð»ÐµÑ…Ð° да пекат хлÑб. Приеха ме. Дадоха ми един Ñтол, на който оÑъмнах. За Ñпане не можеше и да Ñе миÑли, но бÑÑ… щаÑтлив, че Ñъм на топло.Утринта Ñе качих на влака, който тръгна къÑно. Ð’ Прилеп приÑтигнах към 2 чаÑа Ñлед обÑд. СлÑзох на гарата и тръгнах за града. ИнтереÑувах Ñе къде Ñе намират казармите. Оказа Ñе, че Ñе намират на нÑколко километра извън града. ТрÑбваше да Ð²ÑŠÑ€Ð²Ñ Ð¿ÐµÑˆ, но трудно ноÑех багажа Ñи (раница и чанта), тъй като ме болеше ръката. Реших да отÑедна в града и на другата Ñутрин да отида в казармата. Ðамерих хотел, отпочинах Ñи, наÑпах Ñе добре и на Ñледващата Ñутрин Ñ ÐºÐ°Ð±Ñ€Ð¸Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ð° на чаÑтта отидох в казармата. Явих Ñе в щаба, но командирът183на полка го нÑмаше. ЗамеÑтваше го домакинът майор Кокалов, когото познавах от Търново, където Ñлужехме заедно. Запитах го на каква длъжноÑÑ‚ ме вземат тук, тъй като Ñъм определен за домакинÑка Ñлужба.- Мобилизирахме те за командир на 9-и граничен учаÑтък в Ñ. Тополница, БродÑко.- Ðо това е Ñтроева чаÑÑ‚ - му казах.- По липÑа на офицери граничните учаÑтъци ги Ñчитат за неÑтроеви. ПоиÑках да получа дрехи. Заведе ме във Ð²ÐµÑ‰ÐµÐ²Ð¸Ñ Ñклад, където ми каза да Ñи избера каквото намерÑ. ИÑкаше да ме облече във войнишки дрехи, но те бÑха за войници и по ръÑÑ‚ не можеше да ми Ñтане нищо а и той ми подхвърли един войнишки колан. Тогава вече кипнах и му казах:- С този колан да вземеш ти да Ñи опашеш гащите. Кой е домакини тук?- Ðз Ñъм.- Защо тогава не Ñте приготвили за мобилизираните офицерÑко облекло, както е нареждането. С това нÑма да Ñе облека.- Като отидеш в учаÑтъка, Ñи уший облекло и Ñи направи ботуши - ми каза.Запитах го има ли плат.- Ðми развали 2-3 чифта дрехи и Ñи Ñтъкми.Повече Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ по този Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð½Ðµ Ñе разправÑÑ….След това Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° каруца, карана от един войник от 9-и граничен учаÑтък, дошъл по работа, тръгнах за учаÑтъка Ñи, където приÑтигнах вечерта. И там не намерих подходÑщо облекло за Ñебе Ñи. ПреÑпах и на 30.XII.1943 г. приех учаÑтъка от един поручик Занков от гр. Ðеврокоп, който замина за 2-и подучаÑтък. Имах три подучаÑтъка: 1-ви Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð¿Ð¾Ñ€ÑƒÑ‡Ð¸Ðº Паунов, 2-и Ñ Ð¿Ð¾Ñ€ÑƒÑ‡Ð¸Ðº Занков и 3-и Ñ Ð¿Ð¾Ñ€ÑƒÑ‡Ð¸Ðº Давил Лазаров от РадомирÑко.Запознах Ñе най-напред Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑ…Ñ€Ð°Ð½Ð°Ñ‚Ð°. Ð’ момента заведущ прехраната беше фелдфебелът на учаÑтъка Паруш Парушев от гр. Ямбол. ТитулÑрът подофицер заведущ прехраната Ñе оказа, че е в болница и така и не го видÑÑ…. С него Ñе Ñрещнах чак Ñлед 17 години в Ст. Загора. Оказа Ñе, че липÑват 5000 кг. ечемик. Ð’Ñичко друго беше налице. Имаше 40 кг. ориз Ð¸ÐºÐ¾Ð½Ð¾Ð¼Ð¸Ñ Ð¸ 1400 кг. Ñол икономиÑ. Запитах фелдфебела на какво Ñе дължи този дефицит на ечемика. Каза ми, че и той не може да ми обÑÑни:184- Този ечемик не е приÑтигнал в учаÑтъка.Обаче поручик Занев и този преди него, подполковникът, Ñа издали квитанциÑ, че Ñа го получили. Веднага ми Ñтана ÑÑно, че Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ ечемик Ñа Ñи имам Ñ€Ð°Ð·Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ Ð¸ започнах да миÑÐ»Ñ ÐºÐ°Ðº да Ñе оправÑ. Фелдфебелът не можа да ми обÑÑни на кого е издадена квитанциÑта, на ÐºÐ¾Ñ Ñ‡Ð°ÑÑ‚.ЗаÑтавих поручик Занков (Занев) да Ñе отчете за меÑец декември и да изпрати отчета в полка. За този ечемик и Занев нищо не можа да ми каже.- Това е работа на подполковника преди мене - ми каза. - Е, как ще го отчетем този ечемик? - го запитах.- ÐÑма да даваме ечемик на конете, а ще изпиÑваме и за един меÑец -ще Ñе оправим, други начин нÑма.- По този начин ще оправим и конете - му казах. - Ще Ñтанат на Ñкелети. И без това Ñа много Ñлаби.Занев ÑÑ‚Ð¾Ñ 2-3 дена, подпиÑа отчета и го изпрати.ÐРГРÐÐИЦÐТÐФактичеÑки започнах да командвам учаÑтъка от 1.1.1944 г. Както казах, нÑмах облекло и ÑтоÑÑ… цивилен около 15 дни. Ходех из Ñелото цивилен и на хората им правеше впечатление. Стигнало чак до генерал Маринов, командир на дивизиÑта, че командвам цивилен. Извика ме по телефона и ми каза, че чул, че командвам учаÑтъкът цивилен. Казах му, че това е вÑрно и, че нÑма Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ да Ñе облека. Тогава той изпрати от Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ñ ÑˆÐ¸Ð²Ð°Ñ‡ и обущар, които дойдоха още вечерта. Взеха ми мерки и Ñлед 3-4 дена бÑÑ… Ñтъкмен. По въпроÑа за ечемика реших да не повдигам нищо, а да ги заÑÑ‚Ð°Ð²Ñ (началÑтвото) те да повдигнат въпроÑ. Ðа ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° меÑеца изготвих отчетите, като във Ñ„ÑƒÑ€Ð°Ð¶Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ñ‡ÐµÑ‚ изпиÑах малко ечемик, който беше в повече от 5000 кг. и в такъв Ñлучай Ñе Ñви голÑма Ð¸ÐºÐ¾Ð½Ð¾Ð¼Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ неизразходван оклад за конете, но тази Ð¸ÐºÐ¾Ð½Ð¾Ð¼Ð¸Ñ Ð½Ðµ Ñе ÑвÑваше като Ð¸ÐºÐ¾Ð½Ð¾Ð¼Ð¸Ñ Ð½Ð° нÑÐºÐ¾Ñ Ñ‡Ð°ÑÑ‚, а оÑтаваше Ð¸ÐºÐ¾Ð½Ð¾Ð¼Ð¸Ñ Ð½Ð° държавата. Домакинът получил отчета, видÑл, че не Ñъм изпиÑал ечемик и веднага по телефона ме запита, защо не Ñъм изпиÑал ечемик, тъй като ми Ñе водел по книгите още 5000 кг. Казах му, че Ñъм изпиÑал това, което Ñъм дал на конете, и в момента нÑмам нито един килограм.- Преди 10 дена ви иÑках, но Вие не ми изпратихте.185- Като отчетете този, който ви Ñе води, тогава ще ви Ð¸Ð·Ð¿Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ- ми каза майор Кокалов. - Ð Ñега ще Ви върна отчета да го оправите. Казах му да не Ñи прави труд да го връща, защото ще му го Ð¿Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð²ÐµÐ´Ð½Ð°Ð³Ð° в ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð²Ð¸Ð´. Кокалов разбра, че гюрултиÑта Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ ечемик започва. Много по-къÑно научих, че Кокалов отишъл при командира на полка полковник ХриÑтов, който му казал, че Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ ечемик нÑма да Ñе занимава. Полковник Тодор ХриÑтов от гр. РуÑе ме познаваше много добре - Ñлужили Ñме като поручици (и на него давах пари заем да Ñи Ñтрои къща в гр. РуÑе - за това не Ñъм Ñпоменал), та знаеше много добре какво отношение имам по Ñ‚Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñи от едно време и понеже не беше замеÑен в тази иÑториÑ, не иÑкаше да Ñе занимава Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð¸ да Ñе мъчи да ми влиÑе. Беше чеÑтен човек. Кокалов обаче отишъл в Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ интенданта да му Ñе оплаква, че не изпиÑвам ечемик и поÑледниÑÑ‚ докладвал на командира на дивизиÑта полковник ХаджийÑки. Той ме извика по телефона и ми каза-- Интендантът на дивизиÑта Ñе оплаква от теб, че ти Ñе водел ечемик, а ти не Ñи го изпиÑвал и Ñи Ñъздал икономии на държавата. Как Ñтои този въпроÑ?ОбÑÑних му ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ð¸ че нÑмам никакъв ечемик, и че никой, въпреки че иÑкам, не ми изпраща и конете гладуват.- Ð’Ñрно е, че не изпиÑвам, но този ечемик още не е поÑтъпил в учаÑтъка, а Ñамо е взета квитанциÑ, че е получен. Ðе Ð¶ÐµÐ»Ð°Ñ Ð´Ð° Ñтавам, ÑъучаÑтник в прикриване на едно преÑтъпление и да го изпиша. Ðко не ми Ñе изпрати ечемик на конете, ще подам пиÑмо и те ще ноÑÑÑ‚ отговорноÑÑ‚, ако конете почнат да умират. Ðз мога да поиÑкам даването под Ñъд на фелдфебела за липÑата на ечемика, но виждам, че той нÑма никаква вина. Майор Кокалов и интендантът да Ñи оправÑÑ‚ работата и да ми изпратÑÑ‚ незабавно ечемик.Командирът на дивизиÑта ми каза, че ще нареди веднага да получа ечемик за храна на конете. Ðа ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ получих 2000 кг., като им издадох ÐºÐ²Ð¸Ñ‚Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° него. Ð¢Ð¾Ñ ÐµÑ‡ÐµÐ¼Ð¸Ðº оÑтана неотчетен до изтеглÑнето ни от МакедониÑ. Ðикой повече не поÑÐ¼Ñ Ð´Ð° поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° него. Как Ñа уредили въпроÑа не ми е извеÑтно.Щабът на 9-и граничен учаÑтък беше в Ñ. Тополница на 20 км. от гр. Брод, ÑÑŠÑтоÑщо Ñе от 10-15 къщи. През него минава шоÑето от Прилеп за Кичево. Град Кичево е бил околийÑки център на района, в който бÑÑ… аз, но този град оÑтана в албанÑка териториÑ. За околийÑки център оÑтана гр. Брод на 25-30 км. от гр. Прилеп. ЦÑлата меÑтноÑÑ‚,186където бÑÑ… аз, и границата Ñе наричаше Поречието. Ðаричат го Поречието, защото по Ñредата на този край минава река ТреÑка, коÑто идва от Кичево и Ñе влива в река Вардар. Ðе Ñъм виждал река Ñ Ñ‚Ð¾Ð»ÐºÐ¾Ð²Ð° много риба както Ñ€. ТреÑка. ЛовÑхме и ÑдÑхме риба в изобилие. Районът е Ñилно преÑечен - планинÑки. Ðабразден Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ долове, през които минават малки потоци, вливащи Ñе в Ñ€. ТреÑка. Имаше букови борови гори из Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½, но имаше и много баири, виÑочини и плата, покрити Ñ Ð½Ð¸Ñки храÑти, почти голи, незалеÑени. Правеше ми печатление, че извеÑтни учаÑтъци от Ð¼Ð¾Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½ Ñа заÑелени Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¸ Ñелца и то нагъÑто. Римаше и Ñела откъÑнати, надалеко от големи заÑелени пунктове. КраÑÑ‚ е много беден, изоÑтавен и занемарен. Ðе Ñе е правило нищо от Ñтрана на Ñърбите за поминъка на това наÑеление „благоуÑтроÑването му. Ðашите трудови войÑки правеха пътища по долината на Ñ€. ТреÑка. Главното занÑтие на наÑелението беше ÑкотовъдÑтвото. Занимаваха Ñе и ÑÑŠÑ Ð·ÐµÐ¼ÐµÐ´ÐµÐ»Ð¸Ðµ, но Ñнопите ги товареха на коне. Така Ñъбираха по виÑочините и Ñено за добитъка. Ðо по-голÑмата чаÑÑ‚ от годината овцете и козите паÑÑха по виÑочините. Режеха безразборно горите да използват шумата за храна на добитъка.Имаше и по малко овощарÑтво - плодните дръвчета бÑха Ñбълки, круши, Ñливи и кеÑтени тук-таме. Имаше чудеÑни уÑÐ»Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð·Ð° лозарÑтво, но Ð»Ð¾Ð·Ñ Ð½Ñмаше.ÐаÑелението е било чиÑто българÑко, но тогава Ñе Ñърбееха, бÑха изпаднали под ÑръбÑко влиÑние и това зле им Ñе отразÑваше. Тук-там ще намериш нÑкой, който да Ñе проÑвÑва открито като българин. КраÑÑ‚ е много отдалечен от Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ българÑкото правителÑтво почти нищо не е правило за него Ñлед оÑвобождението на БългариÑ. Ðе Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð³Ð¾Ð´Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð°, когато в този край наÑтъпил Ñтрашен глад. Сърбите ги подпомогнали Ñ Ñ†Ð°Ñ€ÐµÐ²Ð¸Ñ†Ð° и това Ñтанало причина да ÑпечелÑÑ‚ техните Ñимпатии. Между Ñ‚ÑÑ… Ñе движели и много ÑръбÑки четници, които Ñа им влиÑели, че не Ñа българи, а Ñърби. От българÑка Ñтрана в този район Ñе е движел войводата Даме Груев (ако не Ñе лъжа за името на воеводата), но материално не ги е подпомогнал Ñ Ð½Ð¸Ñ‰Ð¾. Ð¢Ð¸Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð° ги разучвах, когато бÑÑ… там. Сърбите взели на ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана в Ñ. Здръкле едно интелигентно ÑемейÑтво, на което вероÑтно Ñа дали и много пари. СръбÑките четници, подпомогнати от главата на това ÑемейÑтво, хващат този българÑки войвода и го закарват в Скопие и го предават на ÑръбÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð»Ð°Ð´Ð¸ÐºÐ°. Оттам го закарват в Белград. Предлагали му да мине на Ñ‚Ñхна Ñтрана, но той отказал, оÑтанал Ñи като187иÑтинÑки българин. От това ÑемейÑтво в Здръкле аз Ñварих една жена, наричаха Ñ Ð±Ð°Ð±Ð° Султана, мъжът й бил учител и, Ñтрахувайки Ñе не оÑтане без пенÑиÑ, избÑгал в Белград. Там отишъл и Ñинът им лекар. Там е и едната им Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ - учителка. При баба Султана имаше две дъщери, Мирка и Тодорка, и един Ñин, който беше войник в авиациÑта в нашата армиÑ. Бащата на мъжа на Султана е ÑъдейÑтвал за залавÑнето на воеводата.През І-та ЕвропейÑка война жителите на този район Ñа дейÑтвали на Ñтраната на Ñърбите, но дошла една наша чета, коÑто направила големи поразии - избила много хора. Баба Султана имаше брат Ñвещеник в Ñ. Томино Ñело. Ð¢Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ много хубава жена и като гоÑпожица Ñе е любила Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ българÑки офицерÑки кандидат. Ðе могла да Ñе ожени за него, тъй като го убили през войната. Това ÑемейÑтво оказало голÑмо влиÑние върху меÑтното наÑеление. Ðз Ñе опитвах да Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð²Ð»ÐµÐºÐ° на наша Ñтрана, държах Ñе много добре Ñ Ñ†Ñлото ÑемейÑтво, въпреки че знаех, че Ñа най-голÑмото зло за Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð² този край. ЧеÑто минавах през Ñ‚Ñхното Ñело и край Ñ‚Ñхната къща. Ð¢Ñ Ð¼Ðµ канеше поÑтоÑнно да й Ñ…Ð¾Ð´Ñ Ð½Ð° гоÑти. Къщата й беше в гориÑта меÑтноÑÑ‚ и Ñе Ñтрахувах да не ми уÑтроÑÑ‚ нÑкакъв капан, затова Ñъм й гоÑтувал Ñамо един път за около половин чаÑ.Ð’ Ñело Тополница имало един учител, когото аз не заварих, запаÑен поручик от ÑръбÑката армиÑ, артилериÑÑ‚. Той беше водач на дражевиÑтите в БродÑка околиÑ, но Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¾ хора, около 25 души. Казваше Ñе Софрони. Бил голÑм приÑтел Ñ Ð¼Ð¾Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÑˆÐµÑтвеник- подполковникът. Ðашата влаÑÑ‚ подозирала ÑƒÑ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð¸ наредила да го хванат, но подполковникът му дал възможноÑÑ‚ да избÑга. Ðз не повдигнах този въпроÑ, защото не можах да го докажа. Къщата на този учител беше Ñрещу Ð¼Ð¾Ñ Ñ‰Ð°Ð± и в Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð°ÑˆÐµ една ÑÑ‚Ð°Ñ Ð½Ð° разположение на адютант ми Иван Петров - подпоручик от СофиÑ. Жена му Ñе отнаÑÑше много добре Ñ Ð¼ÐµÐ½, но аз изобщо не ги закачах. Имаха момче и момиче, 13-14-годишни. Ð¢Ñ Ñе опитваше да ми дава храна и ракиÑ. Взех един път Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¾Ñ‚ немай къде Ñи и Ñ Ð´Ð°Ð´Ð¾Ñ… на фелдфебела. С баба Султана Ñъм говорил много пъти. БÑÑ… канен на гоÑтн и от брат й Ñвешеник. Отидох, беше на обÑда и ÑеÑтра му баба Султана от Ñ. Томино Ñело на 2 км. от Ñ. Тополница и на 1 км. от Ñ. Здръкле.Ðа обÑда Ñтана Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¸ Ñа хората е този край - българи или Ñърби. Свещеникът поддържаше, че били българи, но попаднали ÑръбÑко влиÑние и почнали да Ñе ÑърбеÑÑ‚. СамиÑÑ‚ той Ñе чувÑтваше188като българин. Струва ми Ñе, забравил Ñъм вече, може и неправилнода го предам, че е имал брат, който загинал като българÑки патриот. Бил войник, открито говорел това и при какви обÑтоÑтелÑтва загинал не знаÑ, но е във връзка Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€ÐµÐµÐ½ÐµÑ‚Ð¾ му. Рбаба Султана казваше:- Ðе Ñме българи, а Ñме по-близки до Ñърбите. Може да не Ñме Ñърби, но Ñме македонци, не Ñме българи.Ðз й казвах:- Щом признаваш, че Ñи македонка, то ти Ñи българка, защото нÑма МакедонÑка нациÑ. Сърбееш Ñе, защото Ñи Ñе намирала под ÑръбÑко влиÑние и Ñте имали облаги от това, а Ñи чиÑта българка, оÑвен това щÑла Ñи да бъдеш и жена на българÑки офицер.Ðе възразÑваше и почваше да Ñе Ñмее. Говорих й да не Ñе Ñтрахува за миналото на този род и да Ñи живеÑÑ‚ като българи. Казах й да пише на мъжа Ñи да Ñе върне. Да не Ñе Ñтрахува за пенÑиÑта Ñи. Ще Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÑ‡Ð°Ð²Ð° и в БългариÑ, ще бъде по-добре. Ðо въпреки вÑичко беше заблудена и опаÑна жена и влиÑеше на хората.Ð’ Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ говореха чиÑто българÑки език. Говорил Ñъм и Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ други хора. Един кметÑки намеÑтник, който беше интерниран, въпреки че нашата влаÑÑ‚ му глаÑува доверие да го оÑтави на поÑта му, работеше против БългариÑ. И полициÑта го интернира. След като Ñе върна аз говорих Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾. Каза ми:- Имах възможноÑÑ‚ да Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ. Ðз не знаех какво е БългариÑ, но Ñега Ñ Ð²Ð¸Ð´ÑÑ…. Сърбите Ñа голтаци. КоÑтите да не изгниÑÑ‚ на нашите бащи и на тиÑ, които ни направиха Ñърби и Ñега ни заблуждават, че не Ñме българи.От Брод минавах през неговото Ñело и ходех в Ñ. Тополница. Ðо имаше такива, които Ñе чувÑтваха чиÑти българи - Теофан от Ñ. Тополница, дÑдо СтоÑн пак от Ñ. Тополница и др. Когато в един бой дражевиÑтите убиха 13 мои войника и капитан Занев, имаше опаÑноÑÑ‚ да нападнат и мен, тъй като от двете Ñтрани на виÑочините Ñи Ñигнализираха. Лично аз ÑтрелÑÑ… по Ñветлините Ñ ÐºÐ°Ñ€Ñ‚ÐµÑ‡Ð½Ð¸Ñ†Ð° - дойдоха дÑдо СтоÑн и Теофан, които ме прегърнаха и ме целунаха. Те милееха за Ð½Ð°Ñ Ð¸ Ñе Ñтрахуваха да не ни избиÑÑ‚, чувÑтвахаÑе като чиÑти българи. Ето още един пример. Един изÑелен в Ðмерика дошъл да види Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñи край. Виждайки, че Ñе ÑърбеÑÑ‚, той открито започнал да ги укорÑва и ругае за това и на вÑеоÑлушание говорел, че Ñа българи, но поÑле починал - ликвидирали го.189Ðаучих и друг факт. ЗаÑтавили хората да ÑменÑÑ‚ имената по плочите (паметниците) на гробовете от българÑки на ÑръбÑки - например: Иванов - Иванович. Отидох на едно гробище, където имаше българÑки имена, но и такива подправени Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð½Ñ‡Ð°Ð½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ „ич" - на заможни ÑемейÑтва. Ðаправи ми впечатление името на един Ñвещен окончаваше на „ич". Брат му ме кани веднъж на обÑд и Ñи призна Ñа го заÑтавили да Ñмени надпиÑа на гроба. СъщиÑÑ‚ Ñе чувÑтваше чиÑÑ‚ българин.По вÑичко личеше и хората Ñе чувÑтваха, че Ñа българи, но не Ñмееха да изразÑват открито това - не бÑха Ñигурни как ще завършат Ñ‚Ð¸Ñ ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ какви ще бъдат поÑледÑтвиÑта за Ñ‚ÑÑ….ДоÑтавчикът на меÑото ни, Търне Ðндонов от Ñ. Тополница, и. казваше, че щом Ñвърши войната щÑл да Ñе преÑели в СофиÑ. Имаше шурей, който живееше в гр. Прилеп. Ð’ Прилеп имаше много Ñърбомани. Той открито ми заÑвÑваше (шуреÑÑ‚ му), че оÑновниÑÑ‚ елемент в този край: ПрилепÑко, КичевÑко, Поречието, в което бÑÑ… аз, Ñа българи. Един път дойде на гоÑти на зет Ñи в Тополница и ми каза, че убеждавал и говорел пред хората (ÑелÑните), че Ñа българи и че нÑмат нищо общо ÑÑŠÑ Ñърбите.Ð’ едно ÑемейÑтво беше разположена канцелариÑта на щаба на учаÑтъка ми. Това ÑемейÑтво имаше момиченце 5-6-годишно. То идваше чеÑто при мене и аз му давах бонбони. Запитах го един път:- Ти българче ли Ñи или Ñръбче? Отговори ми така:- Ðз Ñъм Ñръбкинче, но майка ми и баща ми ми казаха, че ако ме питаш каква Ñъм, да казвам, че Ñъм българче. Пред теб Ñъм българче, ама в къщи Ñъм Ñръбкинче.Бащата беше на Търне Ðндонов брат - поÑърбил Ñе българин. Живееха в една къща. Синът му беше войник в Южна БългариÑ, но извършил нÑкаква кражба и го закарали в Пловдив да го ÑъдÑÑ‚, но по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¸Ð·Ð±Ñгал от влака и дойде в Тополница. Беше женен. Криеше Ñе из горите наоколо и баща му му ноÑеше храна. БÑÑ… получил Ñъобщение от военните влаÑти да го ÑÐ»ÐµÐ´Ñ Ð¸ заловÑ. Преди да отиде войник, отворил нашиÑÑ‚ вещеви Ñклад и откраднал гьон и други неща. Хванали го и му проÑтили. ПонÑкога нощно време Ñе прибирал в къщи. ЧаÑовите казаха, че чували шум от Ñеверната Ñтрана на къщата. подÑилена охрана поÑтавих един поÑÑ‚ от 4-5 души Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° ÐºÐ°Ñ€Ñ‚ÐµÑ‡Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð´ къщата и той не можеше вече да Ñи идва.ÐÑколко пъти предупреждавах баща му да преÑтане да му ноÑи храна и да му каже да Ñе предаде. Ðо бащата чеÑто ÑкитоÑваше из планините без да можем да го заÑечем. Ðе Ñе вразуми и го извиках да дойде при мен.- ÐÑма ли да преÑтанеш да го ÑнабдÑваш Ñ Ñ…Ñ€Ð°Ð½Ð° - му казах. - Да знаеш, че куршумът ще играе, ако продължаваш така.ПуÑнахме го да Ñи върви, като здравата го заплашихме. Един ден канцелариÑта ми дойдоха двама души от Ñелото. ЕдиниÑÑ‚ беше Ñложил два ордена за храброÑÑ‚ - българÑки, а другиÑÑ‚ - един. БÑха около 50-годишни. ПоÑрещнах ги много любезно, почерпих ги. ПредÑтавиха Ñе като герои - българи. ЕдиниÑÑ‚ живееше на ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ñелото, от западната Ñтрана, женен, без деца. Беше ме канил на обÑд и ме поÑрещна много добре. Ðо ÑъщиÑÑ‚ избÑга в гората - отиде при дражевиÑтите. Имаше новобранци, които Ñ‚Ñ€Ñбваше да отидат в армиÑта. БÑха ги надъхали и заплашили да не отиват войници и избÑгаха при дражевиÑтите. Ðие хванахме трима. Точно тогава избÑга този Ñ Ð¾Ñ€Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ‚Ðµ, на когото гоÑтувах. Той Ñе Ñтрахуваше да не го издадат, че ги е ÑнабдÑвал Ñ Ñ…Ñ€Ð°Ð½Ð°. Изпратих войниците по чаÑтите им Ñ Ð¼Ð¾Ð»Ð±Ð° да не ги наказват и дейÑтвително никой не беше наказан.ДоÑтавчикът на меÑо Търне Ðндонов, който Ñе Ñтремеше да Ñе показва, че е чиÑÑ‚ българин и че милее за БългариÑ, ме озадачаваше Ñ Ð½Ñкои неща, имаше нещо Ñъмнително в него. Ðз имах ÑъмнениÑ, че той е във връзка Ñ Ð´Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ²Ð¸Ñтката Ð¾Ñ€Ð³Ð°Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ че е натоварен да ни наблюдава. ЧеÑто пъти Ñе вреше между Ð½Ð°Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ (офицерите) и между войниците. Пазех Ñе да не изтърва нещо и го наблюдавах. СиÑтемно изчезваше от Ñелото за цÑл ден, понÑкога и за два, и Ñе завръщаше. Предполагах, че отива да докладва на дражевиÑтите какво Ñтава при наÑ. Ðо това не можа да Ñе потвърди.Северозападно от щаба ми, на около 1 км. имаше на едно плато нÑкаква махала от друго Ñело, където имах ÑведениÑ, че минават дражевиÑтите. Ðай-ÑÑŠÑтоÑтелниÑÑ‚ от махалата ми дойде един ден на гоÑти. ПоÑрещнах го много добре. Приказвахме по разни въпроÑи. Твърдеше, че там Ñа българи, но когато му зададох Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° дражевиÑтите, защо ги подпомагат, той категорично отрече да ги е виждал и че от неговата махала никой не ги е подпомагал. Два дена Ñлед неговото идване един младеж, 25-30-годишен, ми каза, че преди 3-4 дена в къщата на Ð¼Ð¾Ñ Ð³Ð¾Ñтенин е имало 5 души дражевиÑти, които го изпратили при мене, за да научи нещо. Извиках го, той дойде191но беше изненадан от това повикване и Ñе чувÑтваше, че има нÑкакъв Ñтрах в него. Веднага го запитах защо е Ñкрил, че Ñа го изпратили при мен дражевиÑтите, които Ñа му били на гоÑти. Разтрепера Ñе Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¸ не отричаше нищо. Ðаредих да го напердашат хубаво и като го набиха призна, че дейÑтвително Ñа идвали и Ñа го изпратили при мен Ðе Ñмеел да не дойде, защото Ñе Ñтрахувал да не го убиÑÑ‚. Казах му, че ако втори път Ñкрие нещо от мен, тогава ще Ð½Ð°Ñ€ÐµÐ´Ñ Ð´Ð° го ликвиди рат.- Кой ти каза, че Ñа идвали при мен? - ме запита. Казах му:- Българите от този край, а ти Ñи подъл човек и не те Ð±Ð¸Ñ Ð·Ð° това, че Ñе Ñърбееш, а за подлоÑтта, коÑто вършиш.Много хора, Ñ Ñ‡Ð¸Ñто българÑко Ñъзнание и наÑтроение, ми докладваха за вÑичко, което Ñтава из района и то лица, които не ги познавах. Когато обикалÑÑ… из района Ñи, чеÑто Ñе Ñрещах Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ ÑелÑни. ÐÑколко души ми казаха ÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ñ„Ð°ÐºÑ‚. Водачът на дражевиÑтите - даÑкалът от БродÑка околиÑ, бил направил ÑпиÑъци на меÑтното наÑеление-де що е годно да ноÑи оръжие. Разпределил ги по чети - нещо като мобилизационен план и по негова заповед, когато ги повика, Ñ‚Ñ€Ñбвало да Ñе ÑвÑÑ‚ Ñ Ð¾Ñ€ÑŠÐ¶Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ Ñи. Именно за Ð±Ð¾Ñ Ð½Ð° платото Ð‘Ð°Ñ€Ð±Ð°Ñ€Ð¾Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ ги мобилизирал. Там бÑхме хванали един и аз му казах:- Рбе, ти що Ñ‚ÑŠÑ€Ñиш тука?- Ðми накараха ме да дойда.Брат му беше пиÑар в общината в Ñ. Модрище.- Къде е брат ти? - го запитах.- Той е в друга чета и не знам какво е Ñтанало Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾.Имаше и лица, които Ñътрудничеха на нашата полициÑ. Ðз обаче Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ¸Ð²Ð° не Ñи Ñлужех. Ðо връщайки Ñе в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° юли от отпуÑк намерих на един моÑÑ‚ убит един от Ñ‚Ð¸Ñ Ñътрудници. ОтрÑзали му главата и го намушкали в гърдите на три меÑта. Още в Брод научих за него. Ðе бÑха го вдигнали още. Около меÑец преди да го убиÑÑ‚ му взели един вол и го заклали за храна на дражевиÑтите.Ðко ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ оÑтанала в наши ръце, вÑички щÑха да забравÑÑ‚, че Ñа Ñе Ñърбеели и щÑха да Ñе определÑÑ‚ като българи. Ð Ñдко щÑха да Ñе намерÑÑ‚ такива, които да Ñе ÑмÑтат за Ñърби, но те щÑха да избÑгат. ДражевиÑтите им дейÑтваха ÑÑŠÑ Ñила и заплахи. И те волю-неволю пред Ñигурната перÑпектива им изпълнÑваха иÑканиÑта.192За направените ÑпиÑъци донеÑох в полка и в дивизиÑта. Дочух, че Ñе шушука между наÑелението, че нашите закони били лоши, а ÑръбÑките били по-хубави. Ртрима-четирима открито ме запитаха за Ñ‚Ð¸Ñ Ð·Ð°ÐºÐ¾Ð½Ð¸ и ми казаха, че Ñе Ñтрахуват, ако оÑтанат под българÑко управление от закона за горите, акцизните закони и от финанÑовите по отношение на данъците. Вече правиÑÑ‚, познавах тези закони и за да премахна Ñ‚Ð°Ñ ÑƒÐ¿Ð»Ð°Ñ…Ð°, Ñе заех да им ги разÑÑнÑвам Ñ Ñ†ÐµÐ» да разÑÐµÑ Ð²ÑÑкакви ÑÑŠÐ¼Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ да им докажа, че при Ð½Ð°Ñ Ñ‰Ðµ бъдат по-добре. Подпомогнат от един учител, който беше от гр. ПолÑки Тръмбеш, името му Ñъм забравил, поÑетихме нÑколко Ñела, направихме ÑÑŠÐ±Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² училищата и им изнаÑÑÑ… беÑеди за нашите закони и общеÑтвените порÑдки. УчителÑÑ‚ им говореше по образователната ÑиÑтема, като им казваше, че в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ€Ñдко ще Ñе намери неграмотен човек, а тук при Ñ‚ÑÑ… е маÑово Ñвление и никой не полага грижи в това отношение. Говорих им, че вÑичките им Ñела могат да Ñе Ñвържат помежду Ñи Ñ Ð¿ÑŠÑ‚Ð¸Ñ‰Ð° и да Ñе движат Ñ ÐºÐ¾Ð»Ð¸, а не да ходÑÑ‚ пеш по кози пътеки. Ðие, военните, правехме нещо в тази наÑока, но то беше крайно недоÑтатъчно, нÑмахме възможноÑÑ‚. ÐаÑелението маÑово Ñе Ñтичаше на тези Ñказки и беÑеди. Говорел Ñъм им и по земеделÑки и овощарÑки въпроÑи и за възможноÑтите тук. От Ñело Тополница до нивите им направих коларÑки път, а моÑÑ‚ предшеÑтвеник им направил чешма в Ñелото.Свещеникът от Ñ. Томино Ñело Ñлед една Ð»Ð¸Ñ‚ÑƒÑ€Ð³Ð¸Ñ Ð² Ñ. Тополница изказа благодарноÑÑ‚ за Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ и че доÑега никой не е проÑвÑвал грижи за Ñ‚ÑÑ…. ÐаÑелението бе бедно, но будно. Къщите им в Ñ. Тополница и в нÑкои други Ñела бÑха дори двуетажни, но наблъÑкани една до друга, без дворове, тъй като меÑтноÑтта не позволÑваше това. Ðо имаше и такива поÑтлани Ñ Ð´ÑŽÑˆÐµÐ¼Ðµ, други Ñ Ñ‡ÐµÑ€Ð³Ð¸, пообзаведени макар и бедно. УÑтанових ред за хигиенизирането на Ñелото. Беше много замърÑено и вÑÑка Ñедмица правехме трудов ден по хигиената - почиÑтвахме улици и дворове Ñ Ð¼ÐµÑтното наÑеление в Ñ. Тополница и вÑички бÑха много доволни от това.Ðа 1.1.1944 г., ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ñ‡Ð²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на Ñлужбата ми, влÑзох в канцелариÑта на учаÑтъка. С влизането Ñи изненадах фелдфебела. Като ме видÑ, Ñмота нÑкаква препиÑка и Ñ Ð±ÑƒÑ‚Ð½Ð° в чекмеджето Ñи. Ðаправих Ñе, че не Ñъм забелÑзал нищо. Ðо Ñлед около Ñ‡Ð°Ñ Ð²Ð»Ñзох втори път, той четеше препиÑката и пак Ñ Ð±ÑƒÑ‚Ð½Ð° в чекмеджето. ПоиÑках Ñ, а той ми каза, че Ñе отнаÑÑло за него и щÑл да ми Ñ Ð´Ð¾ÐºÐ»Ð°Ð´Ð²Ð°.193- Щом Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе докладва на мен, защо Ñ ÐºÑ€Ð¸ÐµÑˆ - му казах. Прочети Ñ Ð¸ ми Ñ Ð´Ð°Ð¹!Оказа Ñе, че това е препиÑка, изпратена от командира на 55-и 0хридÑки полк, Ñ ÐºÐ¾Ñто ми нарежда да удържа от заплатата на фелдфебела 35000 лв. за откраднати от него чаршафи и други вещи, когато бил на Ñлужба в 11-и граничен учаÑтък, който Ñе чиÑлеше към 55-13 полк. Фелдфебелът Ñе казваше Паруш Парушев от Ямбол. Проучих препиÑката и оÑтанах Ñ Ð²Ð¿ÐµÑ‡Ð°Ñ‚Ð»ÐµÐ½Ð¸Ðµ, че при провеждане на дознанието за уÑтановÑване на кражбата Ñа извършени ред процеÑуални нарушениÑ. Възможно е фелдфебелът да е откраднал тези чаршафи. Той беше ловец и излизал на лов, когато бил в 11-и граничен учаÑтък. Бил заловен от гръцки партизани. Влачили го ÑÑŠÑ Ñебе Ñи 3-4 меÑеца. УÑпÑл да избÑга и го изпратили на Ñлужба в 9-и граничен учаÑтък. Като фелдфебел на подучаÑтък е отговарÑл за вещевата чаÑÑ‚. Подпоручикът, началникът на подучаÑтъка, три дена Ñлед неговото изчезване изгонил ÐºÐ»ÑŽÑ‡Ð°Ñ€Ñ Ð¸ назначил друг ключар, без да проверÑÑ‚ ÑÑŠÑтоÑнието на Ñклада. ВнаÑÑли и изнаÑÑли вещи около 3 меÑеца и чак тогава подпоручикът решил да провери Ñклада и Ñе уÑтановили, липÑите. Обвинили Парушев за Ñ‚ÑÑ… и командирът решил той да ги плати и да Ñе удържат от заплатата му. Извиках фелдфебела и го запитах дали е задигнал тези вещи. Каза ми, че не е.- Защо не Ñи Ñе защитавал, имал Ñи пълна възможноÑÑ‚ да Ñе защитиш и оправдаеш.Каза ми, че никой не му е дал такава възможноÑÑ‚ да Ñе оправи. Казах му, че аз ще му дам възможноÑÑ‚ да Ñе оправи, ще Ð¸Ð·Ð¿Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¿Ð¸Ñката Ñ Ñ€ÐµÐ·Ð¾Ð»ÑŽÑ†Ð¸Ñ Ð´Ð° даде обÑÑнение по неÑ, Той Ñе Ñтрахуваше да хвърли вината върху дейÑтвително виновните хора за Ñъздалото Ñе положение Ñ Ð½ÐµÐ´Ð¾Ð¸Ð¼ÑŠÐºÐ° - подпоручика и Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ ÐºÐ»ÑŽÑ‡Ð°Ñ€.- Щом Ñе Ñтрахуваш - му казах - да Ñе защитаваш, тогава ти Ñи крал и ще плащаш!Реагира, че не е крадÑл нищо. Той не знаеше и как да Ñе защити, но в крайна Ñметка напиÑа, че в момента на изчезването му Ñкладът е бил изправен, но никой не го проверил Ñлед неговото изчезване. ВнаÑÑли и изнаÑÑли вещи и едва Ñлед нÑколко меÑеца чак Ñе уÑтановили липÑи, за които при това положение той не можеше да Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð·Ð° Ñ‚ÑÑ…. Ðко ги бÑха уÑтановили веднага Ñлед неговото изчезване, тогава можеше да бъде обвинен в кражбата, но при това положение не.194Ðаправих отговор на пиÑмото до командира на 55-и полк и понеже бÑÑ… правиÑÑ‚ изтъкнах вÑички нередноÑти по тази препиÑка и Ñ Ð¸Ð·Ð¿Ñ€Ð°Ñ‚Ð¸Ñ…. След 3-4 дена по телефона ме извика полковник Ðикола ДренÑки, от Дупнишко, който ми беше личен приÑтел. Той не знаеше, че Ñъм мобилизиран и че това Ñъм аз. Ðахвърли Ñе върху ми Ñ Ñ€ÑƒÐ³Ð°Ñ‚Ð½Ð¸.. Как Ñмееш - ми каза - да пишеш такива работи в препиÑката?Отговорих му, че щом Ñъм ги напиÑал, значи Ñъм Ñмеел.- Кой Ñи ти, бе? - ме запита.- Майор Илиев - му отговорих.- Ðз ще те науча тебе - ми Ñе закани. Отговорих му:- Ðищо не можеш да ми направиш, но запомни Ñледното, че Ñ‚Ð°Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¿Ð¸Ñка нÑма да Ñе ликвидира както Вие ÑмÑтате, Ñ‚Ñ Ñ‰Ðµ отиде в Ñъд и ще ви Ñложи бомбе на главата.ПобеÑÐ½Ñ Ð¸ започна пак да ме ругае, че Ñъм недиÑциплиниран, че не изпълнÑвам разпореждането му, Ñвоеволнича и пр. Тогава му казах:- Кольо, доÑта време ти Ñ‚ÑŠÑ€Ð¿Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ ругатните, уÑпокой Ñе и бъди малко по-внимателен, защото поÑле ще Ñе Ñрамуваш от Ñебе Ñи.- Кой Ñи ти, че ме наричаш по име бе, да не Ñъм ти приÑтел или роднина?- ПриÑтел Ñи ми и затова Ñе обръщам към теб така. Така както Ñи напиÑал пиÑмото, аз не мога да го изпълнÑ, удръжки мога да Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ñамо ако ми е направен запор от Ñъдебен орган и ако Ð¸Ð·Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ´Ñ‚Ð° ти ще извърша преÑтъпление и закононарушение и фелдфебелът може да ме оÑъди да му върна парите, които неправилно Ñъм удържал. Раз преÑтъпление нÑма да извърша.- Кажи кой Ñи, да Ñи ÑпомнÑ.- Ðз Ñъм запаÑниÑÑ‚ майор СтоÑн Илиев (Илийката). Разбра ли Ñега кой Ñъм?- Разбрах. Защо не ми Ñе обади, когато Ñи дошъл тука.- Откъде да те Ð·Ð½Ð°Ñ ÐºÑŠÐ´Ðµ Ñи.- Е, Ñега какво ще правим Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¿Ð¸Ñката? - ме запита.- Щом поÑтавÑш така въпроÑа ще ти дам Ñъвет. Ðз завърших право Ñ‚Ð°Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¿Ð¸Ñка Ñъм Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð»ÐµÐ¶Ð´Ð°Ð» от чиÑто правно гледище, а не така, както Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑ‚ÑƒÐ¿Ð²Ð°Ñ‚ командири на полкове. Фелдфебелът може да е откраднал вещите и ще заплати ÑтойноÑтта им, Ñамо ако бъде признат195за виновен от Ñъда. Ðо Ñ‚Ð°Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¿Ð¸Ñка не Ñ‚Ñ€Ñбва да отива в Ñъда, защото ще Ñе изложите.- Е, какво да направÑ, СтоÑне?- Ще бракуваш чаршафите и край - ще намериш Ñтари парцали от чаршафи за оправдание и толкоз!Омекна и ме покани да му отида на гоÑти. Канех Ñе да Ñ…Ð¾Ð´Ñ Ð¸ Охрид, но така Ñе развиха ÑъбитиÑта, че това не Ñтана. При изтеглÑнето на 55-и полк от Охрид той Ñтига Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÐºÐ° Ñи в БитолÑ. Германците обиколили полка му и Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð³Ð¾ пленили. Той Ñе отделил нÑколко крачки наÑтрани и Ñе Ñамоубил. Това ми го казаха очевидци, бегълци войници от Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ðº, които Ñа приÑÑŠÑтвали на тази Ñцена и Ñа уÑпели да Ñе измъкнат от германците и дойдоха в гр. Прилеп при мен.Службата ми вървеше Ñпокойно, аз бÑÑ… най-големиÑÑ‚ началник в района. Други началници не ме Ñпохождаха - не Ñе ноÑеше Ñлужбата така, както в мирно време. За 9 меÑеца никой не дойде при мене. И аз Ñам не можех да Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð²ÐµÑ€ÐºÐ¸Ñ‚Ðµ както Ñе изиÑкваше по уÑтава. ÐеÑпокойни времена бÑха. ПланинÑки учаÑтък, Ñилно преÑечен: имаше опаÑноÑÑ‚ да ме убиÑÑ‚ при заÑада, затова Ñе пазех. ВероÑтно по Ñ‚Ð¸Ñ ÑÑŠÐ¾Ð±Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ðµ ме поÑещаваха и началниците. Ðз ходех по вÑички подучаÑтъци. Ходех и по поÑтовете, но не обикалÑÑ… вÑички. Движех Ñе ÑÑŠÑ Ñилна охрана. Рофицерите, когато идваха при мен, приÑтигаха Ñ ÐºÐ¾Ð½ÐµÐ½ ординарец, а понÑкога и Ñами. Правех им бележки да Ñе пазÑÑ‚ и да не Ñе движат Ñами. ОтговарÑха ми, че нÑмало опаÑноÑÑ‚. И дей- Ñтвително за Ñ‚ÑÑ… не е имало опаÑноÑÑ‚, защото Ñе били разбрали Ñ Ð´Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ²Ð¸Ñтите да не ги закачат и да не ги нападат, но аз това не го знаех. Разбрах го едва 17 г. по-къÑно. За това разбирателÑтво плати Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚Ð° Ñи командирът на 2-и подучаÑтък капитан Занев.РазглаÑих на ÑелÑните, че Ñъм адвокат и който има нужда може да Ñе отнеÑе към мен по правни въпроÑи безплатно. Ðо за водене на дела не мога да Ñе ангажирам, понеже Ñъм военен и не мога да отÑÑŠÑтвам. Използваха ме по много въпроÑи за Ñъвети и на много правех заÑÐ²Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð´Ð¾ общината. За уÑлугата на никого нищо не Ñъм взел.Ð’ учаÑтъка ми Ñе вършеше контрабанда през албанÑката граница, главно на Ñол и захар. Казаха ми подофицерите, че моÑÑ‚ предшеÑтвеник използвал един контрабандиÑÑ‚, който идвал от ÐлбаниÑ, там живеел, за разузнавателна цел и не го преÑледвали за вътрешната контрабанда. Ðо аз им казах, че при мен такива работи не минават и ще го хвана. Изглежда, че му беше Ñъобщено, защото вече не Ñе мерна196в Ð¼Ð¾Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½. Скоро дойде нов заведущ прехраната - един подофицер Захари Тодоров от Ст. Загора. Когато ми Ñе предÑтави, разбрах от него, че е Ñин на бивш ковчежник от 18-и полк, който ни беше ограбил парите, Ñъбрани от Ð½Ð°Ñ Ð¾Ñ„Ð¸Ñ†ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ðµ, за закупуване на пиÑтолети, бинокли и др. Казах му да претегли вÑичко. След 3 чаÑа Ñе Ñви при мен и ми каза, че е приел. Скарах му Ñе, че не е приел нищо, защото за толкова кратко време не може да Ñе приеме прехраната. След 2 чаÑа пак дойде и ми каза, че е претеглил вÑичко.- Кажи ми икономиите, които има - му казах.- ÐÑма никакви икономии - ми отвърна.- Ðз знам ÑÑŠÑтоÑнието на Ñклада - му казах - и не може да ме излъжеш. Ще ми предÑтавиш ÑпиÑък на вÑички продукти и Ñлед това аз ще ги претеглÑ.Мота Ñе още един цÑл ден. Ðз знаех икономиÑта колко е и гледах Ñамо какво ще направи Ñ Ð½ÐµÑ. Започна да ноÑи Ñлужбата, като ми каза, че имало малко икономиÑ. Ðаблюдавах го какво ще прави икономиÑта от 1500 кг Ñол и 400 кг ориз, а от другите продукти по 1, 2, 3 кг. Ðабързо уÑÐ¿Ñ Ð´Ð° Ñе ÑприÑтели Ñ Ð²Ñички лица, които Ñе занимаваха Ñ Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñ. ПонÑкога Ñе налагаше да излизам от Ñелото. Отивах в ко-нюшната и казвах да ми оÑедлаÑÑ‚ конÑ. При качването забелÑзах, че Ñтремената Ñа ми по-къÑи, отколкото ги оÑтавÑÑ… на Ñедлото Ñи. Това Ñе Ñлучи нÑколко пъти. Запитах войниците кой Ñи играе ÑÑŠÑ Ñтремената - те мълчаха и не казваха нищо.- Ей Ñега ще проговорите - им рекох.ЗаповÑдах на един да ми отреже от върбата нÑколко по-Ñки пръчки. ДонеÑе ги и започнах да шибам един от каруцарите и той проговори, проговориха и другите. Казаха ми, че когато Ñъм Ñе залавÑл за пиÑмена работа, заведущ прехраната идвал, оÑедлавал Ð¼Ð¾Ñ ÐºÐ¾Ð½ и ÑкъÑÑвал Ñтремената, понеже е дребен.- Защо му давате Ð¼Ð¾Ñ ÐºÐ¾Ð½, нали Ñи има кон?- ИÑка го, подофицер е и не можем да му откажем, но ни забрани да Ви казваме.Казах им, че ако му го дадат още един път ще ги Ð¾Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð²Ñичките, та ще помнÑÑ‚.- След като ви одера кожите, ще ви Ð¿Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð½Ð° границата - им рекох, че тук Ñте на завет и Ñте Ñе разпуÑнали като гайди!ТоÑ, дето му нашарих задника, Ñе почеÑваше, а оÑтаналите войници му подвикваха закачливо и Ñе превиваха от ÑмÑÑ….197Веднага напиÑах пиÑмо до командира на полка, като му Ñъобщих, че изпратениÑÑ‚ ми за завеждащ прехраната не ми хареÑва и дружи Ñ ÐºÐ¾Ð½Ñ‚Ñ€Ð°Ð±Ð°Ð½Ð´Ð¸Ñти и Ð¶ÐµÐ»Ð°Ñ Ð´Ð° бъде Ñменен. Командирът на полка ми Ñъобщи по телефона да го ÑменÑ. Извиках заведущ прехраната Захари и му казах да Ñи подготви Ñклада, че ще го издава. БÑха изминали Ñамо 20 дена от приемането му. Извиках от 2-и подучаÑтък един подофицер и му казах, че ще дойде на Ñлужба при мен. ЗаповÑдах му да приеме прехраната, въпреки оÑтрото реагиране на Захари. ÐÑколко дни преди ÑмÑната аз влÑзох в Ñклада и забелÑзах, че 4-те чувала ориз ги нÑма. Свих го веднага за Ñ‚ÑÑ… къде Ñа. Оправдаваше Ñе, че Ñигурно Ñа ги взели от подучаÑтъците. ПоиÑках му квитанциите за получаването на ориза, но не ми ги предÑтави. Явно беше, че има злоупотреба. Разбира Ñе, че оризът го е взел 2-и подучаÑтък без да предадат квитанциÑ, като Ñа ÑмÑтали двамата фелдфебели - Ð¼Ð¾Ñ Ð·Ð°Ð²ÐµÐ´ÑƒÑ‰ прехраната и подофицерът-фелдфебел от 2-и подучаÑтък, да го продадат! Оправдаваха Ñе, че уж Ñа направили пропуÑк да Ñе предаде квитанциÑта навреме.ÐовиÑÑ‚ подофицер прие прехраната, като Ñе оказаха маÑа липÑи, като икономиÑта на Ñол беше изчерпана, но липÑваше още Ñол 1000 кг и редица други продукти. ДонеÑох в полка за липÑите, произведох дознание и го изпратих. Съдиха подофицера и фуражира. ПоÑледниÑÑ‚ в Ñъда признал, че той е извършил кражбата на липÑите. Подофицерът му давал ключовете и той нощно време изнаÑÑл продукти. Ðо това не беше вÑрно - двамата бÑха крали. Подофицерът го оÑъдиха на един меÑец затвор, а войникът, който беше ÑÑŠÑ Ñредно образование от гр. ОрÑхово, 3 г. затвор.Продуктите приÑтигаха в гр. Брод Ñ ÐºÐ°Ð¼Ð¸Ð¾Ð½. С подофицера, който ги приемаше, Ñе бÑÑ… уговорил чрез шифър да ми Ñъобщава вÑички количеÑтва и какви продукти Ñа приÑтигнали, и за кои от Ñ‚ÑÑ… Ñе иÑк» квитанциÑ. Оказа Ñе, че приÑтигнали 400 кг захар, за коÑто не Ñе Ñ‚ÑŠÑ€Ñи квитанциÑ. И оттук като почнах да разплитам веригата Ñе откри, че ÑъщеÑтвува липÑа на продукти и в Ñ†ÐµÐ½Ñ‚Ñ€Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ñклад на 45-и полк в гр. Прилеп. Явно беше, че ÑъщеÑтвува връзка между подофицерите да крадат и да печелÑÑ‚. С Ñ‚ÑÑ… Ñе Ñправихме като ги Ñменихме вÑичките от прехраната заедно Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð½Ð¸Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ.Преди да Ñе открие тази кражба в 45-и полк, Ñъобщиха ми, че командирът на 3-и подучаÑтък поручик Лазаров от СофиÑ, вÑÑка Ñедмица изпращал по 1-2 колета на ÑемейÑтвото Ñи. Веднага Ñе поÑви198извинение за Ñъдържанието на колетите и какво може да купи от този и край, оÑвен Ñбълки. Ðазначих комиÑÐ¸Ñ Ð´Ð° провери Ñклада на учаÑтъка, като предупредих комиÑиÑта, че Ñлед Ñ‚ÑÑ… аз ще проверÑвам и да му правÑÑ‚ Ñметка, ако ме излъжат нещо. Ðаправиха проÑната, предÑтавиха ми протокол за ÑÑŠÑтоÑнието на Ñклада и Ñе оказа, че липÑват 114 кг захар, 20 кг Ñирене, около 15 кг кашкавал, малко ÑвинÑка Ð¼Ð°Ñ Ð¸ нÑкой други неща. За тази липÑа донеÑох на командира а полка Тодор ХриÑтов Мутафчиев от гр. РуÑе. Той беше добрÑк, извикал поручика и му казал:. Или ще набавиш продуктите, или ще те дам под Ñъд - избирай едно от двете едно!Мъчил Ñе да Ñе оправдава, но в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° краищата закупил продуктите.Ð¢Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¸ поÑтъпки изплашиха вÑички в учаÑтъка ми и Ñе разбра, че аз не Ñе шегувам при ноÑенето на Ñлужбата. Работата на контрабандиÑтите при мен Ñе преуÑтанови, тъй като никой вече не Ñмееше да ги ÑнабдÑва и злоупотребÑва. Ð’ учаÑтъка ми имаше 12 кожи от заклан добитък, които не Ñе водеха и на Ñ‚ÑÑ… не обърнах внимание дали Ñа налице. ÐовиÑÑ‚ подофицер, когото назначих по прехраната, от продуктите не Ñмееше да краде, но продал вÑичките кожи и за тази работа научих чак 17 години по-къÑно.СелÑните ни уважаваха и ноÑеха Ñбълки, ракиÑ, убити зайци. Даже един донеÑе, идвайки на гоÑти на ÑеÑтра Ñи в Ñелото от 20 км, една Ñърна, без да го познавам. Ðо ние не Ñме иÑкали от никого нищо.Храната на войниците беше много добра. Ðикой от началниците не им е намалÑвал дажбата. Имах Ñвине, които угоÑвах. Водеха ми Ñе много малко праÑета и от време-навреме колех и изпращах на подучаÑтъците извънредно, извън дажбите.Получих телеграма от щаба на 5-а Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð² Скопие, че близо до Ð¼Ð¾Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½ в СкопÑка Черна гора, в планинÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð°Ñив е паднал неприÑтелÑки Ñамолет от тиÑ, които бомбардираха Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ други градове, от американÑките летÑщи крепоÑти, както ги наричаха. Ðаредиха ми да Ð¸Ð·Ð¿Ñ€Ð°Ñ‚Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ патрул ÑÑŠÑ Ñанитарен подофицер, който да отиде на Ñамото мÑÑто и да даде помощ, ако има поÑтрадали. До мÑÑтото, което ми поÑочиха, най-близо беше 1-и подучаÑтък. Ðазначих като водач на патрула подофицера на подучаÑтъка. ПоÑочих му точно пътÑ, по който Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе движи. Проверих дали е разбрал точно какво му казах. Той повтори вÑичко, което му бÑÑ… показал по картата,199но вмеÑто да тръгне по поÑÐ¾Ñ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ мен път, тръгнал по друг път И на около 7 км. от щаба на 1-и подучаÑтък минал край нÑкакви овчарÑки кошари. Там почнали да ги лаÑÑ‚ кучета. Когато задминали кошарите на 50 крачки, патрулът беше от 9 човека, на подофицера му дошло на ум да провери какво има в кошарите. Когато приближили и влезли в двора, оттам избÑгали 5 души, които тръгнали по пътÑ, по който те вървели. Патрулът открил огън по Ñ‚ÑÑ…. ДражевиÑтите, като изминали около 300 м, Ñе разделили на две групи. Двама започнали да Ñе изкачват по един Ñипей към една виÑочина, а другите трима бÑгали по полето. Това Ñтанало през нощта и не забелÑзали, че двама от Ñ‚ÑÑ… Ñа Ñе отделили. Патрулът преÑледвал бегълците, заминали ÑÐ¸Ð¿ÐµÑ Ð¸ двамата дражевиÑти започнали да ги обÑтрелват в гръб. Ранили подофицера Ñ Ð´Ð²Ð° куршума виÑоко в бедрото, като му разкъÑали артериÑта. СанитарниÑÑ‚ подофицер го превързал веднага, но не можал да Ñпре кръвта. Веднага едни Ñе върнали в подучаÑтъка за помощ, а другите понеÑли подофицера. ДражевиÑтите избÑгали в неизвеÑтна поÑока.ВлÑзох във връзка Ñ Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ñ, изпратиха линейка Ñ Ð»ÐµÐºÐ°Ñ€, но когато Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñтигна в Брод и ми Ñе обадиха, казах им, че подофицерът вече е умрÑл. Ходих Ñлед това и на Ñамото мÑÑто. ДонеÑох за инцидента в щаба на армиÑта. Така помощ на Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ñамолет не можахме да дадем, ако е имало нужда.Една Ñутрин рано докараха, не Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð¾Ñ‚ кой подучаÑтък, един англичанин-летец, който Ñкочил от Ñамолета Ñи Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ð°ÑˆÑƒÑ‚ и Ñи Ñчупил крака. Оказали му първа помощ. Превързали и шинирали Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ñ€ÑŠÑ‡Ð½Ð¸ ÑредÑтва крака му и така го докараха. При мен нищо повече не можеше да Ñе направи. Беше много изплашен. Ðе можехме дори да Ñе разберем. Ðахраних го, поуÑпокои Ñе и веднага Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° каруца го изпратих в болницата в гр. Прилеп.Редовно минаваха по неколкоÑтотин Ñамолета над Ð¼Ð¾Ñ ÑƒÑ‡Ð°Ñтък и не знаехме накъде отиват. Имахме Ñлужба за предаване, че идват неприÑтелÑки Ñамолети и веднага Ñъобщавахме. Подир обÑд Ñе връщаха и летÑха много ниÑко и дори виждахме лицата на летците. Изкарах две картечници на позициÑ, за да ги обÑтрелÑм на връщане, но цÑлото Ñело Ñе Ñтече при мен Ñ Ð¼Ð¾Ð»Ð±Ð° да не ги закачам, защото ако пуÑнели и една бомба, от Ñелото нищо нÑмало да оÑтане. ПоÑлушах ги.200Е, имаше единични Ñамолети, поизоÑтанали, които едвам летÑха-вероÑтно Ñа били повредени. ПуÑкаха празни Ñъдове от бензин, за да облекчат товара Ñи. Ðз не разчитах много на донеÑениÑта, които получавах от подучаÑтъците и от цивилни хора, а Ñе мъчех и Ñам лично да разузнавам да проверÑвам това, което ми Ñе донаÑÑ. Вечерно време Ñе обличах цивилните Ñи дрехи и подÑлушвах какво Ñи приказват меÑтните хора, Ñъбрали Ñе на групи, а така Ñъщо и войниците какво говорÑÑ‚. Много чеÑто чувах, че Ñе Ñпоменава името на един войник от 3-и подучаÑтък. Когато идвал им разправÑл за много работи, които Ñтават в БългариÑ, за новини по радиото, какво е чул от чужди Ñтанции и пр. СъÑтавих Ñи мнение за него, че това е лош човек - не е добър войник. Един ден щÑÑ… да отивам в Брод. Ðаучил Ñе, че ще отивам в Брод, командирът на 3-и подучаÑтък ме помоли да му разреша да дойде Ñ Ð¼ÐµÐ½. Разреших му. Той ме чакаше Ñ ÐºÐ¾Ð½Ñ Ñи и ординареца Ñи. Ðз минах Ñ Ñ„Ð°Ð¹Ñ‚Ð¾Ð½Ð° и го взех ÑÑŠÑ Ñебе Ñи. Ðе бÑÑ… още ходил в подучаÑтъка му. Поразпитах го как вървÑÑ‚ Ñлужебните му работи, за нÑкои войници, които познавах, и го запитах и за този войник. Каза ми, че бил негова Ñвръзка и е един от най-добрите войници. За Ñебе Ñи разбрах, че е използвал радиото на поручика и оттам черпи новините. Казах на поручик Лазаров, че този войник за мен е опаÑен човек и да Ñе пази от него и че Ñи е Ñложил в пазвата пепелÑнка, коÑто рано или къÑно ще го ухапе.Заедно Ñе върнахме от Брод. Чакаха го конете. Ðа ординареца му заповÑдах да Ñе качи във файтона и да вървÑÑ‚ за Ñ. Тополница, а за мен да не Ñъобщават в 3-и подучаÑтък, че ще отивам там. Заедно Ñ ÐŸÐ¾Ñ€ÑƒÑ‡Ð¸ÐºÐ° отидох в подучаÑтъка. Ð’ момента на приÑтигането ни ротата излезе да ни поÑрещне ÑÑŠÑ „за почеÑÑ‚". Изненадах ги и видÑÑ… какво е положението. Ðаблюдавах и ординареца му. Мъчеше Ñе да ми угоди по нÑкакъв начин. Опита Ñе да ми измие и краката, което не му позволих.Е не Ñе мина и меÑец оттогава, когато бÑÑ… извикан от поручик Лазаров по телефона да отида при него по важна работа. Времето беше много Ñтудено и валеше много едър ÑнÑг - поледица като град (беше март). Ð’ района имаше много вълци и беше опаÑно да Ñе пътува в това време. РазÑтоÑнието между Ð½Ð°Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ 7 км. Казаха ми, че ще прати един патрул да ме поÑрещне. Взех и аз нÑколко войника да ме придружат, докато Ñрещнем Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ñ‚Ñ€ÑƒÐ». Ðо градът, който па-201даше (поледицата) ни изпреби. Едва приÑтигнах при Лазаров, който ми Ñъобщи тревожно, че вещевиÑÑ‚ му Ñклад е обран. С приÑтиганет ми в подучаÑтъка, за около половин Ñ‡Ð°Ñ ÑƒÑпÑÑ… да Ð¾Ñ‚ÐºÑ€Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¶Ð±Ð°Ñ‚Ð° Оказа Ñе, че крадецът е Ñвръзката на Ñ€Ð¾Ñ‚Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð°Ð½Ð´Ð¸Ñ€. Сто чаршафа намерихме, 11 били прехвърлени през границата и 5 чаршафа купени от богати ÑелÑни от Ñелото, които бÑÑ… задържал, но Ñлед моето заминаване уÑпели да избÑгат и минали границата.През април или май Ñе Ñлучи ÑледниÑÑ‚ инцидент, за който нÑкои от началниците ми иÑкаха да ме уÑзвÑÑ‚, но аз реагирах и не им дадох възможноÑÑ‚ да ме злепоÑтавÑÑ‚. ПоÑтоÑнно пуÑках войници за по един меÑец в отпуÑк. При връщането на отпуÑкарите, двама от войниците хванали попадиÑта, Ñвалили Ñ Ð½Ð° земÑта и наврÑли една Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ краката й. ПопадиÑта беше от първото Ñело между Брод в поÑока към Ñ. Тополница. Попът набързо уÑпÑл да донеÑе за Ñлучилото Ñе в полка, в дивизиÑта и на началника на ПрилепÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ð°Ñ€Ð½Ð¸Ð·Ð¾Ð½. Ðатоварили попадиÑта на една каруца и Ñ Ð·Ð°ÐºÐ°Ñ€Ð°Ð»Ð¸ в болницата в гр. Прилеп. Ð’Ñички започнаха да ми Ñе обаждат по телефона и да ми иÑкат обÑÑнение за Ñтаналото, като ме обвинÑваха, че не Ñъм ги държал здраво и затова вършели такива безобразиÑ. ОтговарÑÑ… им, че такива Ñъм ги заварил и ако Ñа недиÑциплинирани, то вината е Ñ‚Ñхна, защото не Ñа ги диÑциплинирали, когато Ñа ги готвили за гранична Ñлужба.- Ще разÑледвам ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ð¸ ще ви донеÑа!Качих Ñе на файтона и заминах за Ñелото. Ðа първите двама войника, които Ñрещнах, забелÑзах, че на ÐµÐ´Ð¸Ð½Ð¸Ñ ÑˆÐ°Ð¿ÐºÐ°Ñ‚Ð° е изгорена. Срещнах и други, които внимателно оглеждах. Стигнах в Ñелото, влÑзох в кръчмата и запитах ÑелÑните за Ñтаналото. Отговориха ми, че не Ñа приÑÑŠÑтвали и не знаÑÑ‚ как точно е Ñтанало, но там имало един Ñтарец, който видÑл вÑичко. Доведоха ми го. Той ми каза Ñледното:- Ðз Ñлабо виждам, но добре чувам. ПопадиÑта беше наклала голÑм огън и печеше на шишове агнешко меÑо. Ðз паÑÑÑ… кравите и ÑедÑÑ… до неÑ, до огънÑ. Това беше извън Ñелото. При Ð½Ð°Ñ Ð´Ð¾Ð¹Ð´Ð¾Ñ…Ð° двама войника, които не мога да ги познаÑ, ако ми ги покажат. ПоиÑкаха от попадиÑта да им даде по едно-две парчета от шишчетата. Ð¢Ñ Ð½Ðµ им даде, а им каза: „ПроÑÑци, махайте Ñе от тука, вървете Ñи по пътÑ. Един от Ñ‚ÑÑ… Ñе наведе и взе малко меÑо от ÐµÐ´Ð¸Ð½Ð¸Ñ ÑˆÐ¸Ñˆ. Ð’ Ñ‚Ð¾Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚ попадиÑта грабна една Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ñ Ð¾Ñ‚ Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ð¸ удари по главата едини от войниците. След това двамата Ñе нахвърлиха върху неÑ, Ñвалиха на земÑта, заголиха Ñ Ð¸ единиÑÑ‚ от Ñ‚ÑÑ… взе една Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ñ Ð¾Ñ‚ Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ð¸ Ñ Ð·Ð°Ð²Ñ€Ñ202между краката й. ПопадиÑта изрева като заклана. ПуÑнаха Ñ Ð¸ Ñе хвърли в близката рекичка и почна да Ñе разхлажда. Взеха й вÑичкото печено агнешко меÑо, а Ñуровото го хвърлиха в Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ð¸ го отрупаха Ñ Ð¿ÐµÐ¿ÐµÐ» и жар, и Ñи заминаха. Ðа пиÑъците на попадиÑта Ñе притекоха нÑкои жени, които Ñ Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ð¸Ñ…Ð° в гьола. Дойде и попът и Ñлед това Ñ Ð·Ð°ÐºÐ°Ñ€Ð°Ñ…Ð° в Прилеп. Веднага ми Ñтана ми ÑÑна картината. Старецът обвинÑваше попадиÑта за нейното ÑкъперничеÑтво, че именно то е Ñтанало причина за това. Върнах Ñе и донеÑох в полка и в дивизиÑта за Ñлучилото Ñе като казах, че лицата не Ñъм можал да Ð¾Ñ‚ÐºÑ€Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¸ Ñа и откъде Ñа. Възможно да Ñа и войници от 8-и граничен учаÑтък. Впрочем знаех кои Ñа. БÑха Ñ‚Ñ‚Ð¸Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð½Ð¸Ñ†Ð¸, които Ñа при мен. Войникът Ñи беше подменил изгорената шапка. ПопадиÑта Ñ Ð»ÐµÐºÑƒÐ²Ð°Ñ…Ð° 1-2 меÑеца и така Ñе приключи въпроÑÑŠÑ‚. Когато приÑтигнах на границата, оказа Ñе, че картечниÑÑ‚ взвод Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ подофицер бил изпратен на гарнизон в едно Ñело на около 20 км. оттук. Върнаха Ñе, но подофицерът докара около 15 души, които били подпомагали партизаните-дражевиÑти, като ги беше Ñъбрал по Ñелата. Затвориха ги в една плевнÑ. Подофицерът Ñе казваше ЖелÑзко СтоÑнов от Добруджа. Ðаредих един по един да ми ги довеждат на разпит. Разпитаните оÑтавÑÑ… в кухнÑта, за да не Ñа в контакт Ñ Ð½ÐµÑ€Ð°Ð·Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ. Трети по ред дойде единÑтвената жена, коÑто беше заловена и ми каза:- БиÑÑ‚ ни, гоÑподин майоре.Ротвън Ñтавало Ñледното, без мое знание. СтоÑнов Ñтроил взвода в две редици и когато излизал ареÑтанта от плевнÑта за разпит, командвал за почеÑÑ‚ и докато извърви 30 метра до мене го налагали Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð²ÐµÑ‚Ð°, Ñопи, кой каквото имал под ръка. Това Ñтавало пред очите на наÑелÑните. ИзлÑзох, видÑÑ… какво Ñтава и веднага ги разгоних и заканих да Ñе ÑаморазправÑÑ‚ Ñ Ñ‚ÑÑ…. Ðо по този начин Ñдоха бой жената и двамата мъже. Разпитах вÑичките. От Ñ‚ÑÑ… задържах Ñамо трима. Те бÑха разни бакали и давали на партизаните храна от бакалниците, каквато имали. Изпратих ги в Брод на полициÑта. Рте от ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана-на гражданÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾ÐºÑƒÑ€Ð¾Ñ€ в гр. Прилеп, откъдето Ñлед една Ñедмица Ñе авърнаха. ОÑтаналите пуÑнах веднага. ПровинениÑта им бÑха Ñледните: Бил на нивата, минали партизаните и му взели каквото има за Ñдене; или отивал на пазара - взели му хлÑба; паÑÑл овцете - взели му хлÑба. Виждах, че нÑмат кожнкретна вина за това.203През границата в района на 3-и подучаÑтък минали две лица, един патрул ги забелÑзал и започнал да ги преÑледва във вътрешноÑтта на 10 км. При бÑгÑтвото двамата Ñе разделили, защото били изненадани, като единиÑÑ‚ Ñи забравил и шмайзера. СъщиÑÑ‚ завил да Ñ Ð²ÑŠÑ€Ð½Ðµ назад през друга меÑтноÑÑ‚. Едно момче го забелÑзало и дошъл в щаба на учаÑтъка да Ñъобщи за него. Обличат момчето във войнишки дрехи и заминават по Ñледите на беглеца фелдфебелът, подофицера и други войници от подучаÑтъка. Приближили до една къща на около 1 км от Томино Ñело. Ð’ този ден аз бÑÑ… по границата в района на 2-и подучаÑтък и Ñе върнах вечерта по тъмно. Казаха ми, че фелдфебелът и подофицерът - заведущ прехраната, Ñа Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð½Ð¸Ñ†Ð¸ в акциÑ, преÑледват един партизанин-дражевиÑÑ‚.Заобиколили къщата и намерили партизанина затрупан под едни вършини (лиÑтници) Ñъбрани за храна на добитъка - видели му обувките и го измъкнали. Старецът и бабата, които го били Ñкрили, ги ареÑтували. Запалили и къщата им. ЗаловениÑÑ‚ беше фелдфебел Коич от югоÑлавÑката армиÑ, от полка в гр. Кичево - хърватин. За него знаех, че е един от водачите на дражевиÑтите. По Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð±Ð°Ð±Ð°Ñ‚Ð° и дÑдото ги разÑтрелÑли, а него ми го докараха. Запитах го откъде е и как Ñе казва. Каза Ñи името точно, не ме излъга. Подофицерът СтоÑнов влезе Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ Ñноп върбови пръчки и иÑкаше да го бие. Ðе му позволих. Казах им да го затворÑÑ‚ в една ÑÑ‚Ð°Ñ Ð¸ да поÑтавÑÑ‚ чаÑови да го пази. Ðо през нощта подофицерът го изтезавал, въпреки забраната ми и той умрÑ. Ðа Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ разбрах за Ñтаналото, но направих грешка, че не отидох да го видÑ. Вечерта наредих да го заровÑÑ‚.Получих заповед от командира на дивизиÑта генерал Маринов да Ð¸Ð·Ð¿Ñ€Ð°Ñ‚Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° рота войници, коÑто да отиде и да провери в една меÑтноÑÑ‚, коÑто е на 20 км от мен дали има дражевиÑти. Имал Ñведение, че там имало Ñъбрани около 2000 души. Изпратих ротата без подофицер Ñ Ð´Ð²Ð°Ð¼Ð° офицери - капитан Занев и капитан Шарапчиев от гр. Ст. Загора. Ротата Ñтигнала до Ñелото на около 300-400 м и ÑпрÑла, а офицерите Занев и Шарапчиев Ñ ÐºÐ¾Ð½ÐµÑ‚Ðµ Ñи, без да оÑтане нÑкой о Ñ‚ÑÑ… при войниците, тръгнали към Ñелото. Когато приближили на броени метри от къщите, дражевиÑтите дали залп и убили капитан Занев, а Шарапчиев Ñкочил от ÐºÐ¾Ð½Ñ Ñи и хукнал да бÑга назад като Ñе Ñкрил в нÑкакъв трънак. ДражевиÑтите наÑтъпили Ñрещу ротата и Ñе завързал неравен бой. Войниците, макар че нÑмали никакъв началник, Ñе били геройÑки, но не издържали на натиÑка и отÑтъпили. Паднали 13 души204убити, но и от Ñтрана на дражевиÑтите загинали много, тъй като Ñ Ñ€Ð¾Ñ‚Ð°Ñ‚Ð° беше и картечниÑÑ‚ взвод. Срещу ротата наÑтъпили около 1800 души дражевиÑти. РазбÑгалите Ñе войници Ñе прибраха, но вечерта в мното от виÑочините около Ñ. Тополница започнаха да Ñе подават Ñигнали. Макар, че нищо не Ñе виждаше, аз лично ÑтрелÑÑ… по Ñ‚ÑÑ… Ñ ÐºÐ°Ñ€Ñ‚ÐµÑ‡Ð½Ð¸Ñ†Ð°Ñ‚Ð°. Имаше опаÑноÑÑ‚ дражевиÑтите да ме нападнат. Изказах вÑички войници на Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ð²ÑŠÐ½ Ñелото, но нападение нÑмаше. Ðа Ñутринта Ñе върнахме в Ñелото. През Ð´ÐµÐ½Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ от моите войници, на когото войнишкиÑÑ‚ нож бил пъхнат в ботушите му, забелÑзал едно цивилно лице, което Ñе върти около Ñтоловата и помещението на войниците. Бързо измъкнал ножа и го хванал за Ñката. Докараха го при мен. Запитах го откъде е и какво Ñ‚ÑŠÑ€Ñи тук. Бил от Прилеп и дошъл да Ñи купи от Ñелото каквото намери. Ð’ него Ñе оказаха Ñамо 24 лева, а Ñ Ñ‚ÑÑ… едва можеше да Ñи купи една ÐºÑƒÑ‚Ð¸Ñ Ñ†Ð¸Ð³Ð°Ñ€Ð¸. Явно беше, че е Ñъмнителна личноÑÑ‚. ÐреÑтувахме го и пазехме. Свещеникьт, който завеждаше Ð±Ð»Ð¸Ð·ÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð°Ð½Ð°Ñтир и имаше нÑколко Ñела, които обÑлужва, ми каза, че дражевиÑтите теглили жребий и на този Ñе паднало да дойде и да разузнае за нашите Ñили. Така му казали ÑелÑните. Заведущ прехраната ЙоÑиф от БоÑилеградÑко, видÑл Ð·Ð°Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ запитал войниците каква е тази личноÑÑ‚. Казали му, че е ареÑтуван.- Я ела тук, бе - му казал и му одрал кожата от бой.Той Ñи признал вÑичко, а именно, че е дражевиÑтки разузнавач. При мен беше Шарапчиев и ротниÑÑ‚ командир на 3-и подучаÑтък, току-що приÑтигнал, нÑмаше и един меÑец. Извиках вÑичките подофицери и разиÑквахме въпроÑа какво да го правим. Единодушно решихме да го ликвидираме. ОчиÑтихме го вечерта.Ðа ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½, проверÑвайки дали телефоните работÑÑ‚ Ñ Ð¿Ð¾Ð´ÑƒÑ‡Ð°Ñтъците, оказа Ñе, че 1-и подучаÑтък не отговарÑ. Явно беше, че около 1-и подучаÑтък Ñтава нещо. Ðаредих от ÑÑŠÑÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ 2-и подучаÑтък веднага да замине един взвод начело Ñ Ð¨Ð°Ñ€Ð°Ð¿Ñ‡Ð¸ÐµÐ² и подофицер Захариев. Привечер те приÑтигнали на около 3 км от 1-и подучаÑтък и видели, че казармата е обградена отвÑÑкъде Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ð·Ð°Ð½Ð¸ и Ñе води бой. Извикали „ура" и дали залпове по дражевиÑтите. ПоÑледните като чули изÑтрелите побÑгнали паничеÑки през моÑта на река ТреÑка към гората. Войниците от 1-и подучаÑтък били Ñвършили патроните и започвали да напуÑкат окопите, като влизали в помещението. г При влизането 9 души паднали убити и 2 души били тежко ранени,205от които единиÑÑ‚ умрÑл. От прозорците на помещението Ñе отбранÑвали Ñ Ð±Ð¾Ð¼Ð±Ð¸, а дражевиÑтите Ñе опитвали да влÑзат вътре, но не могли да преминат телените мрежи. Ðа телените мрежи увиÑнали нÑкои убити дражевиÑти, но при отÑтъплението Ñи прибрали вÑичките убити и ранени. Ð’ този критичен момент Ñе намеÑил изпратениÑÑ‚ от мен взвод. Телефонната Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ðµ била прекъÑната на 1 км от Ñелото.През нощта изпратих за 1-и подучаÑтък 10000 патрона и бомби тъй като там бÑха 100 войника. Погребахме убитите войници в градината на Ñело Ð—Ð´ÑƒÐ½Ñ - 1-и подучаÑтък. ИнтереÑното е тук да отбележа, че фелдфебелът на този подучаÑтък до вечерта непрекъÑнато ме молеше да го пуÑна в отпуÑка и Ñутринта, преди да започне боÑ, Ñи заминал, тъй като му разреших. Обаче 17 години по-къÑно разбрах че той бил получил от дражевиÑтите пиÑмо, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ му Ñъобщават войниците да не ÑтрелÑÑ‚, а целта на нападението ще бъде да вземат Ñамо оръжието. Ðо той на никого не Ñъобщил, а гледаше да Ñе измъкне. Ðко ми беше казал, така щÑÑ… да ги поÑрещна, че щÑха да ме помнÑÑ‚ тиÑ, които оÑтанеха, докато Ñа живи.След това и аз заминах в отпуÑк през меÑец юли. Връщайки Ñе обратно, още в гр. Прилеп разбрах, че в учаÑтъка ми Ñтават Ñериозни неща, а 45-и полк Ñе подготвÑше да замине в МоравÑко на Ð°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ñрещу партизаните, там имаше дражевиÑти и комуниÑти. Имах още 2-3 дена отпуÑк и иÑках да отида в Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ñ Ð¸ тамошното Ñело Радово, да проуча, дали оттам Ñа дошли жителите на моето Ñело Радово или там Ñа отишли преÑелници от моето Ñело. Отказах Ñе от това намерение и заминах за учаÑтъка Ñи. Ð’ гр. Брод полицейÑкиÑÑ‚ началник ми каза, че един добър българин е убит, отрÑзали му главата на един моÑÑ‚. С джип отидохме на Ñамото мÑÑто. Там нÑкъде ме Ñрещна и каруцата, изпратена да ме вземе. Беше пленен един от моите поÑтове на 1-подучаÑтък. ПриÑтигнах в Ñ. Тополница. Разбрах, че в мое отÑÑŠÑтвие подофицерите Ñа вършили зулуми - побоища, претърÑване на къщи и Ñа ходили дори и в къщата на баба Султана. Оттам взели един грамаден Ñандък Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ ценни лекарÑтва - казала, че е на Ñина и, лекарÑ. Ðо аз предполагах, че е оÑтавен в Ñ‚ÑÑ… от ÑръбÑките воиÑки при изтеглÑнето им.Когато отивах към Ñ. Тополница, каруцарÑÑ‚ ми поÑочи две меÑта където Ñа убити двама меÑтни хора при опит за бÑгÑтво. Карал ги подофицерът СтоÑнов, а в казармата в една ÑÑ‚Ð°Ñ Ð·Ð°Ð²Ð°Ñ€Ð¸Ñ… едва живи двама - пребити от бой и подути. Пазеше ги чаÑови, а били бити206от полицейÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð°Ð»Ð½Ð¸Ðº. Като влÑзох при пребитите, те ÑмÑтали, че като дойда, ще Ð½Ð°Ñ€ÐµÐ´Ñ Ð´Ð° ги убиÑÑ‚ и започнаха да плачат. УÑпокоих ги като им казах, че нищо лошо нÑма да им Ñе Ñлучи. Ðаредих да запретнат една двуколка, натоварих ги на Ð½ÐµÑ Ð¸ казах да ги закарат по домовете им. БÑха бакали от едно ÑÑŠÑедно Ñело и даваха храна на партизаните.СРÐЖЕÐИЯ С ДРÐЖЕВИСТКИ ГРУПИРОВКИПоложението около мен започна да Ñе затÑга много. Получавах донеÑениÑ, че Ñе групират наоколо големи Ñили - около 3000 албанци националиÑти и 12-а КоÑовÑка бригада от дражевиÑти, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ Ñе бих, командвана от един запаÑен капитан, ÑÑŠÐ´Ð¸Ñ - капитан Сайкович. ВпоÑледÑтвие капитанът бил заÑтрелÑн в гръб, без да подозира, от хората на Тито. Каза ми го един от пленените войници от Ð¿Ð»ÐµÐ½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ÑÑ‚ на ІІ-и подучаÑтък. Казваше Ñе Марин Петров от Ñ. Ердованлии (дн. Орловец), ПлевенÑко, у когото Ñпах през 1963 г.БÑÑ… получил заповед от генерал Маринов поÑтовете от трите подучаÑтъка да ги Ñъбера на едно мÑÑто, за да предÑтавлÑвам по-голÑма Ñила. Първи подучаÑтък беше много откъÑнат от мен и имаше опаÑноÑÑ‚ да Ñтане жертва. Реших да го прибера при Ñебе Ñи, като за целта изпратих заповед по един войник. Ð¢Ñ Ð±Ðµ напиÑана на едно лиÑтче, като от цигарена хартийка, Ñ ÑƒÐºÐ°Ð·Ð°Ð½Ð¸Ðµ при опаÑноÑÑ‚ войникът да глътне заповедта, но ако уÑпее да отиде, уÑтно да обÑÑни вÑичко. Изпратих го да върви по граничната линиÑ, от поÑÑ‚ на поÑÑ‚ за по-безопаÑно. Заповедта ми беше предадена. Ðа офицера бÑÑ… дал точни ÑƒÐºÐ°Ð·Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ войника къде да Ñе движи при отÑтъплението. Той Ñ‚Ñ€Ñбваше да изкачи Ñ Ñ€Ð¾Ñ‚Ð°Ñ‚Ð° на билото на една виÑочина и по Ð½ÐµÑ Ð´Ð° дойде на 2-и подучаÑтък. Когато ротата тръгнала, поручикът направил голÑма грешка, като запалил Ñеновала, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ дал повод да Ñе миÑли, че ние окончателно напуÑкаме района, а то не беше така. Когато тръгнала ротата от Ñ. ЗдунÑ, жените от Ñелото му казали да не върви по пътÑ, по който е тръгнал към дефилето (не Ñпазил моите указаниÑ), защото ДражевиÑтите ги чакат там в заÑада и плачели, че ще ги избиÑÑ‚. Като мигнали в подножието на виÑочината, оÑтавил нÑколко войника да му избутат мотоциклета, а той тръгнал към билото. Като видÑл, че много Ñе забавили онези Ñ Ð¼Ð¾Ñ‚Ð¾Ñ€Ð°, оÑтавил войниците горе на виÑо-207чината Ñами, а Ñе върнал да види какво Ñтава. Ðамерил мотоциклета Ñи Ñ Ð½Ð°Ñечени гуми, ÑабÑта му Ñтрошена на две, а от войниците ни Ñледа. Ротата го почакала и като видÑла, че го нÑма, продължила по пътÑ, по който ние винаги вървÑхме. Ðо конкретно за ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ð±ÑÑ… наредил да не Ñе върви по този път, за да Ñе избегне Ñреща Ñ Ð´Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ²Ð¸Ñтите, обаче войниците не Ñа знаели за това ми разпореждане. Връщайки Ñе към билото обратно, поручикът бил хванат от дражевиÑтите, а ротата попаднала в заÑада, вдигнала бÑл байрак, че Ñе предава, обаче дражевиÑтите продължавали да ÑтрелÑÑ‚ по Ð½ÐµÑ Ð¸ избили около 65 войника. От оÑтаналите едни Ñе предали, други Ñе разбÑгали, а четирима Ñтигнали чак в гр. Скопие. Един лежал в едно треÑавище и дишал през тръÑтика (цев), но дражевиÑтите и там го намерили. СамиÑÑ‚ той ми разказа това - беше от Ñ. БанкÑ, ТрънÑко.Само конниÑÑ‚ ординарец на поручика уÑпÑл да мине през обкръжението и Ñтигнал във 2-и подучаÑтък. От него разбрах, че ротата е Ñтанала жертва и е пленена. Разбрах, че ще имам Ñериозни боеве Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ дражевиÑти в Ð¼Ð¾Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½ и наредих на фелдфебела да приготви Ñандъци, които да може да Ñе товарÑÑ‚ на коне, за да Ñложим в Ñ‚ÑÑ… канцелариÑта, продоволÑтвените книги и другите документи. Тази подготовка беше извършена. Ðа ÑÐ²Ð¾Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð°, без никаква заповед, прибрах 2-ра и 3-та рота при Ñебе Ñи в Ñ. Тополница. БÑÑ… мобилизирал цÑлата дружина преди това (моÑта гранична дружина), още преди да излÑза в отпуÑк. Изпратих повиквателни на лицата, които по Ð¼Ð¾Ð±Ð¸Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð½ Ñе чиÑлÑха при мен от цÑла БългариÑ. Ðе Ñе Ñвиха Ñамо 11 души. Една чаÑÑ‚ от Ñ‚ÑÑ… били мобилизирани по погрешка в други чаÑти, за оÑтаналите не ми Ñе Ñъобщиха причините, защо не Ñа Ñе Ñвили при мен. Дружината Ñе Ñъбра в Ñ. Тополница в пълен ÑÑŠÑтав, без пленената рота, вÑичко бÑхме 300 души.Когато Ñе върнах от отпуÑк, заварих задържано едно лице, което придружавало хърватина. БÑха го заловили по-къÑно, но не го ликвидирали, както е нареждането, а чакали аз да Ñи дойда. Под канцелариÑта ми на улицата беше дошла жена му Ñ 6 парцаливи деца, от 1 до 12 години, които през Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ плачеха гладни и боÑи. СелÑните им даваха по нещо за храна. Разпитах го защо е отишъл партизанин.- Ðикакъв партизанин не Ñъм - отговори. - Къщата ми е на Ñамата граница. За да Ñ…Ñ€Ð°Ð½Ñ Ñ‚Ð¸Ñ Ð´ÐµÑ†Ð°, които имам, Ñе занимавах Ñ ÐºÐ¾Ð½Ñ‚Ñ€Ð°Ð±Ð°Ð½Ð´Ð°, защото ми беше леÑно да преминавам границата.- Ðми защо Ñе движиш Ñ Ñ„ÐµÐ»Ð´Ñ„ÐµÐ±ÐµÐ»Ð°-хърватин?208- Превеждах го за пари.Седеше при мене Ñ Ð´Ð½Ð¸ и аз не предприемах нищо по отношение на него. ЙоÑиф и офицерите ми подхвърлÑха:- Докога ще го държиш тоÑ?- Защо не го ликвидирахте Вие, ами чакахте мене? Имам замеÑтник, вие Ñте го уловили и можехте да го ликвидирате.Ðе Ñмеели заради мен, за да не им Ñе карам.ÐÑкой Ñъобщил в дивизиÑта в гр. БитолÑ, че по отношение на този партизанин не Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð½Ð¸Ñ‰Ð¾. Един ден преди обÑд бÑÑ… извикан по телефона от началник щаба на дивизиÑта полковник КонÑтантинов, кавалериÑÑ‚, който Ñе нахвърли върху мен, задето не Ñъм го ликвидирал. Ðарече ме Ñтрахливец, бил Ñъм абдикирал от задължениÑта Ñи. Казах му:- Вие Ñте много голÑм герой и понеже много доброÑъвеÑтно изпълнÑвате задължениÑта Ñи, елате да го ликвидирате. Ðко до 6 чаÑа Ð´Ð½ÐµÑ Ð½Ðµ дойдете, ще го пуÑна!Ðе дойде и го пуÑнах. За разправиÑта ме доложил на генерал Маринов. Извика ме той по телефона Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð°Ð»Ð½Ð¸Ðº-щаба и му опиÑах ÑлучаÑ.- Кажете ми какво го направихте?- ПуÑнах го - му казах. - Защо?- Защото не Ñъм убеден в неговата виновноÑÑ‚.- Добре тогава, гледай Ñи работата! - ми каза и затвори телефона. Ртой Ñи беше виновен - нали е дражевиÑÑ‚, но го Ñъжалих заради жена му и 6-те деца.Реших да проÑÐ²Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾ великодушие. Един от бродÑките дражевиÑти разправÑл на ÑелÑните и те ми казаха, че ще ме хванат, ще ме обеÑÑÑ‚ в Ñелото и ще ме държат една Ñедмица да виÑÑ. Казах им, че не Ñе знае кой от двамата ни ще загине по-рано, аз или той. И дейÑтвително той нÑмаше удоволÑтвието да ме види обеÑен, понеже го ликвидирахме в Ð±Ð¾Ñ Ð½Ð° Ð‘Ð°Ñ€Ð±Ð°Ñ€Ð¾Ñ (така Ñе нарича платото), заедно Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ войник, който беше на Ñлужба в Горна ОрÑховица. БÑхме го хванали преди да замине да Ñлужи и го пуÑнахме - изпратихме го да Ñлужи. Ðо беше Ñи дошъл в отпуÑк и отишъл пак при дражевиÑтите. Ðо за този Ñлучай ще Ñтане дума по-нататък.ОбÑтановката Ñе беше доÑта уÑложнила и напрежението беше много голÑмо. РуÑките войÑки Ñе биеха в РумъниÑ. Това повдигаше духът209на Ñърбите и албанците. ÐепрекъÑнато ми Ñе донаÑÑше, че големи Ñили на противника Ñе ÑÑŠÑредоточават около мен - дражевиÑтки групи и албанÑки националиÑти. Между войниците Ñе говореше, че ще ни избиÑÑ‚, понеже били много. За да Ñе повдигне духът на нашите войници, Ñледваше да ми изпратÑÑ‚ Ð¿Ð¾Ð´ÐºÑ€ÐµÐ¿Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ - най-малко една дружина. МоÑÑ‚ ÑÑŠÑтав беше около 300 души Ñрещу 5 000 дражевиÑти и албанÑки националиÑти. Ðо нÑмаше откъде да ми пратÑÑ‚ подкрепление - целиÑÑ‚ ни полк беше в МоравÑко, а в Прилеп имаше една допълнÑюща дружина. Силно преÑечената меÑтноÑÑ‚ и многото долове Ñилно затруднÑваха разузнаването и охраната ни. Ðаправих донеÑение до началник гарнизона в Прилеп за Ñъздалото Ñе положение и намерениÑта ми. Ðачалникът на гарнизона, по Ð¼Ð¾Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑ†ÐµÐ½ÐºÐ°, беше много долен човек. Това беше полковник Младенов от гр. Ðеврокоп. Обичаше да дава нарежданиÑ, но ако Ñе Ñлучеше нещо неудачно при Ñ‚Ñхното изпълнение, той Ñе отмÑташе, като казваше, че не е давал такава заповед. Ðамерението ми беше да Ð¸Ð·Ñ‚ÐµÐ³Ð»Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ¶Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð° около Брод и оттам да охранÑвам границата на уÑилени патрули, за да мога да излÑза от планинÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð°Ñив и да заема Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° открито, за да не им давам възможноÑÑ‚ да ме ограждат. Ðо това мое предложение беше много Ñмела Ð°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð¸ едва ли би Ñе намерил малък началник, за да Ñ Ñ€Ð°Ð·Ñ€ÐµÑˆÐ¸. Това беше въпроÑ, който можеше да Ñе разреши от командира на дивизиÑта или армиÑта, или да ми пратÑÑ‚ подкреплениÑ, за да ги разгоним Ñ‚Ð¸Ñ Ð³Ñ€ÑƒÐ¿Ð¸. Ðко полковникът разрешеше и утре го притиÑнеха за това, той щеше да Ñе отрече от заповедта Ñи, тъй като разговорът ни Ñе водеше по телефона. За да Ñе оÑÐ¸Ð³ÑƒÑ€Ñ Ñ‰Ð¾-годе, аз водех разговорът Ñи Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ поÑредÑтвом Ð¼Ð¾Ñ Ð°Ð´ÑŽÑ‚Ð°Ð½Ñ‚ в приÑÑŠÑтвието на фелдфебела и един подофицер. Лично адютантът ми говореше Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÐºÐ¾Ð²Ð½Ð¸ÐºÐ°, а аз му казвах какво да говори и отговарÑ.Полковник Младенов разреши да дейÑтвам Ñъобразно обÑтановката и по този начин ми развърза ръцете. След като противниковите групи ме оградиха и вÑеки момент можеха да ме атакуват и унищожат, аз изтеглих дружината Ñи в околноÑтите на гр. Брод на открито и му донеÑох по телефона за Ñтаналото. При него Ñлучайно бил командирът на дивизиÑта генерал Маринов, който заминавал за СофиÑ. за да заеме поÑта военен миниÑÑ‚ÑŠÑ€. Маринов взе Ñлушалката и започна да приказва Ñ Ð¼ÐµÐ½Ðµ.- Защо Ñе изтеглихте без заповед - ми каза.Отговорих, че ми е заповÑдал Младенов.210Младенов отрича да Ви е дал заповед.- Той много пъти Ñе е отричал от заповедите, които е давал, но Ñега нÑма да Ñе изплъзне!- Как не може да Ñе изплъзне, когато не Ви е дал заповед?- Разговорът Ñи Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ водих поÑредÑтвом адютанта Ñи и в приÑÑŠÑтвието на двама подофицери, защото имах предвид, че ако Ñе Ð¸Ð·Ñ‚ÐµÐ³Ð»Ñ Ñ‰Ð¾Ð¶Ðµ да Ñе отметне. Както и Ñтава Ñега.- Ðима дотам Ñе Ñтигна.- Да - казах му аз. - С този човек Ñамо така може да Ñе работи или да Ñе иÑкат пиÑмени заповеди, но има моменти, когато не може да Ñе чакат пиÑмени заповеди и работите Ñе уреждат по телефона.Каза, че ще нареди дознание.При воденето на ÑледÑтвието в Държавна ÑигурноÑÑ‚ поддържах, че лично аз Ñъм изтеглил войÑката без заповед, защото това беше удобно за мене - борех Ñе за живота Ñи. Обаче, Ñтарши телефониÑÑ‚ÑŠÑ‚, който ни Ñвързваше Ñ ÐœÐ»Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¾Ð², поддържаше, че по заповед Ñъм отÑтъпил и по заповед Ñъм Ñе върнал обратно. ДейÑтвително, конкретна заповед нÑмаше - беше ми дадено право да дейÑтвам Ñъобразно обÑтановката и по Ð¼Ð¾Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑ†ÐµÐ½ÐºÐ°. Какво не го правиха, но той казваше вÑе това, че Ñъм отÑтъпил и Ñъм Ñе върнал по заповед и не Ñме Ñе били Ñамо Ñ Ð´Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ²Ð¸Ñти.ЗаповÑдаха ми да Ñе върна, но аз не бÑÑ… Ñклонен да Ñе връщам. Войниците и офицерите Ñъщо не желаеха да Ñе връщат. Въпреки, че аз ги увещавах да Ñе върнем обратно, за да Ñе изпълни заповедта, те реагираха. Ðатовариха и полицейÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð°Ð»Ð½Ð¸Ðº от Брод и той да им говори и ги Ñклонихме. Върнахме Ñе. За мене това беше една глупава и безÑмиÑлена заповед, коÑто по-къÑно ни донеÑе много неприÑтноÑти н даване на жертви.. Съобщиха ми, че още преди два дни Ñа ми изпратили подкрепление - едно оръдие, а казаха, че Ñа ми пратили една батареÑ, един минохвъргачен взвод, а казваха минохвъргачна батареÑ, един картечен взвод и един пехотен взвод, вÑичко около Ñто души, които като приÑтигнали в Брод Ñе наÑтанили там и не Ñмеели да дойдат в Тополница при мен. РазÑтоÑнието бе 20 км. Ðамерих ги 2 дни по-къÑно и тръгнахме за Тополница, вÑичко 400 души - бÑхме нещо като отрÑд Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð´Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¸ към мен чаÑти.211Когато Ñтигнах на около 3 км от Тополница, ÑпрÑÑ… дружината на почивка. Събрах офицерите и на командира на 3-та рота дадох Ñледната заповед:- Ще заемете Ñ Ñ€Ð¾Ñ‚Ð°Ñ‚Ð° Ñи тази виÑочина - и му Ñ Ð¿Ð¾Ñочих.Отговори ми, че не Ñмее да оÑтане Ñам. С мен щÑл да върви навÑÑкъде, но Ñам не Ñмеел да оÑтане. Отказаха и другите ротни командири да заемат виÑочината. Изпаднах в много деликатно положение. С такива офицери бой не можеше да Ñе води. До тази виÑочина ми Ñтигна и кабелът. Ðазначих едно картечно отделение да заеме виÑочината и телефониÑтите да отидат там. Както казах, подкреплението беше при мене, но дойде без Ñвързочни материали - кабели, телефон и др., а и аз нÑмах друг оÑвен този телефон. Свързах Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ телефон Брод и виÑочината на 3 км от Тополница - до тук Ñтигна кабелът.ÐаÑтъпих към Тополница в походна колона. Ðе влÑзох в Ñелото по Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°Ð¹Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚, а завих в южна поÑока и Ñе покачих на южните виÑочини. Оказа Ñе, че Ñелото е заето от противника. Развърнах дружината в боен ред за атака и атакувах дражевиÑтите, които Ñе разбÑгаха паничеÑки, но аз не влÑзох в Ñелото. ПуÑнах Ñамо 3-а рота да влезе и да го прочиÑти, като Ñлед това заеме охранителна Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° Ñеверните Ñклонове. Трета рота дейÑтвително добре Ñи Ñвърши работата. РотниÑÑ‚ им разрешил да грабÑÑ‚ каквото намерÑÑ‚ из къщите и Ñ‚Ð°Ñ Ð·Ð°Ð´Ð°Ñ‡Ð° Ñ Ð¸Ð·Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ð¸Ð»Ð¸ добре. Като разбрах за това, им казах, че у когото Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾ лично ще го заÑтрелÑм. БÑха изпокрили и изхвърлили вÑичко заграбено. Ð’ Ñ‚ÑÑ… не намерих нищо и въпреки моето желание да върна на хората ограбеното не уÑпÑÑ… да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð½Ð¸Ñ‰Ð¾, а и обÑтановката не ми позволÑваше да Ñе занимавам Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ въпроÑ. Ркомандира на 3-а рота нахоках здравата. При започването на Ð±Ð¾Ñ ÑелÑните Ñе разбÑгаха, напуÑнаха Ñелото по поÑока на границата и въпреки, че им викахме да Ñе върнат, никой не Ñмееше да Ñи дойде. Оше като наÑтъпи 3-а рота, нÑкои запалили едни кръÑтци, Ñнопи жито. Като видÑÑ… това, веднага изпратих заповед да не Ñе пали, граби и руши нищо и пр. Селото беше опразнено от противника. Ðе дадохме никакви жертви, но и за противника не разбрахме нищо конкретно.Заех Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° отбрана по виÑочините около Ñелото Ñрещу противника, който щеше да дойде от Ñеверозападна поÑока. Беше Ñравнително Ñпокойно, но на ÐºÐ¾Ð¼Ð°Ð½Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ пункт дойде една жена 35-40 годишна. За мен беше Ñвно, че Ñ‚Ñ Ðµ изпратена от противника.212разбере какъв е ÑÑŠÑтавът ни и къде Ñме заели позициÑ. Разпитах Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ Ñ‚ÑŠÑ€Ñи тук.-Кравата ми Ñе загуби, че Ñ Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑ - ми каза.Казах й, че нÑма никаква крава. Ðие бой водим тук и никаква крава не Ñме забелÑзали, пък и ти нÑма да Ñ Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ð¸Ñˆ, Ñамо може да Ñи намериш Ñмъртта. Ðикой нÑма да ти разреши да ходиш по позициите, защото нÑкой може да ти тегли куршума.За мен Ñ‚Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð±Ñ€Ð° къде Ñе намирам. ПоиÑка да мине през позициÑта и да влезе в Ñ. Тополница, за да Ñи Ñ‚ÑŠÑ€Ñи кравата там. Ð¢Ñ Ð½Ðµ беше от това Ñело и въпреки моите ÑƒÐ²ÐµÑ‰Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñи отиде в нейното Ñело, тръгна към главната ми Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð±ÐµÐ· разрешение - миÑлеше, че като е жена нÑма кой да Ñ Ñпре. Изпратих войници, които Ñ Ñ…Ð²Ð°Ð½Ð°Ñ…Ð° и Ñ Ð´Ð¾Ð²ÐµÐ´Ð¾Ñ…Ð° пак при мен. Втори път Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÑƒÐ¿Ñ€ÐµÐ´Ð¸Ñ… да Ñе върне обратно, но Ñ‚Ñ Ð½Ð°ÑтоÑваше на Ñвоето. Тогава заповÑдах да Ñ Ð²ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ñ‚ за едно дърво и да Ñтои тук. Така и Ñтана. Вързаха Ñ Ð½Ð° 5-6 м от мен. Че като Ñе подплаши, като Ñе разрева, та Ñе чуваше из околноÑтите и дори Ñе наÑра от Ñтрах. Отвързах Ñ Ð¸ й казах да Ñе върне обратно. Ð¢Ñ Ñи тръгна, но на около 200 м от Ð½Ð°Ñ Ð·Ð°Ð²Ð¸ и пак отиде в Тополница. Опитахме Ñе, но не можахме повторно да Ñ Ñ…Ð²Ð°Ð½ÐµÐ¼. ПроÑвихме човещина, а Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñ Ð·Ð°ÑтрелÑме. Ðе Ñ Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ð¸Ñ…Ð¼Ðµ и в Ñелото.По Ñъщото време фелдфебелът Ñ Ð½Ñколко войника Ñлезе в Ñелото да види какво Ñтава Ñ Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ‚Ðµ Ñкладове. Ðе бÑхме уÑпели да изнеÑем вÑичко. Пред един от Ñкладовете фелдфебел Парушев намерил един въоръжен Ñ Ð¿ÑƒÑˆÐºÐ° меÑтен ÑелÑнин, поÑтавен от дражевиÑтите за чамови. Парушев наредил да го заÑтрелÑÑ‚ и го очиÑтили. Така замръкнахме и пренощувахме.Точно в 6 чаÑа Ñутринта на ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ противникът ни нападна. Завърза Ñе бой на охранителната позициÑ, като от запад нападаха флангово главната Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ резервите. По глаÑа на леките картечници разбрах, че ни обÑтрелват Ñ Ð¸Ñ‚Ð°Ð»Ð¸Ð°Ð½Ñко оръжие. Разбрах, че тук учаÑтват и албанци, именно те бÑха въоръжени Ñ Ð¸Ñ‚Ð°Ð»Ð¸Ð°Ð½Ñко оръжие.БоÑÑ‚ продължи цели 6 чаÑа. От 6 чаÑа Ñутринта до към деÑет и полона непреÑтанно по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¾Ñ‚ Ñ. Томино Ñело за Тополница Ñлизаха противникови чаÑти в колона по двама - непрекъÑната върволица. Охранителната Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ñтъпи и по дадените ÑƒÐºÐ°Ð·Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñе прибра на главната позициÑ. Оръдието ÑтрелÑше в Ñеверозападна поÑока по Ñливите и по тиÑ, които ни нападаха флангово. По донеÑение на ко-213мандира на 3-а рота, че артилериÑта обÑтрелвала и една чаÑÑ‚ от неговата рота, което не беше вÑрно, аз дадох ново нареждане къде да ÑÑ‚Ñ€ÐµÐ»Ñ Ð¾Ñ€ÑŠÐ´Ð¸ÐµÑ‚Ð¾. Стрелбата Ñе премеÑти, но това даде възможноÑÑ‚ на противника да направи клин в учаÑтъка ми и започнаха да обÑтрелват и мен - Ð½Ð°Ð±Ð»ÑŽÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ пункт, откъм гърба ми. Изпратих един картечен и един пехотен взвод да Ñе ÑправÑÑ‚ Ñ Ñ‚ÑÑ…. Разгониха ги набързо. Щом видеха малко зор и Ñе разбÑгваха, толкова бÑха “храбри и Ñмели”.Ð’ този момент чувах, че Ñе води Ñражение и източно от мен. Около първи взвод противникът нападнал Ñ‚ÐµÐ»ÐµÑ„Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ÑÑ‚ и картечното отделение на виÑочината. Отбили ги и ги прогонили. Точно в 12 чаÑа ми доложиха, че главната Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ðµ напуÑната и войниците отÑтъпват. Веднага заповÑдах на командира на Ð¼Ð¸Ð½Ð¾Ñ…Ð²ÑŠÑ€Ð³Ð°Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð²Ð·Ð²Ð¾Ð´ да изтегли минохвъргачките, а на командира на Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ картечен взвод да излезе напред и да задържи противника 5 минути, за да мога да Ñе Ð¸Ð·Ñ‚ÐµÐ³Ð»Ñ Ð¸ аз. Ðо когато аз отÑтъпвах, на една Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ñ Ð¼ÐµÐ½ вървеше и противникът - вÑе едно, че вървим заедно, без да ме забележат. Ð’ дола имаше наши коне - избиха ги, бÑхме ги взели от Ñелото. УÑпÑÑ… да Ñе Ð¸Ð·Ñ‚ÐµÐ³Ð»Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¾ 500 крачки. Командирът на Ð¼Ð¸Ð½Ð¾Ñ…Ð²ÑŠÑ€Ð³Ð°Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð²Ð·Ð²Ð¾Ð´, който Ñе изтегли малко по-къÑно, виждайки че Ñме заградени отвÑÑкъде, дал заповед да Ñе изгори архивата и Ñ Ð¸Ð·Ð³Ð¾Ñ€Ð¸Ð»Ð¸.Ðз Ñе изкачвах към върха на платото заедно Ñ Ð¼Ð¾Ð¸Ñ‚Ðµ хора от Ð½Ð°Ð±Ð»ÑŽÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÑƒÐ½ÐºÑ‚. Изкачването беше много трудно, като Ñе подхлъзне човек Ñе Ñвлича 10 м надолу. Изкачихме Ñе. Там беше Ñе оттеглила моÑта дружина и предадените чаÑти от позициите. БÑха Ñе размеÑили и Ñе заех да Ð²ÑŠÐ´Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ñ€ÐµÐ´. Ðамирахме Ñе Ñред една гориÑта меÑтноÑÑ‚ на едно виÑоко плато. ТрÑбваше да Ñе изтегли цÑлата дружина. Сформирах около една рота войници от различни роти, разбъркали Ñе при отÑтъплението, и Ñ Ñ‚ÑÑ… наÑтъпих да Ð¿Ñ€Ð¾Ð±Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ñ€ÑŠÑ‡Ð° и да Ð¸Ð·Ñ‚ÐµÐ³Ð»Ñ Ð¾Ñ‚Ñ€Ñда. Ðа адютанта Ñи заповÑдах да организира другите и да ги наÑочи Ñлед мен. Ðа войниците, които поведох да Ð¿Ñ€Ð¾Ð±Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ñ€ÑŠÑ‡Ð° казах, че ако ме убиÑÑ‚ да вземат от мен шифъра и щата, за да не попадне в противника. Противникът беше на около 300 крачки от мен. Виждаше Ñе ÑÑно. Разбраха, че ще ги атакуваме, и Ñе разбÑгаха. Сигнализирах и наредих да Ñвири за атака. Разгърнахме Ñе в боен ред и Ñ „ура” и наÑочени щикове наÑтъпихме. Без пушка да пукне, пътÑÑ‚ пред Ð½Ð°Ñ Ñе очиÑти и изведох дружината от обръча. Беше възÑтановен пълен ред и диÑциплина. Отдадох заповед за отÑтъпление в походен ред, Ñ Ñ‚Ð¸-214лова охрана, но не изминахме и един километър и от нашата колона не оÑтана нищо. ОтрÑдът Ñе превърна в тълпа и така Ñтигнахме в гр. Брод, където отново Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñъбираме ротите и да въдворÑваме ред. Обадих Ñе в Прилеп и полковник Младенов ми каза: - Така вече може, но не както предниÑÑ‚ ден Ñи отÑтъпил. Проверих има ли жертви: убити бÑха 4 войника от Ð¼Ð¾Ñ Ñ‚ÐµÐ¶ÐºÐ¾-картечен взвод, а ранени 17 души, между които фелдфебелът на 2-а рота, ранен на две меÑта в ръката и в дебелото меÑо на бута в крака. Контузен беше и командирът на 3-а рота, който като бÑгал, подхлъзнал Ñе й Ñи Ñчупил коÑтта в глезена. ПриÑтигнал в Брод. Пред полицейÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÑ‡Ð°Ñтък имало мотоциклет, откраднал го и Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ избÑгал в Прилеп.След като въдворих ред, изведох дружината източно от гр. Брод и Ñе разположих на Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° Ñамото шоÑе, което Ñе ÑпуÑка към града. ÐÑмах намерение да Ð²Ð¾Ð´Ñ Ñ‚Ð°Ð¼ бой, а иÑках да задържа противника. Ðадвечер, беше още Ñветло, наблюдателните поÑтове от ротите забелÑзали противникови патрули на 2 км от наÑ. Ðаредих веднага войниците от позициÑта да Ñе размърдат, за да ни видÑÑ‚ много добре къде Ñме. Дойдоха ротните командири при мен и протеÑтираха, че Ñе издаваме. ОбÑÑних им, че тук бой нÑма да водÑ, че противникът през нощта нÑма да ни атакува, но утре ще ни атакува на Ñъщата позициÑ. Ðо утре тук ще бъдат Ñамо полицаите от учаÑтъка в Брод. БÑÑ… Ñъобщил и на трудовата дружина да вземе мерки за ÑигурноÑÑ‚. Ðко дадÑхме бой на тази Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ Ñе наложеше да отÑтъпваме, щÑхме да Ñе катерим по Ñтрашни виÑочини и храÑталаци, или да отÑтъпим през дефилето за Брод-Кичево и оттук по поÑока на гр. БитолÑ, или по виÑочините за гр. Крушево, което за Ð½Ð°Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ неудобно. През нощта щÑхме да Ñе изтеглим от тази Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ щÑхме да заемем Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° платото БарбароÑ, а там минава пътÑÑ‚ за Прилеп. Така обÑÑних на офицерите - ротните командири. Противникът не забелÑза и не разбра промÑната. През нощта изтеглих отрÑда и заех Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° БарбароÑ. МеÑтниÑÑ‚ бродÑки отрÑд от дражевиÑти, който познаваше много добре меÑтноÑтта, Ñе наÑочил към това плато БарбароÑ, Ñ Ñ†ÐµÐ» да ни прекъÑне Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¿Ð¾ поÑока на Прилеп. Те обаче не знаеха, че Ñме заели там позициÑ. Ðа разÑъмване противникът Ñе наÑочи през Брод към позициÑта, където Ñнощи ни бÑха забелÑзали. Ртам бÑха Ñамо полицаите, както и бÑÑ… заповÑдал - аз командвах и Ñ‚ÑÑ…. БродÑкиÑÑ‚ отрÑд Ñе натъкна215на охранителната ни позициÑ, коÑто имаше формата на подкова Ñлед като влÑзоха в Ñ‚Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð´ÐºÐ¾Ð²Ð°, бÑха нападнати от три Ñтрани унищожени. Ð’ това време Брод Ñе беше напълнил Ñ Ð´Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ²Ð¸Ñти. Беше ми изпратено още едно оръдие. Така цÑл ден двете Ð¾Ñ€ÑŠÐ´Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ñтрелваха по Ð¼Ð¾Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ´ града и околноÑтите му. СнарÑдите Ñа падали Ñред тълпи и групи от дражевиÑти. Те разбраха много къÑно, че аз не Ñъм там, където Ñа предполагали, и отначало претърпÑха голÑмо поражение. Обаче Ñлед обÑд започнаха да ме обхождат отново - бÑха много, около 5000 души. Положението ми Ñе влоши, защото Ñе ÑтремÑха да ни обкръжат. Ðе бÑхме прекъÑнали линиÑта Прилеп-Брод и каквото приказвахме Ñ ÐŸÑ€Ð¸Ð»ÐµÐ¿, можеха да подÑлушват, а ние ÑледÑхме техните разговори. ЗаповÑдах да прекъÑнат линиÑта. Беше 4 Ñептември 1944 г. ЗаповÑдах на командира на Ð¼Ð¸Ð½Ð¾Ñ…Ð²ÑŠÑ€Ð³Ð°Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð²Ð·Ð²Ð¾Ð´ да вземе една рота и да Ñе уÑтанови на близката виÑочина, коÑто Ñе намираше Ñеверозападно от моÑта Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° около 500 крачки, като не позволÑва на противника да Ñе приближава към Ð½Ð°Ñ Ð¸ да биÑÑ‚ в източна поÑока, ако неприÑтелÑÑ‚ Ñе поÑви в Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ñ‚Ð¸Ð». Ð’ това време при мен докараха двама дражевиÑтки разузнавача, които войниците заловили, когато Ñе промъквали към нашите позиции Ñ Ñ†ÐµÐ» да разузнаÑÑ‚ нашето разположение и Ñилите, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ разполагаме. ЕдиниÑÑ‚ от Ñ‚ÑÑ… беше дезертиралиÑÑ‚ войник, който Ñлужеше в Горна ОрÑховица в авиациÑта, за когото Ñпоменах. ВториÑÑ‚ беше от Ñ. МанаÑтирище, организатор в района и водач на дражевиÑтка чета. СъщиÑÑ‚ беше заÑвÑвал многократно, че ще ме хванат, че ще ме обеÑÑÑ‚ в Ñелото и ще ме държат една Ñедмица да виÑÑ. Ðа Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð¸Ñ‰Ð¾ друго не му казах, че един път Ñме му проÑтили, а Ñега отново е дезертирал от българÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð¸ е тръгнал да Ñе бие Ñрещу Ð½Ð°Ñ Ð¸ че не заÑлужава нищо друго оÑвен куршум. Рна вториÑ, когато му казах, че нÑма да има удоволÑтвието да ме види обеÑен, Ñамо изцъка Ñ ÑƒÑта и Ñе приÑви. ЗаповÑдах веднага да бъдат разÑтрелÑни. Ликвидираха ги в една царевична нива близо до шоÑето. Ðие водехме бой Ñ Ð´Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ²Ð¸Ñтите и в този момент Ñ Ñ‚ÑÑ… другоÑче не можех да поÑÑ‚ÑŠÐ¿Ñ Ð´Ð° ги оÑвободи защото излагах под угроза живота на войниците Ñи.ДонеÑоха ми, че и дражевиÑтки отрÑд от Крушево наÑтъпвал към Ð½Ð°Ñ Ð² тила ми. Ðо това донеÑение Ñе оказа невÑрно. ДейÑтвително аз забелÑзах в ПрилепÑкото поле верига да наÑтъпва по поÑока на моÑта позициÑ. БÑха на около 10 км, но впоÑледÑтвие Ñе оказа, че това е една наша пехотна рота, коÑто идва на помощ-216верно от мен дражевиÑти от КоÑовÑката бригада, албанÑки националиÑти и меÑтни дражевиÑти - Ñърбомани Ñе бÑха изкачили на една виÑочина. Те забелÑзали подкреплението, което идваше, подплашили Ñе и набързо офейкали. Понеже ме обграждаха, аз влÑзох във връзка Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÐºÐ¾Ð²Ð½Ð¸Ðº Младенов и му Ñъобщих за положението. Каза ми, че праща една рота и Ñ Ð½Ð¸Ñ‰Ð¾ повече не може да ми помогне. Запита ме какво ÑмÑтам да правÑ. Казах му, че ако получа заповед за оттеглÑне ÑмÑтам да наÑÑ‚ÑŠÐ¿Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ Ñ. БÑло поле. Рако не получа такава и ме обградÑÑ‚ отвÑÑкъде, ще Ñи пробивам път по поÑока на Бабуна планина кьм ВелеÑ. Това положение за мен бе най-изгодно, ако Ñе наложеше, но оръдиÑта ще оÑтанат тук и то в Ñлучай, че противникът уÑпее да прехвърли един отрÑд в тила ми.Ð’ момента не ÑмеÑÑ‚ да ме атакуват, но Ñе ÑтремÑÑ‚ да ме обхождат и ако аз тръгна по поÑока на Бабуна планина, пътÑÑ‚ за Прилеп ще бъде открит и те може да Ñе наÑочат за Прилеп.Младенов Ñе изплаши от това положение и нареди да отÑтъпвам, докато не Ñа ме обградили, по поÑока на гр. Прилеп. Разпратих заповед по ротите да Ñе изтеглÑÑ‚ по поÑока на Ñ. Бело поле. Започна изтеглÑнето. СлÑзох в ПрилепÑкото поле в Ñ. Добринище. Ð’ Ñелото не Ñе виждаха никакви хора - бÑха Ñе изпокрили. Тук ме Ñрещна и ротниÑÑ‚ командир на ротата, коÑто идваше в подкрепление при мен. ЗаповÑдах му да Ñъбере ротата и му казах ÐºÐ¾Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð´Ð° заеме. Той замина веднага. Ðа мръкване целиÑÑ‚ наш отрÑд беше заел вече новата Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° отбрана. Още Ñъщата вечер в подножието на нашите позиции забелÑзахме Ñветлини. Изпратих патрули, но не открихме нищо. Обаче Ñеверно от мен на около 10 км Ñе завърза Ñтрашен бой. ÐртилериÑта от Прилеп цÑла нощ ÑÑ‚Ñ€ÐµÐ»Ñ Ð² този учаÑтък, предполагам, че и там е Ñтанало Ñтълкновение Ñ Ð½ÑÐºÐ¾Ñ Ð³Ñ€ÑƒÐ¿Ð° от дражевиÑтите, вероÑтно тиÑ, които Ñе мъчеха да ме обходÑÑ‚.ОÑъмнахме на новата позициÑ, погрижихме Ñе за храна на войниците. Докараха много конÑерви. Ðз Ñи взех 5-6 кутии и ги Ñложих в раницата. От Ñ. Бело поле паÑели овце по този маÑив - моите войници подбрали едно Ñтадо да го колÑÑ‚. Ðе позволих да вършат това. Дойоха кметÑкиÑÑ‚ намеÑтник и още един ÑелÑнин при мен, донеÑоха едно пържено пиле и Ñйца Ñ Ð¼Ð°Ñло и ме поканиха да Ñм. СтремÑха Ñе да ми угодничат. Ðз им казах да не Ñе безпокоÑÑ‚, нищо нÑма да Ñе Ñлучи на Ñтадото, понеже имаме храна доÑтатъчно. БÑÑ… капнал от умора. Едва ходех, краката ми Ñе бÑха подули. По телефона взех217Прилеп. Яви Ñе подполковник Ðовев, който беше началник на военното окръжие - назначили го да командва оÑтаналите войници от полка в този район и двете гранични дружини - 9-а и 10-а. Казах му, че Ñъм тежко болен и че не мога да върша никаква работа. Да ми прати замеÑтник, а аз да отида да Ñе лекувам. С него Ñе познавахме като млади офицери, Ñлужехме в гр. Дупница.Ðа 7 Ñептември 1944 г. Ñутринта приÑтигна майор Соколов от Ñ Ð¤Ð¸Ð»Ð¸Ð¿Ð¾Ð²Ñ†Ð¸, ТрънÑко. Доколкото Ñи ÑпомнÑм, преди да дойде бÑÑ… получил заповед от щаба на 5-а армиÑ, Ñ ÐºÐ¾Ñто Ñе заповÑдваше изтеглÑнето на нашите войÑки от МакедониÑ. МоÑта дружина Ñе назначаваше за лÑво Ñтранично прикритие на 14-а Ð´Ð¸Ð²Ð¸Ð·Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ изтеглÑнето. Имаше нареждане да Ð¸Ð·Ð¿Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð²ÐµÐ´Ð½Ð°Ð³Ð° планинÑкото оръдие, което имало назначение в Бабуна планина. Изпратих го веднага. Ðа майор Соколов предадох заповедта и Ñе приготвих за заминаване. От позициÑта ме Ñмъкнаха на ноÑилка и Ñе качих на файтона, Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ дойде Соколов. ПриÑтигнах в казармите на полка в Прилеп - те бÑха извън града на 3 км. Ðазначиха комиÑÐ¸Ñ Ð´Ð° ме прегледа. КомиÑиÑта намери, че не Ñъм годен за Ñтроева Ñлужба, понеже Ñега дружината Ñе беше превърнала в бойна и аз не отговарÑÑ… на изиÑкваниÑта за командир на бойна дружина. ТрÑбваше да ме изпратÑÑ‚ във вътрешноÑтта да Ñе лекувам, но в Бабуна планина един от тунелите на ж. п. линиÑта бил разрушен и влаковете не можеха да Ñе движат. ОÑтанах в полка.Ðа 8.IX. през Ð´ÐµÐ½Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ¶Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð° Ñе прибра в казармите. Привечер приÑтигна и 10-и граничен учаÑтък. Партизаните, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ аз Ñе бих, Ñе бÑха оттеглили на запад от Брод и 10-и граничен учаÑтък минал през гр. Брод, без да бъде обезпокоÑван от никого. ... " Read More... Summary only... Posted by Historian | Permalink | | 0 comments | Links to this post Labels: ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² периода 1941-1944 Friday, September 07, 2007 The revolt of Ohrid - 1913 The Revolt of Ohrid - 1913After Serbia and Greece have visualized their faces of „ally”, they got to undersigning the Peace of Bucharest on July 28 (August 10) 1913. It was signed with the mediation of Austro-Hungary and Russia, which did not pay attention to the atrocity of the Serbs in the suppression of the Revolt of Tikvesh, allowing that 9/10 of Macedonia to be occupied by Serbia and Greece. Without consideration of the ethnical character in the region (the population in Macedonia being Bulgarian in its majority - 1 150 000 persons in 1911), the World Powers were only consulting their own interests. So they assisted the imposing of a new slavery over the Bulgarians in Macedonia, heavier than the Turkish one. New hard times came for the Bulgarian national spirit in Macedonia. Its unique defender and supporter remained VMORO - the Internal Macedonian-Odrin Organization (Odrin, or Edirne, or Adrianople – capital of Thrace).Still in April 1913, observing the atrocity of Serbs and Greeks over the local Bulgarian population they began restoration of the organizational network in the areas of Ohrid, Struga and Debar, and preparation for the fight with the new oppressors. The messenger network was restored. It was clear that the unique way to liberate Macedonia from Serbian and Greek oppression was by arms. In the same month began negotiations with the Albanian revolutionaries. The temporary Albanian government proposed to VMORO a common revolt to be organized and risen. The negotiations from the part of the Organization had to be carried by T, Pavlov and P. Chaulev. The Bulgarian government believed however, that it would not come to a war with Serbia, so both delegates did not attend the negotiations. This time, as many times before, the government in Sofia was wrong. The war came. So in June 1913 they sent in Tirana Yane Sandanski for negotiations with the Albanians. He gave an interview for the newspaper „Secolo” where he said that he came to agreement with the Albanians and that from the Bulgarian side there would be organizing bands and assaults.[+/-] SHOW ME ALL TEXTSerbian and Greek governments found out that and sent their delegations in Albania. The Serbs promised to remise to the Albanians Debar and Dyakovo, and the Greeks – Korcha and Argirocastro, if the Albanians cancel the Union with VMORO. The Albanians accepted. After the end of the Inter-allies war, the Albanians were disappointed both by Serbs and Greeks.From 12 to 17 August 1913 new negotiations were carried out in Elbassan between VMORO and the Albanian revolutionary committees leaded by Safadin Pustinia. An agreement is made: VMORO to prepare and lead the revolt. P. Chaulev, M. Matov, P. Hristov get authority to lead the Albanian bands in Debar – Gostivar - Kichevo. Decision was taken the revolt to raise in October 1913. Tthe bands of P. Chaulev, P. Hristov, Anton Shibakov, Nestor Georgiev should act in the areas of Ohrid, Struga and Bitolya, and those of Safadin Pustinia, Hr. Atanasov and Riza bey - in Debar.There was no serious preparation, because the revolt rose earlier. On September 7 the Serbian authorities found and surrounded in the village of Episcopia the band of Selim Aga - a standard bearer from Low-Debar. To their aid came the militia of the village, then the battle with the Serbs began. It was stabbed in the back by the coming Serbian relief. The whole Debar revolted. Part of Serbian officials and administration chased, and another part - killed. On 8 September Shakir Bey announced to P. Chaulev, that the revolt had risen. Chaulev ordered to revolt also in the areas of Ohrid and Struga. Battles began between the local bands of the Organization and the Serbian army. So the revolt outflanked Debar, the areas of Ohrid and Struga.On 9 September 1913 the united Bulgarian and Albanian bands liberated Debar. Revolutionary authority was installed in the city. Temporary government was elected. Members were Safadin Pustinia, Hr. Atanasov, Iv. Boychev and Riza Bey. In the areas of Ohrid and Struga the bands of P. Chaulev, M. Matov, Ðн.Shibakov, Ð. Georgiev chased the Serbian army. They captured the forth Serbian infantry regiment together with the commander Spas Miloevich. In Ohrid the rebels captured several Serbian cannons. In the morning of 12 September the bands of P. Chaulev and P. Hristov entered Ohrid. The city was decorated with Bulgarian flags. Serbian labels from the shops and streets (their names) were taken down. Ceremonial meeting was made. Temporary Bulgarian government was formed. Members were Lev Ognenov, Iv. Grupchev, Lev Kackov, P. Hristov, P. Filev. In Struga and the surrounding villages a temporary Bulgarian government was also formed. Then came the moment where the rebels made a serious mistake. Instead of pursuing the flying „glorious” Serbian army, retreating towards Ressen, Bitolya and Kichevo, the rebels took defensive tactics. They took possession of the villages Petrino and Bukovo, and prepared for a defense.The revolt of the Bulgarians provoked scare among Serbian leaders. On 11 September the Serbian King gave a decree for mobilization. The Serbia press wrote that the revolt was supported by Bulgaria. Yane Sandanski, Hr. Chernio Peev and other voivodes sent by Bulgaria took part. The Serbian plenipotentiary minister in Rome Dukic also accused Bulgaria. The Bulgarian plenipotentiary minister in Rome Dimitar Rizov rejected the accusations as unsustainable. In the article „The revolt in Macedonia” of 17 September the English newspaper „Daily Telegraph” said that this was a revolution of the Bulgarian peasant. The Serbian government mobilized a hundred thousand additional army for the suppression of the revolt. V. Trubic was said by telegram to direct from Prilep towards Kichevo, in order to defend it. This was the direction also of the 19th infantery regiment of the Serbian army disorderly flying from Ohrid. Trubic told the other voivodes of the bands of „The Black arm” Yovan the Tall, Dako Stoyanovic, Mihailo Yosifovic, Boshko Viryanetz to go towards Kichevo.On 15 September thousands of armed rebels gathered in Ohrid. Military council was convoked. P. Chaulev was elected chief commander of the revolutionary forces. Decision was taken to set off for Bitolya and Kichevo.It was however too late, the favorable moment was lost, the Serbian army was regrouped. At that time the Greek army came to support their ally Serbia and occupied the village Podgradetz near to Ohrid. From the headquarters of the revolt was issued an ultimatum to the Greeks to withdraw their troops or they would be attacked. They fulfilled the ultimatum but they gained two days in dragging on. For those two days of Serbian relief the Serbs managed to reach to Bitolya. P. Chaulev ordered the liberation of Kichevo first. On their way to Kichevo the rebels were intercepted by the Serbian army at the passage Petrino. On 17 and 18 September fierce battles were waged between Bulgarian rebels and the Serbian army. The brave rebels repulsed four times the attack of the Serbs. They were leaded by An. Shibakov and N. Georgiev. At this time, however, the Albanian squads in the lead of Mehmed Ali drew off through the passage Buhovo and left the battle-field. The Serbs took advantage and attacked the left flank of the rebels, so they began to retreat to the village Galichica. In two-day battles many victims were given of both sides.At the same time the band of P. Chaulev led severe battles near the village Ivanitza. They defeated the Serbs and on 17 September liberated Kichevo. On the next day (18 September) the Serbian artillery arrived and the rebels left the town.On 18 and 19 September the bands of An. Shibakov and N. Georgiev led heavy battles at the mountain Golak. Their situation became more severe because they were attacked in the back by the Greek army. On 19 September the Serbian army burned down the villages surrounding Ohrid and entered the city. On 20 October several bands guarded the passage „Golo Bardo”. The rebels retreated to Albania through this passage. The bands in Debar were disbanded and Albanian rebels with their families retreated to Albania. P. Chaulev ordered the breakup of the bands. The last battle was led at the village Ilino, the region of Ressen. The voivodes N. Georgiev, An. Shibakov, Hr. Atanasov and P. Chaulev with their bands also retreated to Albania in order to regroup and to turn back later continuing the revolt.On 24 September 1913 P. Chaulev sent a letter to the Bulgarian representative in Tirana Krastio Stanchev. It said that Chaulev was in Elbassan and intended to turn back with his band of about 100 persons in Macedonia to begin again the military operations, but this time in the whole Macedonia. He claimed for a financial support but did not receive any, so the revolt ended gradually.In the same time the Serbian army began operation for eradication of the Bulgarian national spirit by any possible means. Shortly, not only the regions in revolt but also the entire Macedonia transformed in a wilderness of blood. The Serbian army supported by the bands of „The Black arm” slaughtered one and all, everybody caring Bulgarian awareness, regardless of gender and age. In the region of Ohrid 30 villages were burned to the ground. In the region between Ohrid – Debar - Gostivar the number of burned villages was about 180. With the very entering the town, the Serbs hung without charge or trial 40 men of note for the reason that they were public-spirited Bulgarians. In the villages around the town the problem with the Bulgarian national spirit was solved in an easier way. In every village the population were gathered in the square and shot by machine-gun. In the village Velgoshta men who were not escaped were lined up and 1 of each 5 was shot (12 persons total). We realize by the Carnegie’s inquiry that in the beginning of October 1913 in Ohrid were killed 3 priests, 5 teachers, about 150 Bulgarian rural and townspeople, also 500 more Albanian and Turkish people. Some of the quarters of the town were destroyed; there were the houses of P. Chaulev, M. Matov and their families. Dozens of people, 150 former teachers, all priests and 50 young men were put into prison. 46 Bulgarian notables and 11 priests were subjected to cruel tortures. After that, they were transferred in Bitolya and were sentenced to 10 years penal servitude. 200 persons were known to be killed in and around Ohrid. Their number is obviously much higher.It was a big tragedy for the Bulgarians in Debar. Most of the town there was destroyed by the Serbian army. Plundered and devastated were the villages: Krivitzi, Kukay, Krutbel, Hame, Piyanetz, Kalabuchitz, Karchishta, Nosesti, Mogelari, Popinovska, Kovachitza, Alayblia, Koinik, Fermach, Maistore, Blatza, Spas, Selokuki, Kainari, Bomovo, Mileshte, Golo Bardo, Klenie, Borovo, Steblovo, Chinovetz, Setishta, Okshun, Tarnovo, Zabzun, Otishoni, Malko Ostreni, Goliamo Ostreni, Trebishte, Drepishta, Leshnicheni, Smochani, Drumkol, Yablanitza, Jernitza, Boletin, Rostushta, Skudrina, Odjemovtzi, Tarnishta, Varbeni, Yaniche, Tripaj, Peshkopia, Suhi dol, Robdin, Zagrad, Peryana, Meloni, Deloshetza and many others unknown villages. In the defense of Debar perished 300 rebels. Thousands of men and women were killed after the capturing of the town by the Serbian army. Women were burned alive, and men were shot with machine-guns. The names of those thousands martyrs are not known. Kiril Parlichev gives the names of only 246 of them and the names of 1123 people, whose houses were burned. The atrocity the Serbian army showed the manner of a future behavior if an attempt for demonstration of Bulgarian self-consciousness would be done.The region of Kochevo was neither omitted by the atrocity. In Kichevo 100 Bulgarian and Albanian notables were killed. From the village Lajne 27 rich Turks were kidnapped and later slaughtered all of them in the village Jitoishte. 30 000 Bulgarians and Albanians left to Albania in order to save themselves.The newspaper „Rabotnicheski vestnik (Labor newspaper)” described better the brutal manner the revolt was crushed: „Serbia attained pacification of the revolted regions by killing and slaughtering the entire population in these regions and transformed them into ashes.” In Serbia the social-democratic newspaper „Rabotnichke novini” published a letter by a young soldier participant in the massacre of the local population. We see from this letter that the village Lyuma, region Debar did not exist anymore; we see how the army gathered per 40 - 50 people and slaughtered them, plundering after that the village. The most Serbian newspapers tried to stifle the public opinion and even wrote about the atrocity of the Bulgarian and Albanian bands over „the local Serbian population”. They all knew, however, that before the beginning of 1913 there was no Serbian population in Macedonia. In that year began the settlement, at first of the north and western regions, with Serbian population ready to serve the cause of the Great-Serbian chauvinism.The command-in-chief of the Serbian army also tried to cover the inhuman atrocity they had revealed. They ordered for this purpose to the regional governors in Bitolya and Debar to establish the caused damages over „the local Serbian population”. It was ordered to the bands of „The Black arm” to slaughter and violate in the entire Vardar Macedonia. This „brave” conduct of the Serbs was demonstrated only when they had the helpless rural people without arms in front of them, but not when they had an armed band or, more dreadful, a whole army to fight with.On 9 November 1913, 8 Bulgarian persons of note were taken out from the prison of Bitolya and killed in the outskirts of the city. In the village Lazaro were violated and then killed 7 women. In Patrik, region Velesh, 16 Bulgarians were forced to enter the house of Done Domozetov. They were first Ñа beaten, and then killed, and the house burned. Filip Mitrov managed to escape from the fire and told about the events giving as example also a precise list of the victims of the Serbian hate to the Bulgarian national spirit. These were: Pane and Tode Postolovi, Efrem Mitrev and his sons Georgi and Dimitar Efremovi, Sime Postorov, File Yovchev, Kotze Panev, Mancho Gelev, Yorde Manev, Hristo Yanev, Guka Kameva, Ylio Stoyanov, Kotze Stoyanov, Mite Kotzev and Stoyan Milev. In the village Gradetz 60 - 70 people were arrested, then taken out of the village and slaghtered before the eyes of their wives. Later the village was fired. 300 people left it and went to Bulgaria, only 9 families of them reached Kyustendil. The others were killed in their way. In the village Lubnitza the Serbs requested money from the wife of Todor Kamchev, but she refused because she had no money. Enraged, the Serbian soldiers pierced her four-year old child. That was not enough for the ferocious Serbian army. In the site where there was no reason for intervention, the Serbs used ruse in the sole purpose to punish the hateful to them Bulgarian.On 9 November 1913 in the Bulgarian villages in the region of Tikvesh came serbophile Serbian gendarmes, disguised as members of Bulgarian revolutionary bands. In the name of VMORO they began looking for arms. The local peasants were misled and gave several guns to the false revolutionists. The result was the arrest of 90 people from the villages who were taken off in Skopie. Here, they were put to military trial. In all villages of region Tikvesh began terror and violence over the local Bulgarian population. The same happened also in other parts of Macedonia – the regions of Kumanovo, Kochan, Radovish. Hundreds eminent Bulgarians were killed. In Kichevo 150 people were beaten in public. As a result 17 of them died. In October 1913 in the village Planisha, region Kichevo, 46 people were killed, and 5 houses burned. This was also the fate of other 40 Bulgarians from the village Giavoto. Their bodies were thrown in the well-pits of the village. Through mass murders, terror, plunders in whole Vardar Macedonia, the Serbian authorities tried to stifle the fight of the Bulgarian population for national and political unification.In order to cover the atrocity of his subjects and hidden the truth from the Great forces, the Serbian king issued on 21 September 1913 severe ordinances for governing „South Serbia”. Their unique aim was to legalize the atrocity and the murders of the Serbian army. This was the new consecutive attempt without success to kill the Bulgarian spirit in Vardar Macedonia. As a result of these “measures” for suppression of the revolt, thousands Bulgarians left their homes and places and settled in the free part of their motherland Bulgaria. In this occasion, in October the newspaper „Izgrev” wrote that Macedonia was set free of its intellectuals and people.On 22 October the Russian newspaper „ Novoe vremya” called the attention to the successive act of forcible conversion to Serbs of the Bulgarian population in Macedonia. They were forced to change the endings of their family names from –ov, -ev, -ski, to –ić like the endings of the Serbian family names. The German newspaper „Deutsche Folkeblatt” wrote that the Bulgarian teachers, priests and intellectuals left in large number Vardar Macedonia. There, it was forbidden to speak in their mother tongue - Bulgarian, and if someone defined himself as Bulgarian, he would be killed on the spot. The Belgian newspaper „Expesso” also wrote about the anti-Bulgarian and anti-human policy of the Great-Serbian chauvinists. It was said that the Serbs and Greeks chased more Bulgarians and suppressed Bulgarian national spirit in Macedonia more than that was done by the Turks in the Ottomans time. The atrocity of Serbs and Greeks in Macedonia found a rather great response in the European press, unfortunately the European politician remained cold to it and did not intervene and save the Bulgarian nationality in Macedonia.The revolt of Ohrid raised only a month after the Peace of Bucharest and had a duration of about 2 months. This was a successive attempt for the Bulgarians of Macedonia to reject the Serbian and Greek oppression. Unfortunately, they were supported neither by Bulgaria, nor by the Great forces. Once again VMORO did not choose the most favorable moment for the revolt. It should happen in the beginning of World War I and should embrace the entire Macedonia. Then, it could provoke Bulgarian intervention too, with possible successful issue. Nevertheless, the revolt has an important historical and political significance. It has proved that Macedonia is populated of Bulgarians, and not of Serbs, as Serbia claims. The Serbs try to oppose the different nationalities in Macedonia against each other, but the participation of Turks and Albanians in the revolt has shown that the Serbian politics has no success. This revolt demonstrated also to the Bulgarians within the borders of free Bulgaria that the Macedonian brothers cannot reject alone the Serbian oppression. This should give hint to us, to our scientists, to our intellectuals for the following: let us begin defending the national causes of the Bulgarian people.References:1. Gotzev, D. Fights for National Liberation in Macedonia 1912-1915.2. Macedonia. History and Political Fate (1912-1941). Vol. II., Sofia, 1998. Read More... Summary only... Posted by vancho | Permalink | | 2 comments | Links to this post Labels: History of Macedonia ХІХ-ХХ s. Saturday, August 11, 2007 "МакедониÑ, 1941-1944: ОÑвобождение или окупациÑ?"-ІІРЕКРУТИРÐÐЕ И ФУÐКЦИОÐИРÐÐЕ ÐРБЪЛГÐРСКÐТРÐДМИÐИСТРÐЦИЯ Ð’ СКОПСКРИ БИТОЛСКРОБЛÐСТ(1941-1944 г.)*Ðа Ñнимката: Коце Ципушев, ноÑен на ръце от ÑкопÑки гимназиÑти през 1942 г.Пламен ДимитровПрез април 1941 г. ЮгоÑÐ»Ð°Ð²Ð¸Ñ Ðµ разгромена от германÑките войÑки и поголÑма чаÑÑ‚ от ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ðµ предоÑтавена за управление на БългариÑ. Създадени Ñа две нови облаÑти - СкопÑка и БитолÑка като първата включва и три околии от МоравÑко и една от КоÑово. Официално българÑкото админиÑтративно управление е уÑтановено в СкопÑка облаÑÑ‚ на 26 април, а в БитолÑка - на 12 май 1941 г. То продължава до първите дни на Ñептември 1944 г. Това е хронологичниÑÑ‚ обхват на наÑтоÑщата ÑтатиÑ. Ð¢Ñ Ð¸Ð¼Ð° за цел да хвърли повече Ñветлина върху механизмите за рекрутиране и ÑÐ¾Ñ†Ð¸Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ ÑÑ‚Ð°Ñ‚ÑƒÑ Ð½Ð° админиÑтративните кадри в двете облаÑти. Ще бъде отделено внимание и на отношениÑта между отделните влаÑти (военни, полицейÑки и гражданÑки) в Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð»ÐµÐ¶Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´.Ð’ българÑката иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ñ‚ÐµÐ¼Ð°Ñ‚Ð° е почти неизÑледвана. ИÑториците от Република ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñа й отделили Ñериозно внимание и имат добри поÑÑ‚Ð¸Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð² натрупването на емпиричен материал [1]. Ðрхивните източници за българÑкото управление във ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² периода 1941-1944 г. Ñа огромни по обем. Поради това наÑтоÑщата ÑÑ‚Ð°Ñ‚Ð¸Ñ Ð½Ñма претенции за изчерпателно разработване на темата. Използвани Ñа документи от фондовете на Ð¦ÐµÐ½Ñ‚Ñ€Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²ÐµÐ½ архив - СофиÑ, Ðрхивът на МиниÑтерÑтвото на вътрешните работи - СофиÑ, и Ðрхивът на ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² Скопие.ПравилниÑÑ‚ кадрови подбор е от ключова важноÑÑ‚ за уÑпешното функциониране на българÑката админиÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ² ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² годините на Втората Ñветовна война. ЗаÑилениÑÑ‚ етатизъм в този период дава в ръцете на държавната админиÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸ пълномощиÑ. От Ñтарите българÑки предели тази ÑиÑтема автоматично е пренеÑена и в МакедониÑ. УÑтановÑването на надеждна админиÑтративна и полицейÑка влаÑÑ‚ в 23 околии, колкото има в СкопÑка и БитолÑка облаÑÑ‚, е мащабна задача, за коÑто българÑката държава е почти неподготвена, защото приÑъединÑването на ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð½Ðµ е било ÑмÑтано за реално чак до март 1941 г. При набирането на админиÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ‚Ð¸Ð²Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð´ÑŠÑ€ в новоприÑъедините територии теоретично влаÑтта би могла да Ñе опре на три кадрови източника. Ðа първо мÑÑто това Ñа наличните българÑки чиновници, които могат да бъдат командировани в МакедониÑ. ВториÑÑ‚ контингент, който може да Ñе разчита, Ñа заварените чиновници, които Ñа били186[+/-] ЦЕЛИЯТ ТЕКСТна Ñлужба в разпадналата Ñе югоÑлавÑка държава. И на трето мÑÑто в адмиÑтрациÑта в СкопÑка и БитолÑка облаÑÑ‚ биха могли да бъдат включени лица, които до този момент не Ñа заемали чиновничеÑка Ñлужба. Те Ñа оÑновно меÑтни или от Ñредите на македонÑката политичеÑка ÐµÐ¼Ð¸Ð³Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð² БългариÑ. ПравителÑтвото прибÑгва и до трите изброени източника като различни периоди дава предимÑтво на различни начини за попълване на админиÑтрациÑта в МакедониÑ.СъвÑем логично в първите меÑеци Ñлед април 1941 г. тежеÑтта на управлението в СкопÑка и БитолÑка облаÑÑ‚ пада върху опитни кадри, командировани от Ñтарите предели на БългариÑ. ТÑхната задача е да уÑтановÑÑ‚ българÑката админиÑтративно-управленÑка ÑиÑтема в новоприÑъединените територии и да подготвÑÑ‚ почвата за предаване на влаÑтта в ръцете на поÑтоÑнно назначени кадри, които да Ñа предимно от меÑтен произход. Ðа командированите Ñлужители Ñа дадени детайлни напътÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð·Ð° очакващата ги работа. Ðай-краÑноречивиÑÑ‚ документ в това отношение е Упътването за кметовете в новооÑвободените земи [2]. Ð’Ñички миниÑтерÑтва, дирекции и Ñлужби Ñа задължени при изпращането на Ñлужители в „новооÑвободените земи ,,предварително уÑтно да ги запознаÑÑ‚ Ñ ÑƒÐ¿ÑŠÑ‚Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñта за поведението в новите меÑтоназначениÑ. ОÑвен това командированите чиновници Ñ‚Ñ€Ñбва да получат и по един екземплÑÑ€ от общите ÑƒÐ¿ÑŠÑ‚Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ приложениÑта им [3]. Ðа 13 май 1941 г. МиниÑтерÑкиÑÑ‚ Ñъвет взема навременното решение да оÑвободи от военна Ð¼Ð¾Ð±Ð¸Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð»Ð¸Ñ†Ð°Ñ‚Ð°, назначени или командировани на длъжноÑти в админиÑтрациÑта или полициÑта в „новите земи" [4].Ðа първо време командированите чиновници получават от меÑтните общинÑки влаÑти безплатни квартири. Ð’ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° юни 1941 г. обаче СкопÑкиÑÑ‚ облаÑтен директор издава заповед вÑички Ñлужители в админиÑтрациÑта да Ñи намерÑÑ‚ квартири на Ñвободен наем и да Ñключат договори Ñ Ñ…Ð°Ð·Ñите Ñи, без да Ñе възползват от Ñлужебното Ñи положение, за да оказват натиÑк върху Ñ‚ÑÑ…. Същото Ñе отнаÑÑ Ð¸ за чиновниците, живеещи в админиÑтративни Ñгради - те Ñ‚Ñ€Ñбва да поиÑкат от началниците Ñи разрешение да оÑтанат там и да започнат да плащат наем [5]. С друга заповед СкопÑкиÑÑ‚ облаÑтен директор категорично забранÑва на чиновниците да Ñе уÑтановÑват на квартира в небългарÑки къщи и да ÑъжителÑтват, общуват и дружат Ñ Ð¼ÐµÑтни лица от небългарÑки произход, оÑобено ако те Ñа жени . Лишаването от безплатни квартири е доÑта Ñериозен удар върху бюджета на командированите чиновници - в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð²ÐµÑ‡ÐµÑ‚Ð¾ от Ñ‚ÑÑ… живеÑÑ‚ в ÑобÑтвени жилища. Това положение донÑкъде е поправено Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ закон от Ñредата на 1942 г. [6], който предвижда на чиновниците в нÑколко големи българÑки града да Ñе отпуÑкат квартирни пари. Сред Ñ‚ÑÑ… Ñа Скопие, Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ñ Ð¸ Охрид [7].Първоначално Ñлужителите, дошли от Ñтарите българÑки предели получават дневни пари, които Ñа в двоен размер в Ñравнение Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°Ð¹Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ за аната командировъчни. Ðа полицаите пък Ñе дават по 30 лева порцион, без право на дневни пари. Понеже тези разходи Ñа непредвидени за187Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð±ÑŽÐ´Ð¶ÐµÑ‚, през май 1941 г. Ðародното Ñъбрание глаÑува допълтелен бюджетен кредит, от който 90 милиона лева Ñа именно за път дневни пари за командированите в „новите земи" чиновници [8]. Ð¡ÑŠÑ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ´ на Ð²ÑŠÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð¸ÑÑ‚ÑŠÑ€ ГабровÑки от 3 юли 1941 г. това положение е променено. ВмеÑто командировъчни пари възнаграждениÑта на Ñлужителите в общинÑките и училищните ÑƒÑ‡Ñ€ÐµÐ¶Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð² „новооÑвободените земи” Ñе увеличават Ñ 20 % в Ñравнение Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð²Ð¸Ð´ÐµÐ½Ð¾Ñ‚Ð¾ в Таблицата за длъжноÑтите и заплатите. За градовете Скопие, Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ñ Ð¸ Охрид има увеличение 30 %. ОÑвен това Ñлужителите в Скопие Ñе приравнÑват на колегите Ñ ÐŸÐ»Ð¾Ð²Ð´Ð¸Ð² и Варна, а тези от Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ñ - на РуÑе и БургаÑ. МиниÑÑ‚ÑŠÑ€ ГабровÑки разрешава на 25 длъжноÑти в админиÑтрациÑта на „новооÑвободени земи" да Ñе назначават временно и меÑтни лица, които нÑмат изиÑÐºÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ†ÐµÐ½Ð· [9]. ОÑвен Ñ Ð±Ð¸Ñ‚Ð¾Ð²Ð¸Ñ‚Ðµ неÑгоди новоназначените чиновници от Ñтарите българÑки предели, Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе борÑÑ‚ и Ñ ÐºÐ»Ð¸Ð¼Ð°Ñ‚Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ оÑобеноÑти в МакедониÑ. Ð’ началото на юни 1941 г това налага промÑна в работното вреш на учреждениÑта - Ñутрин от 7 до 12 чаÑа и Ñлед обÑд (или по-Ñкоро вечер) - от 16, 30 до 19,30 чаÑа. Ð’ Ñъбота Ñе работи до обÑд [10]. Ðа Ñлужебните лица, работещи в наÑелени меÑта, заÑтрашени от тропичеÑката болеÑÑ‚ или малариÑ, Ñе раздава безплатен хинин [11].През юли 1941 г. Ðародното Ñъбрание глаÑува още един допълниш лен бюджетен кредит, Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ по-виÑоките заплати за чиновниците в “ новите земи" Ñа утвърдени. От изнеÑените от финанÑÐ¾Ð²Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð¸ÑÑ‚ÑŠÑ€ Добри Божилов данни Ñтава ÑÑно, че Ñпоред бюджета за новоприÑъединените територии Ñа предвидени 17 846 щатни чиновничеÑки бройки [12]. Това увеличение Ñ 13,25 % ÑпрÑмо ÑъщеÑÑ‚Ð²ÑƒÐ²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ñ‚Ð¾Ð³Ð°Ð²Ð° брой на чиновниците в БългариÑ. Това е крайно недоÑтатъчно, защото „новите земи" уш увеличават териториÑта на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ 36 % и наÑелението Ñ 27,3 %. Което означава, че върху Ñлужителите в админиÑтрациÑта в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Беломорието ще Ñе Ñтрупа повече работа в Ñравнение Ñ ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ³Ð¸Ñ‚Ðµ им от Ñтарите предели. МиниÑÑ‚ÑŠÑ€ Божилов ÑмÑта, че кадровиÑÑ‚ проблем в „новите земи ще Ñе решава поÑтепенно чрез разреждане на чиновниците в Ñтара Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ прехвърлÑнето им в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ БеломорÑка Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ “ [13].След глаÑуването на Ð´Ð¾Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð±ÑŽÐ´Ð¶ÐµÑ‚ през лÑтото на 1941г. вече има възможноÑÑ‚ да Ñе приÑтъпи към пълното и окончателно организиране на админиÑтрациÑта във ВардарÑка МакедониÑ. От 1 юли общините Ñе разпореждат Ñ Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¾ определен бюджет и админиÑтративни поÑтове. Ðа околийÑките управители е разпоредено да предÑтавÑÑ‚ ÑпиÑък Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð°Ð½Ð´Ð¸Ñ€Ð¾Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ Ñлужители, които по различни причини Ñ‚Ñ€Ñбва да бъдат върнати обратно в Ñтарите българÑки предели. Поименно Ñ‚Ñ€Ñбвало да бъдат изброени и чиновниците, които въпреки желанието им Ñ Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´ интереÑа на работата Ñледва да бъдат оÑтавени в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ [14]. Извън тази ÐºÐ°Ñ‚ÐµÐ³Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð»Ð¸Ñ†Ð° е била доÑта многобройна, защото МиниÑтерÑки Ñъвет взема Ñпециално решение по този казуÑ. Според него чиновници назначени на държавна или общинÑка Ñлужба в „новите земи", които по законно оÑнование откажат да заемат Ñлужбата, на коÑто Ñа назначениÑ188Ñе лишават от заеманата дотогава от Ñ‚ÑÑ… длъжноÑÑ‚ и не могат да бъдат назначавани на държавна Ñлужба в никое друго ведомÑтво. Ðещо повече- такива Ñлужители могат да бъдат гражданÑки мобилизирани за изпълнение на Ñлужбата, коÑто Ñа отказали да приемат, ако реÑорниÑÑ‚ миниÑтьр поиÑка това [15].Още Ñ ÑƒÑтановÑването Ñи във ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñката влаÑÑ‚ прибÑгва до уÑлугите на меÑтните жители за попълване на чиновничеÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ°Ð´ÑŠÑ€. Ðай-леÑно и бързо това Ñтава на ниÑките нива на админиÑтра-шчъ и по Ñелата. КраÑноречиви примери за това Ñа докладите от май 1941 г. на кмета на община РаÑтовица, КрушовÑка околиÑ. Той Ð¾Ð±Ð¸ÐºÐ°Ð»Ñ Ñелата в общината Ñи и навÑÑкъде Ñвиква по-първите хора, Ñ Ñ‡Ð¸Ñто помош избира кметÑки намеÑтник и полÑки пазач. До 18 май тази процедура е завършена [16]. След глаÑуване на общинÑките бюджети пак меÑтни хора Ñе назначават за пиÑари, куриери, приÑлужници, Ñтражари [17]. Служби от този тип не изиÑкват виÑока ÐºÐ²Ð°Ð»Ð¸Ñ„Ð¸ÐºÐ°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ опит и за Ñ‚ÑÑ… не е необходимо да Ñе командироват чиновници от Ñтарите българÑки предели. Ртам едва ли и биха Ñе намерили кандидати предвид ниÑкото заплащане. Същевременно длъжноÑти като тези в СкопÑката облаÑтна Ñметна палата например през 1941 г. Ñа заети почти изцÑло от командировани чиновници [18]. Това е леÑно обÑÑнимо Ñ ÐµÑтеÑтвото на тази Ñпециализирана работа.ОÑновниÑÑ‚ контингент чиновници работÑÑ‚ в различни звена на околийÑката админиÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ имат по-Ñкоро технократÑки, отколкото политичеÑки функции. Именно Ñ Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´ на Ñ‚Ñхното положение е правителÑтвеното поÑтановление, Ñпоред което вÑички българи, които Ñа били чиновници при югоÑлавÑÐºÐ¸Ñ Ñ€ÐµÐ¶Ð¸Ð¼ до началото на войната, Ñледва да получат преназначение от 1 май 1941 г. При СкопÑката облаÑтна Ð´Ð¸Ñ€ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ (а вероÑтно и при БитолÑката) е организирана Ñпециална Ñлужба, в коÑто Ñе получават декларациите на бившите чиновници, разпределÑÑ‚ Ñе по ведомÑтва и Ñе препращат на Ñъответните меÑта за назначаване. Към началото на авгуÑÑ‚ 1941 г. обаче по-голÑма чаÑÑ‚ от тези Ñлужители, оÑобено неÑпециалиÑтите вÑе още не Ñа получили назначение. Това Ñъздава недоволÑтво Ñред Ñ‚ÑÑ… и резултира в поÑтоÑнни Ð¾Ð¿Ð»Ð°ÐºÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¾ различните миниÑтерÑтва. СкопÑкиÑÑ‚ облаÑтен директор Ðнтон Козаров Ñе опитва да уÑкори назначаването на заÑегнатите лица на Ñлужба и да въведе ред в него. Той Ð½Ð°Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð½Ð° околийÑките управители, началниците на Ñлужби и кметовете, че първо Ñ‚Ñ€Ñбва да бъдат назначени вÑички бивши чиновници от българÑки произход. Едва Ñлед изчерпването на този контингент, би могло да Ñе дадат Ñлужби в админиÑтрациÑта на меÑтни жители, които не Ñа били чиновници до 6 април 1941 г. или на лица от вътрешноÑтта на Ñтраната. ОблаÑтниÑÑ‚ директор Козаров отбелÑзва, че в нÑкои ведомÑтва, предишните Ñлужители, които Ñа работили в Ñ‚ÑÑ…, Ñе ÑвÑват в недоÑтатъчен брой, а в други чиÑлото им надминава вакантните меÑта. Затова Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе потърÑÑÑ‚ възможноÑти за размеÑтване на перÑонала, оÑобено на ниÑшиÑ, който може да Ñлужи във вÑÑко ведомÑтво [19].189При уÑтановÑването на българÑката влаÑÑ‚ в почти вÑички Ñелища на ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñа заварени временни кметове, излъчени от акционните комитети или от наÑелението. За кратко време те Ñа заменени хора, командировани от Ñтарите българÑки предели, за да поÑтавÑÑ‚ оÑновата на новата влаÑÑ‚. През втората половина на 1941 г. почти вÑички кметÑки поÑтове отново минават в ръцете на меÑтни жители или хора, живели в БългариÑ, но родени в МакедониÑ. Типичен в това отношение е примерът Ñ ÐºÐ¼ÐµÑ‚Ð° на Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ на ВардарÑка МакедониÑ, Скопие. Още по времето на интеррегнума през април 1941 г. начело на града заÑтава Спиро Китинчев. Той Ñе ползва Ñ Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ доверие на българÑкото правителÑтво, но от 8 май длъжноÑтта кмет на Скопие Ñе изпълнÑва от ÐºÐ¾Ð¼Ð°Ð½Ð´Ð¸Ñ€Ð¾Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¯Ð½ÐºÐ¾ МуÑтаков. През това време Китинчев е замеÑтник-кмет, вероÑтно за да навлезе в работата и да Ñе запознае Ñ Ð¾ÑобеноÑтите на българÑката админиÑтративна ÑиÑтема [20]. След по-малко от два меÑеца - на 4 юли 1941 г. Спиро Китинчев отново поема кметÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾ÑÑ‚ в Скопие и го задържа до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° българÑкото управление [21]. Макар че не разполагаме Ñ Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ð¸ данни за вÑички македонÑки градове за Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´ април 1941 -Ñептември 1944 г. ÑÑŠÑ ÑигурноÑÑ‚ може да Ñе твърди, че през кметÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾ÑÑ‚ в най-големите градове в различно време Ñа минали хора от меÑтен произход. Ð’ Прилеп такъв е инженер Методий Ðочев, а в Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ñ - ХриÑто Светиев [22]. Ð’ ÑÑ‚Ð°Ñ€Ð¸Ð½Ð½Ð¸Ñ ÐžÑ…Ñ€Ð¸Ð´ кмет е безÑпорниÑÑ‚ меÑтен лидер Ð˜Ð»Ð¸Ñ ÐšÐ¾Ñ†Ð°Ñ€ÐµÐ². Ð’ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 1941 г. в ГевгелийÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑтни кадри Ñа градÑкиÑÑ‚ и вÑички ÑелÑки кметове [23]. Подобно е положението и на други меÑта [24]. Родом от ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñа и повечето околийÑки управители в СкопÑка и БитолÑка облаÑÑ‚. ÐÑкои от Ñ‚ÑÑ… дори Ñа били офицери от югоÑлавÑката армиÑ. Малко по-различно е положението Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð°Ñтните директори. СкопÑка облаÑÑ‚ е оглавÑвана поÑледователно от Ðнтон Козаров и Димитър Раев, които преди това Ñа заемали ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ÑÑ‚ в облаÑти от Ñтарите българÑки предели. Едва през 1944 г. СкопÑки облаÑтен директор Ñтава меÑтен деец - Тома Петров. Ð’ БитолÑка облаÑÑ‚ в периода 1941-1944 г Ñе изреждат петима директори - Тодор Павлов, ХриÑто Гуцов, Ðнтон Козаров, ХриÑто Миладинов и Сотир Ðанев [25]. Ðе разполагаме Ñ Ð±Ð¸Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸ данни за Гуцов, Миладинов и Ðанев, но вероÑтно те Ñа били виÑши чиновници от Ñтарите българÑки предели. Очевидно е, че политичеÑките поÑтове в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ облаÑтен директор надолу Ñе заемат предимно от меÑтни хора. ТрÑбва да Ñе има предвид обаче, че Ñ Ñ€ÐµÐ°Ð»Ð½Ð° влаÑÑ‚ разполагат главно облаÑтните директори и околийÑките управители, а те Ñа под Ð¿Ð»ÑŠÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ‡ÐµÑки контрол на СофиÑ.МеÑтните кадри не навлизат на командни длъжноÑти в Ñиловите влаÑтови Ñтруктури - полициÑта и армиÑта. Иначе и не би могло да бъде -за там Ñе изиÑква Ñпециализирано образование, преминаване през Ñтрого определена Ð¹ÐµÑ€Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ñ Ð¸ пълна политичеÑка благонадеждноÑÑ‚. За редови полицаи обаче Ñе назначават и меÑтни жители от ВардарÑка МакедониÑ. Още на 20 май 1941 г. Ñа одобрени 113 кандидати от СкопÑка облаÑÑ‚, които Ñа изпратени да учат в Държавното полицейÑко училище в СофиÑ,190и да Ñе върнат Ñлед това на Ñлужба по родните Ñи меÑта [26]. Ð’ началото на юни 1941 г веÑтник „Целокупна БългариÑ" Ñъобщава, че назначените в Скопие полицаи - меÑтни жители, Ñа получили нови униформи и вече Ñа започнали Ñтроева подготовка и обучение [27]. Сред Ñ€ÐµÐ´Ð¾Ð²Ð¸Ñ ÑÑŠÑтав на диÑлоцираните в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð²Ð¾ÐµÐ½Ð½Ð¸ чаÑти Ñъщо има много меÑтни младежи. От македонÑки (меÑтен–бележка, автора на блога) произход и българÑко военно образование Ñа голÑма чаÑÑ‚ от офицерите, които Ñлужат в СкопÑка и БитолÑка облаÑÑ‚.Към еÑента на 1941 г. чиновниците от меÑтен произход в българÑките ÑƒÑ‡Ñ€ÐµÐ¶Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° СкопÑка и БитолÑка облаÑÑ‚ Ñа вече значително болшинÑтво. Те имат Ñериозен проблем при употребата на пиÑÐ¼ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ð¸Ð¼Ð¸Ñ Ð»Ð¸Ñ‚ÐµÑ€Ð°Ñ‚ÑƒÑ€ÐµÐ½ българÑки език [28]. СкопÑкиÑÑ‚ облаÑтен директор конÑтатира, че въпреки уÑилиÑта им да напреднат в тази наÑока, резултатите не Ñа оÑобено наÑърчителни, защото ограмотÑването Ñтава безÑиÑтемно. За да Ñе поправи положението в Скопие при вÑички оÑновни училища Ñе уреждат меÑечни вечерни курÑове, където меÑтните чиновници ще изучават пиÑмен и говорим литературен българÑки език. Уроците Ñе провеждат три пъти Ñедмично по два чаÑа. Ð’Ñички началници на Ñлужби Ñа задължени да предоÑтавÑÑ‚ в облаÑтната Ð´Ð¸Ñ€ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ ÑпиÑъци на Ñлужителите Ñи от меÑтен произход Ñ Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ, на кого кое училище ще му бъде най-удобно. ПоÑещението на курÑа е абÑолютно задължително [29].Друга форма на обучение на меÑтните кадри Ñа периодично провежданите Ñ ÐºÐ°Ð½Ð´Ð¸Ð´Ð°Ñ‚Ð¸ от цÑлата Ñтрана подготвителни курÑове за кметове на ÑелÑки общини. През юни 1941 г. в такъв ÐºÑƒÑ€Ñ Ñе обучават 7 души от БитолÑка облаÑÑ‚ [30]. Разбира Ñе, хората, които уÑпÑват да преминат през тези курÑове, Ñа крайно недоÑтатъчни. МнозинÑтвото ÑелÑки кметове във ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñа без никаква подготовка и това Ñериозно затруднÑва функционирането на админиÑтративната ÑиÑтема. ОÑвен това назначаването на бившите югоÑлавÑки чиновници на Ñлужба и при българÑката влаÑÑ‚ предизвиква голÑмо негодувание Ñред наÑелението, за което тези хора Ñа Ñимвол на Ð¾Ñ‚Ð¸ÑˆÐ»Ð¸Ñ Ñи тираничен режим [31]. Допълнително маÑло в Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ð½Ð° недоволÑтвото наливат и личните вражди и чиÑто човешката завиÑÑ‚ [32]. ГолÑма чаÑÑ‚ от меÑтната Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÐ»Ð¸Ð³ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ðµ пренебрегната при назначениÑта, защото в миналото главно по икономичеÑки ÑÑŠÐ¾Ð±Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ðµ била в уÑлуга на югоÑлавÑката държава. ЧеÑто пъти българÑката влаÑÑ‚ Ñе Ñтреми да възнагради ÑÑŠÑ Ñлужби хора Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ‡ÐµÑки заÑлуги, които не притежават ÑÑŠÐ¾Ñ‚Ð²ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ñлужебен ценз. През еÑента на 1941 г. СкопÑкиÑÑ‚ облаÑтен директор разпорежда на околийÑките управители и кметовете: „Едни от добрите бьлгари бÑха македонÑките опълченци. Ето защо, ако нÑкои от Ñ‚ÑÑ… Ñе ÑвÑÑ‚ при Ð’Ð°Ñ Ð·Ð° Ñлужба, направете вÑичко възможно да им дадете подходÑща работа." [33] Ð’ Ñъщата наÑока е и препоръката на БитолÑÐºÐ¸Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð°Ñтен директор от началото на 1943 г. Имайки предвид „ползата от нÑкои Ñтари и изпитани дейци по оÑвобождението на МакедониÑ", той ÑмÑта, че Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе направи временно изключение от изиÑкваниÑта за ценза при заемане-191то на админиÑтративни длъжноÑти [34]. Още по-откровен е ÐеготинÑкиÑÑ‚ околийÑки управител, в един от докладите на когото четем: „Секретар-бир-никът на Долно диÑанÑката община като Ñлужител не е на нужната виÑота, обаче в миналото той е бил един от най-дейните борци в цÑла ÐеготинÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð¸ като такъв е бил тормозен от ÑръбÑкото правителÑтво. Ð¡ÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð² Ðеготино има много Ñвои привърженици и ако бъде уволнен и Ñе прибере в града, ще оÑтане недоволен и това ще предизвика Ñ€ÐµÐ°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð² него и неговите привърженици." [35] Това доказва, че Ñлучаите, когато “политичеÑка” целеÑъобразноÑÑ‚ взема връх при назначениÑта на ниÑките управленÑк нива, не Ñа единични.Ð’Ñеобщо е мнението на околийÑките управители, че меÑтните чиновници Ñа негодни за работа. Това е оÑновниÑÑ‚ мотив в деÑетки техни доклади. „СегашниÑÑ‚ перÑонал, Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ»ÑŽÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ на дошлите от Ñтарите предели, е наÑледил пороците на Ñърбите" - ÑмÑта околийÑкиÑÑ‚ управител на Прилеп [36]. Малко по-къÑно пак той добавÑ: „ГолÑма чаÑÑ‚ от меÑтните чиновници Ñа некадърни. Ðалага Ñе да бъдат изпратени на Ñтаж в Ñтарите предели, за да Ñе научат на морал, чеÑтноÑÑ‚, законноÑÑ‚ и трудолюбие" [37]. Ð’ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 1942 г. пък БитолÑкиÑÑ‚ облаÑтен полицейÑки началник докладва, че „чиновниците Ñа почти вÑичките от новите земи, неподготвени за Ñлужбата Ñи и вмеÑто те да водÑÑ‚ Ñлужбата, налага Ñе Ñлужбата да води Ñ‚ÑÑ…" [38]. Още по-неблагоприÑтно е мнението му за Ñтражарите, набрани от редовете на меÑтното наÑеление. Те без изключение били „недиÑциплинирани, невъзприемчиви и неморални". Следва препоръката: „Ð’ Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ð½Ð° Ñлужбата е поне за две години да не Ñе назначават меÑтни жители за полицаи." [39]Подобно е мнението на РеÑенÑÐºÐ¸Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ð¹Ñки управител, Ñпоред когото Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе Ñмени не Ñамо целиÑÑ‚ меÑтен ръководен перÑонал, но и „онези, които Ñа дошли от Ñтарите предели, но по произход от МакедониÑ" [40]. Отделен Ñлучай Ñа трите околии в МоравÑко - ВранÑка, БоÑновÑка и Сурдулишка. Там положението е още по-тежко, защото меÑтните чиновници Ñа не Ñамо неподготвени, но повечето от Ñ‚ÑÑ… Ñа и политичеÑки и национално неблагонадеждни. Същото важи и за чаÑти от КумановÑка и КривопаланÑка околиÑ. През май 1944 г. КумановÑкиÑÑ‚ околийÑки управител иÑка кметовете на четири общини да бъдат уволнени, защото Ñа „бивши ÑръбÑки офицери, напоени Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚Ð¸Ð²Ð¾Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки дух". Те забавÑли умишлено изпълнението на задачите , а лошата им работа при изпълнението на реквизиционните нарÑди граничела ÑÑŠÑ Ñаботаж [41].ЯÑна граница между околиите в МоравÑко и тези в ÑъщинÑка ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ðµ прокарана в една заповед на миниÑтерÑтвото на вътрешните работи от 1941 г. С Ð½ÐµÑ Ñе определÑÑ‚ уÑловиÑта за набиране на кметове от Ñтарите българÑки предели за Беломорието и МоравÑко, поради „инородниÑÑ‚ характер на наÑелението там" [42]. За ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð½Ðµ Ñе Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ такива кадри, което означава, че там българÑката държава разчита на меÑтните жители. Въпреки това кадровиÑÑ‚ дефицит в СкопÑка и БитолÑка облаÑÑ‚ е поÑтоÑнен, като има Ñ‚ÐµÐ½Ð´ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ заÑилване през 1943 и 1944 г. ЧиновничеÑкиÑÑ‚ кадър тежко Ñе попълва както поради липÑа на подготвени лица, така и поради малките заплати – конÑтатира през октомври 1943 г. битолÑкиÑÑ‚ помощник-облаÑтен директор [43].192Малко по-къÑно за ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð±Ð»ÐµÐ¼ Ñигнализира и ÑкопÑкиÑÑ‚ облаÑтен директор, д-Ñ€ Раев, но от Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¸Ð´Ð²Ð° обезкуражаващ отговор. Той глаÑи: “Подготвени кадри за комиÑарÑките Ñлужби в Беломорието и ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð»Ð¸Ð¿Ñват. Ð’Ñички кандидати желаÑÑ‚ да Ñлужат в Ñтарите предели, а тези от новите предели правÑÑ‚ вÑичко възможно да не бъдат премеÑтвани там." [44]ОколийÑкиÑÑ‚ управител на Ð’ÐµÐ»ÐµÑ Ñъщо не е очарован от Ñвоите чиновници. Според него кметовете и Ñекретар-бирниците, нÑмат най-елементарна ориентировка в Ñлужбата и законите, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ боравÑÑ‚" [45].Разбира Ñе, възможно е околийÑките управители малко да заÑилват черните краÑки на картината, за да подчертаÑÑ‚ тежеÑтта на ÑвоÑта работа ÑтойноÑтта на евентуалните Ñи уÑпехи, но проблемът Ñ ÐºÐ°Ð´Ñ€Ð¸Ñ‚Ðµ във ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ðµ напълно реален. ЧеÑто пъти меÑтата на напуÑналите ÑтоÑÑ‚ незаети Ñ Ð¼ÐµÑеци. Почти невероÑтен изглежда ÑлучаÑÑ‚ Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ð¹ÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ‚ÐµÐ» в Кратово, който през юни 1944 г. Ñъобщава, че от два меÑеца изпълнÑва оÑвен ÑвоÑта и длъжноÑтите: градÑки кмет, помощник-околийÑки управител, околийÑки комиÑар по ÑнабдÑването и кмет на СтрацинÑка ÑелÑка община [46].Показателно за наÑтроениÑта на командированите във ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки Ñлужители е едно пиÑмо на полицейÑките разузнавачи от СкопÑка облаÑÑ‚ до облаÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¸Ñ€ÐµÐºÑ‚Ð¾Ñ€. То ноÑи дата 22 декември 1941 г. Ðвторите Ñе оплакват, че надеждите им за бързо връщане по родните меÑта Ñа излъгани. Същината на проблема личи най-добре в Ð¼ÐµÐ»Ð¾Ð´Ñ€Ð°Ð¼Ð°Ñ‚Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ñ„Ð¸Ð½Ð°Ð» на този документ: „Ðе иÑкаме повишение, не иÑкаме награди, не иÑкаме ордени, иÑкаме да ни върнете на Ñтарите меÑтоÑлужениÑ." [47] Ð’ архивите Ñа запазени Ñтотици такива молби на полицаи, командировани във ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ [48].ОÑобено трудно е да Ñе намерÑÑ‚ кандидати за кметÑки намеÑтници по Ñелата. ТÑхната заплата е много ниÑка, работата - конфликтна, а Ñлед заÑилване на партизанÑкото движение - и опаÑна. Тази ÑÐ¸Ñ‚ÑƒÐ°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð¹-добре е илюÑтрирана от един доклад на кмета на Мрежичката ÑелÑка община, КавадарÑко. Той предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð½Ð° околийÑкиÑÑ‚ управител за назначение нÑколко кандидати за кметÑки намеÑтници. Според него те не Ñа подходÑщи „нито по ценз, нито по грамотноÑÑ‚, даже нÑкои и по възраÑÑ‚", но въпреки това е принуден да ги предложи, защото „в Ñъответните Ñела нÑма други подходÑщи" [49]. Окончателна ÑÑнота върху картината в Ñелата Ñ…Ð²ÑŠÑ€Ð»Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ð¹ÑкиÑÑ‚ управител в Ðеготино. Той ÑмÑта, че не е удачно наличните кметÑки намеÑтници да бъдат заменÑни, въпреки че Ñа недоÑтатъчно грамотни и неподготвени. Ðко на Ñ‚Ñхно мÑÑто бъдат назначени хора Ñ Ð¿Ð¾-голÑмо образование и Ñлужебен ценз, които да идват от други меÑта, общината би Ñледвало да им дава заплата, определена в Ñъответната Таблица за заплатите. Това едва ли ще бъде по възможноÑтите на Ñкромните общинÑки бюджети. Ð’ Ñъщото време меÑтните кметÑки намеÑтници Ñе задоволÑват Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð¸Ð¼Ð°Ð»Ð½Ð¾ заплащане, защото имат възможноÑÑ‚ да Ñи гледат и ÑвоÑта ÑелÑкоÑтопанÑка работа [50]. Това означава, че админиÑтративната работа на най-ниÑките нива от Ñлужебната Ð¹ÐµÑ€Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ñ Ðµ полупрофе-193Ñионална и Ñе Ñъчетава Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ заниманиÑ, които да позволÑÑ‚ на кметÑките намеÑтници да Ñе изхранват.По отношение на заплащането и Ñоциалните придобивки чиновниците от ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð°ÐµÐ¼Ð°Ñ‚ междинно положение между колегите Ñи от Ñтарите предели и тези от Беломорието. Те и ÑемейÑтвата им ползват безплатен железопътен превоз от меÑтожителÑтвото Ñи до мÑÑто, то на назначение [51]. По отношение на нÑкои други привилегии обаче Ñлужителите в Беломорието Ñа по-облагодетелÑтвани, което означава, че правителÑтвото преценÑва работата във ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ полека [52]. Причината за това вероÑтно е разликата в етничеÑкиÑÑ‚ ÑÑŠÑтав на наÑелението между двата района.След извършването на преброÑването от май 1943 г. Ñтава ÑÑно, че в нÑкои общини на „новооÑвободените земи" броÑÑ‚ на наÑелението е намалÑл значително поради изÑелването на небългарÑкото наÑеление. Това означава, че автоматично Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе намалÑÑ‚ и заплатите на много от Ñлужителите в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Беломорието. „Това намаление е нежелателно и Ñледва да Ñе избегне" - пише миниÑтърът на вътрешните работи в Ñвой доклад до предÑÐµÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° МиниÑтерÑÐºÐ¸Ñ Ñъвет. За целта миниÑтърът внаÑÑ Ð¿Ñ€Ð¾ÐµÐºÑ‚Ð¾Ð¿Ð¾Ñтановление, което предвижда заплатите на общинÑките Ñлужители в „новите земи", чиито размер Ñе Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ñпоред Ð±Ñ€Ð¾Ñ Ð½Ð° наÑелението, да оÑтанат за бюджетната 1944 г в размера, който Ñа имали през 1943 г. [53]ДоÑегът на командированите чиновници Ñ Ð½Ð°Ñелението ражда и първите конфликти. През юни 1941 г СкопÑкиÑÑ‚ облаÑтен директор Ñигнализира, че има нÑкои Ñлужители, които „не могат да Ñе оÑвободÑÑ‚ от ÑвоÑта бюрократична безтактичноÑÑ‚ и недоÑтатъчна проÑветеноÑÑ‚ и които Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ Ñи издигат ледена преграда между Ñебе Ñи и наÑелението". Ðе били редки и Ñлучаите, когато нÑкои чиновници проÑвÑвали прекалена нервноÑÑ‚, раздразнителноÑÑ‚ и избухливоÑÑ‚. С това Ñи държание те под чертавали, че Ñлужбата им тежи. МеÑтното наÑеление Ñе чувÑтвало оÑобено огорчено, когато българÑки Ñлужители, главно полицаи го пÑувал на „майка македонÑка" и „майка ÑръбÑка". Такива Ñлучаи били конÑтатирани в Скопие и ВелеÑ, а вероÑтно не липÑвали и другаде [54]. ЧеÑти Ñа оплакваниÑта на гражданите във ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚Ð¸Ð² нÑкои чиновници, които разрешавали неправилно молбите им или не им уÑлужвали. Във връзка Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° в началото на юли 1941 г. СкопÑкиÑÑ‚ облаÑтен директор нарежда при околийÑките управители да Ñе открие Ñпециална Ñлужба за Ð¾Ð¿Ð»Ð°ÐºÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° гражданÑтвото, където вÑеки да може да изложи жалбата Ñи и Ñ‚Ñ Ð´Ð° Ñе впиÑва в Ñпециална книга. Ðа околийÑките управители Ñе дава тридневен Ñрок за да ÑъобщÑÑ‚ на ÑÑŠÐ¾Ñ‚Ð²ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð¶Ð´Ð°Ð½Ð¸Ð½ Ñъдържанието на неговата жалба. Ð’ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° вÑеки меÑец Ñ‚Ñ€Ñбвало да Ñе доклади колко Ð¾Ð¿Ð»Ð°ÐºÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð°, от какъв характер, как Ñа разрешени и дали моли телите Ñа оÑтанали доволни от окончателното решение [52]. ВероÑтно изпълнението на тази заповед е оÑтанало в Ñферата на добрите намерениÑ, защото не Ñрещнахме нито един подобен доклад за получените жал194би на гражданите. Много редки Ñа и ÑъобщениÑта за разкрита ÐºÐ¾Ñ€ÑƒÐ¿Ñ†Ð¸Ñ Ñред чиновниците, но може да Ñе предполага, че Ñ‚Ñ Ðµ ÑъщеÑтвувала в нормалните за Балканите размери.Много малко ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° и за това, как Ñа Ñе чувÑтвали командированите във ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки чиновници. Те не живеÑÑ‚ оÑобено комфортно - неголемите им заплати не позволÑват да Ñи доведат ÑемейÑтвата. Още повече, че назначението им е временно. РазвлечениÑта в СкопÑка и БитолÑка облаÑÑ‚ не Ñа много, а културно-битовото равнище на меÑтното наÑеление е по-ниÑко, отколкото на това от Ñтарите българÑки предели. ЕкзалтациÑта от националното обединение, коÑто би могла па мотивира командированите Ñлужители, затихва доÑта бързо, затрупана под рутината на ежедневието и проблемите. Пребиваването на нÑкои от Ñ‚ÑÑ… във ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ðµ Ñъпроводено Ñ ÑƒÑещането за Ð´ÑŠÐ»Ð±Ð¾ÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ñ†Ð¸Ð°Ð»Ð¸Ð·ÑŠÐ¼ на този регион, което Ñе подÑилва от безнадеждно лошите комуникации. Един проÑветен Ñлужител например наричал ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ “Патагониє и Ñе чувÑтвал като на заточение в Диарбекир [56]. Ðе можем ÑÑŠÑ ÑигурноÑÑ‚ да твърдим, че подобни наÑÑ‚Ñ€Ð¾ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñа били доминиращи, но очевиден факт е, че чиновниците, назначени в „новите земи", гледат да ÑъкратÑÑ‚ Ñрока на пребиваването Ñи там и Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ вÑевъзможни поводи да Ñе върнат в Ñтара БългариÑ. Това Ñе уÑеща от наÑелението и му Ñъздава извеÑтни комплекÑи.Един от Ñериозните недоÑтатъци на българÑкото управление във ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñа лошите Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ отделните влаÑти. С най-голÑмо ÑамочувÑтвие Ñа военните. ПолициÑта и админиÑтрациÑта много чеÑто Ñе оплакват от Ñ‚ÑÑ…. Ð’ един документ на ДирекциÑта на полициÑта от ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° май 1941 г. четем: „Военното положение в новоприÑъединените земи Ñе тълкува различно от шефа на най-голÑмата до най-малката военна чаÑÑ‚... нÑкъде админиÑтративните влаÑти Ñа парализирани от военните и Ñлужбата на кметовете околийÑките началници и полицейÑките началници Ñе превръща в изпълнение на незаконоуÑтановени иÑканиÑ" [57]. По Ñъщото време във Ð’Ñ€Ð°Ð½Ñ Ð²Ð¾ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ правÑÑ‚ обиÑк в полицейÑкото управление, вземат оръжието на Ñтражата, не й дават телефонна връзка и държат полициÑта в Ð¸Ð·Ð¾Ð»Ð°Ñ†Ð¸Ñ [58]. Подобно е положението и във ВелеÑ, а в Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñта не бърза да Ñъбере оръжието на наÑелението и да го изпрати в СофиÑ, защото „при Гюешево военните правÑÑ‚ оÑновна проверка и изземват вÑичкото оръжие" [59]. Във Валандово пък, военниÑÑ‚ комендант Ñе провъзглаÑил за най-виÑшата влаÑÑ‚ и вършел неща, които Ñа от компетенциÑта на полициÑта [60]. От Гевгели кметът Ñигнализира до началника на гарнизона, че неговите войници редовно влизали без разрешение в лозÑ, боÑтани, овощни градини и полÑките пазачи Ñа в невъзможноÑÑ‚ да Ñе ÑправÑÑ‚ Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¶Ð±Ð¸Ñ‚Ðµ, защото им Ñе противодейÑтва ÑÑŠÑ Ñила [61] иÑвен това армиÑта претендира да бъде коректив на управлението във ВардарÑка МакедониÑ. През еÑента на 1941 г. Щаба на войÑката иÑка от МиниÑтерÑтвото на вътрешните работи да вземе мерки за одобрÑване работата на полициÑта в Прилеп [62]. През април 1942 г. командирът на 15-195а пехотна Ð´Ð¸Ð²Ð¸Ð·Ð¸Ñ "наÑтоÑва пред БитолÑÐºÐ¸Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð°Ñтен директор да Ñе вземат мерки за преÑичане на кражбите в района на дивизионната облаÑÑ‚ и да Ñе извършва по-внимателен политичеÑки подбор на кметÑките намеÑтници [63]. Очевидно офицерите Ñе дразнÑÑ‚ от неÑтабилното политичеÑко положение в СкопÑка и БитолÑка облаÑÑ‚ и ÑмÑтат админиÑтративното управление за не оÑобено ефективно. Това ги кара да превишават правомощиÑта Ñи и да Ñе меÑÑÑ‚ в чиÑто гражданÑките Ñфери на общеÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ в МакедониÑ. Ðезачитането на другите влаÑти от Ñтрана на военните Ñтава още по-драÑтично през 1944 г. Тогава Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ñтвено поÑтановление от 28 април на армиÑта Ñе дава ръководна Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð² борбата Ñ Ð½ÐµÐ»ÐµÐ³Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ. ÐавÑÑкъде, където преÑледването на партизаните Ñтава ÑъвмеÑтно от войÑката, полициÑта и жандармериÑта, командването Ñе поема от коменданта на меÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð³Ð°Ñ€Ð½Ð¸Ð·Ð¾Ð½ [64]. ÐктивноÑтта на комуниÑтичеÑките чети и необходимоÑтта армиÑта да Ñе намеÑва за удържане на положението изваждат от равновеÑие нÑкои военни командири и провокират безогледното им отношение към наÑелението и админиÑтративните Ñлужители в МакедониÑ. През юни 1944 г. околийÑкиÑÑ‚ управител в Щип Ñе оплаква че „военните правÑÑ‚ грубо вмешателÑтво в Ñлужбите на админиÑтрациÑта и полициÑта". Един от кметовете на ÑелÑките общини бил ареÑтуван по нареждане на интенданта на 17-а ЩипÑка пехотна дивизиÑ, защото отказал да предаде добитък за клане на войÑката без нарÑд [65]. Още по-Ñериозен удар върху имиджа на българÑката влаÑÑ‚ в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð½Ð°ÑÑ Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ на един поручик от 55-и ОхридÑки пехотен полк. Той нанеÑъл побой на кметÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ð¼ÐµÑтник в охридÑкото Ñело Пещани и иззел наÑилÑтвено без никаква разпиÑка 69 агнета и Ñрета от меÑтното наÑеление. СъщиÑÑ‚ иÑкал безплатна риба от рибарите в ОхридÑкото езеро. Ð’Ñичко това, еÑтеÑтвено, предизвиква много Ñ‚ÑгоÑтно впечатление у ÑелÑните в ОхридÑко [66].Зле Ñе отразÑва на работата във ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ чеÑто Ñрещаното неразбирателÑтво между админиÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ полициÑ. Многооройни Ñа докладите, в които околийÑките управители Ñе оплакват, че полициÑта не им Ñе подчинÑва. Така например през авгуÑÑ‚ 1941 г. ГевгелийÑкиÑÑ‚ околийÑки управител Ñъобщава, че е работил Ñ Ð´Ð²Ð°Ð¼Ð° околийÑки полицейÑки началници, но и двамата проÑвÑвали пълно незачитане към него [67]. Ð’ Ñледващите меÑеци ÑвоеволиÑта на полициÑта в Гевгели Ñтават вÑе по-драÑтични. Един ÐºÐ°Ñ„ÐµÐ´Ð¶Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ града Ñе оплаква лично на ÑкопÑÐºÐ¸Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð°Ñтен директор от това, че има много безпричинно ареÑтувани и бити граждани [68]. Това Ñе потвърждава и от доклада на околийÑкиÑÑ‚ управител СтоÑнов: „При обиколките ми поÑтоÑнно Ñлушам оплакваниÑта на национално запазени и заÑлужили хора за малтретиране, мъчениÑ. ÐÑма вече наÑелен пункт, където такива хора да не Ñа бити душманÑки" [69]. Ðа 17 авгуÑÑ‚ 1942 г. в Гевгелй идва нов околийÑки началник, който обобщава ÑъщеÑтвуващите Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ влаÑтите по много краÑноречив начин: „ПолициÑта тук е оформена като напълно ÑамоÑтоÑтелно Ñ‚Ñло и има по-големи връзки Ñ Ñ†ÑŠÑ€ÐºÐ²Ð°Ñ‚Ð°, отколкото Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ð¹Ñкото управление. Ð¢Ñ Ñи има отделна архива, отделен196печат и въобще нÑма връзка Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ð¹Ñкото управление. Полицаите не поздравÑват околийÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ‚ÐµÐ». За доклади от Ñтрана на полицейÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñтъпник дума не може да Ñтава. Положението и връзката Ñа такива, каквито между английÑкото и германÑкото правителÑтво. ПолициÑта ÑиÑтемно и омишлено е убивала авторитета на околийÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ‚ÐµÐ», така, че Ñега положението е плачевно-вÑички въпроÑи Ñе разрешават от полициÑта без Ñанието на управителÑ. Ð’ канцелариÑта на околийÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ‚ÐµÐ» никой не влиза, защото наÑелението знае, че полициÑта може да Ñвърши вÑичко, а околийÑкиÑÑ‚ управител не е нищо. ОколийÑкиÑÑ‚ управител е Ñтигнал дотам Ñам да Ñи чиÑти канцелариÑта"[70]. Лоши Ñа отношениÑта между околийÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ‚ÐµÐ» и полицейÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð°Ð»Ð½Ð¸Ðº и на много други меÑта [71]. Очевидно Ñтава Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° уÑтойчиво Ñвление, което Ñе нуждае от обÑÑнение. Що извеÑтна Ñтепен можем да Ñе ÑъглаÑим Ñ ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ³Ð°Ñ‚Ð° Томо РиÑтовÑки, който ÑмÑта, че Ñтава дума за конфликт между два метода в провеждането на правителÑтвената политика [72]. ПолициÑта залага на грубата Ñила Ñ Ñ†ÐµÐ» да покаже здравината на държавната влаÑÑ‚ и да реÑпектира колебаещите Ñе. ПрезумпциÑта на това поведение е, че вÑÑка ÑнизходителноÑÑ‚ наÑърчава опозиционно наÑтроените елементи, които Ñе ÑтремÑÑ‚ да разрушат ÑъщеÑÑ‚Ð²ÑƒÐ²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐ´. Ð’ Ñъщото време цивилната админиÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ðµ за по-мека форма на управление, което по метода на убеждението може да приобщи мнозинÑтвото граждани към официалната политика. Разбира Ñе в нÑкои Ñлучаи конфликтите между цивилна и полицейÑка влаÑÑ‚ Ñа добивали драматични нотки и под влиÑние на ÑÑƒÐ±ÐµÐºÑ‚Ð¸Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñ„Ð°ÐºÑ‚Ð¾Ñ€.И по въпроÑа за отношениÑта между отделните влаÑти Ñ‚Ñ€Ñбва да конÑтатираме, че ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð½Ðµ прави изключение от оÑтаналата чаÑÑ‚ на БългариÑ. Проблемът е забелÑзан и повдигнат от опозиционните депутати в Ðародното Ñъбрание. Така например Петко Стайнов казва в една ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ð»Ð°Ð¼ÐµÐ½Ñ‚Ð°Ñ€Ð½Ð° реч: „ПолициÑта не признава никаква друга влаÑÑ‚ оÑвен ДирекциÑта на полициÑта. Ðикъде полицейÑкиÑÑ‚ началник не Ñлуша околийÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ‚ÐµÐ», нито облаÑтниÑÑ‚ полицейÑки инÑпектор Ñлуша об-раÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¸Ñ€ÐµÐºÑ‚Ð¾Ñ€. Ð¢Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð´Ð° не е държава в държавата? Така ние Ñъздаваме една полицейÑка каÑта, коÑто никого другиго не Ñлуша и дейÑтва реÑто пъти по един ÑлÑп профеÑионализъм... Има нÑкои прекаленоÑти в ПолициÑта в Ñтарите предели, има ги и в нова БългариÑ." Петко Стайнов намеква, че зад ÑмÑната на БитолÑÐºÐ¸Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð°Ñтен директор ХриÑто Гуцов ÑтоÑÑ‚ именно разправии между полициÑта и админиÑтрациÑта [73]. Подобна е позициÑта и на Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ñтавител Тодор Кожухаров: „Колкото пъти аз Ñъм говорил Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð°Ñтни директори, вÑе за туй ми Ñе оплакват - кога ще Ñе уреди, полициÑта подчинена ли е на облаÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¸Ñ€ÐµÐºÑ‚Ð¾Ñ€ [74].Явно в Ñредата на 1942 г. отношениÑта между админиÑтрациÑта и полициÑта във ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñтигат до критична точка, защото БитолÑкиÑн облаÑтен директор издава една категорична заповед, Ñ ÐºÐ¾Ñто га въведе ред. Той припомнÑ, че законът за държавната Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ðµ търпи никакви превратни тълкуваниÑ, но въпреки това има полицейÑки началници, които Ñъздават прецеденти в това отношение. ОблаÑтниÑÑ‚ дирек-197тор поÑочва, че проблемът, който Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе реши, е Ñвързан Ñ „даване на права и оÑпорване на компетентноÑÑ‚" и конкретизира: „ÐÑкои поцейÑки началници Ñа Ñчели, че Ñа в правото Ñи да определÑÑ‚ Ñферата на компетентноÑÑ‚ на околийÑкиÑÑ‚ управител по начин такъв, че на него Ñледва да Ñе отдава Ñлужебно подчинение като на началник, че околииÑкиÑÑ‚ управител Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñи гледа Ñамо агрономите и лекарите, да ра, дава пенÑионни книжки на преÑтарели земеделÑки Ñтопани; че околии, Ñките полицейÑки началници не Ñледвало да правÑÑ‚ Ñлужебни доклади щ околийÑките управители. Такова Ñхващане е напълно произволно и в Ñвно противоречие ÑÑŠÑ Ð·Ð°ÐºÐ¾Ð½Ð°". По-нататък облаÑтниÑÑ‚ директор още веднъж напомнÑ, че околийÑкиÑÑ‚ управител е началник на вÑички видове Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð² околиÑта и нÑма полицейÑка дейноÑÑ‚, на коÑто околийÑкиÑÑ‚ управител да е чужд и за коÑто да не Ñледва да бъде уведомÑван. СамоÑтоÑтелно полицейÑко управление има Ñамо в облаÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ñ†ÐµÐ½Ñ‚ÑŠÑ€. Ð’ околиите има Ñамо полицейÑка Ñлужба при околийÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ‚ÐµÐ», коÑто не е ÑамоÑтоÑтелно учреждение. След тези важни разÑÑÐ½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð°ÑтниÑÑ‚ директор дава нÑколко разпорежданиÑ, чието изпълнение би Ñ‚Ñ€Ñбвало да възÑтанови единоначалието в управлението [75].Тази заповед на БитолÑÐºÐ¸Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð°Ñтен началник обаче не премахва противоречиÑта между Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ админиÑтрациÑ. От ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана полицейÑките началници Ñе оплакват от вмешателÑтвото на околийÑките управители и облаÑтните директори в „чиÑто полицейÑката дейноÑÑ‚". БитолÑкиÑÑ‚ облаÑтен полицейÑки началник дори поÑочва това като главна пречка пред ÑвоÑта работа [76]. Пак той Ñе оплаква на Директора на полициÑта, че облаÑтниÑÑ‚ директор отказва да интернира предложените от полициÑта лица. Така у наÑелението Ñе Ñъздавало убеждението, че „мерките на полициÑта могат да бъдат отменени, Ñтига да Ñе оплачат в облаÑтната дирекциÑ" [77]. СъщиÑÑ‚ полицейÑки началник протеÑтира категорично Ñрещу закриването на канцелариите при околийÑките полицейÑки ÑƒÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ отпращането на вÑички препиÑки до околийÑките управители. Ðргументът е, че така Ñе губи време и препиÑки от поверителен характер преминава през ръцете на Ñекретари, архивари и пиÑари [78].През 1943 и 1944 г. конфликтите полициÑ-админиÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑŠÐ»Ð¶Ð°Ð²Ð°Ñ‚. КочанÑкиÑÑ‚ околийÑки управител докладва, че неподчинението на неговиÑÑ‚ полицейÑки началник влиза в рамките на „безредие и Ñаботаж!” Причина за това положение била липÑата на законова възможноÑÑ‚ на околийÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð°Ð»Ð½Ð¸Ðº да наказва [79]. Ðа нÑколко пъти кумановÑкиÑÑ‚ околийÑки управител Ñе оплаква, че помощникът му (околийÑкиÑÑ‚ полицейÑки началник е ÑÑŠÑ Ñтатут на помощник околийÑки управител) напълно го игнорира [80]. Ð’ Гевгели Ñпоровете между околийÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð°Ð»Ð½Ð¸Ðº и Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ñ‚Ð° отново откроÑват различието в методите за борба Ñрещу антиправш телÑтвената идеологиÑ. През юни 1944 г. там дори е изпратен ÑÐ¿ÐµÑ†Ð¸Ð°Ð»Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ†ÐµÐ¹Ñки инÑпектор, който да проучи причините за уÑпеха на комуни етичеÑката агитациÑ. Ð’ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð´Ð¾ÐºÐ»Ð°Ð´ вината е хвърлена върху околии Ñки управител, който пречел на дейноÑтта на полициÑта [81].198През лÑтото на 1944 г., когато военнополитичеÑката обÑтановка в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñе изоÑÑ‚Ñ€Ñ Ð´Ð¾ крайноÑÑ‚, разграничителната Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ привържениците на умерената и твърдата политика започва да Ñе измеÑтва. Отделни предÑтавители на админиÑтративната влаÑÑ‚ Ñе доверÑват повече на военните и Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ Ñ‚Ñхното ÑътрудничеÑтво, заобикалÑйки преките Ñи начални. ÐаближаващиÑÑ‚ крах на българÑката влаÑÑ‚ във ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ð°Ð»Ð¸Ð·Ð¸Ñ€Ð° волÑта за борба у повечето виÑши чиновници, докато други продължават отчаÑно да Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ ÑпаÑение за ÑъщеÑтвуващото Ñтатукво и Ñа разочаровани от паÑивноÑтта и пораженÑтвото на колегите Ñи. Ðай-Ñрко това различие проличава в поведението на неготинÑÐºÐ¸Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ð¹Ñки управител. През юли 1944 г. той пише до командирите на 56-и Велешки полк и 17-а пехотна Ð´Ð¸Ð²Ð¸Ð·Ð¸Ñ Ð¸ предлага решителни мерки: да Ñе прочиÑти неблагонадеждниÑÑ‚ перÑонал от нÑкои общини; да Ñе дейÑтва твърдо при конфиÑкациÑта на имотите на нелегалните, както и Ñрещу Ñпекулантите. ОколийÑкиÑÑ‚ управител моли този негов доклад да не Ñтава доÑтоÑние на началниците му, защото „те може би нÑма да ÑподелÑÑ‚ това и може да ме преÑледват за това, че държа връзка направо Ñ Ð²Ð¾ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ влаÑти, което не за първи път Ñе Ñлучва" [82]. Ðа 1 авгуÑÑ‚ 1944 г. той докладва и на Ð¿Ñ€ÐµÐºÐ¸Ñ Ñи началник - ÑкопÑÐºÐ¸Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð°Ñтен директор, на когото Ñъщо предлага крута мÑрка - да Ñе мобилизира вÑичкото мъжко наÑеление от 18 до 40-годишна възраÑÑ‚ [83]. От Скопие обаче не Ñа Ñклонни нÑколко дни преди ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° българÑкото управление да предприемат такова решително дейÑтвие. ВмеÑто това прекалено наÑтойчивиÑÑ‚ околийÑки управител е премеÑтен на Ñъщата длъжноÑÑ‚ в Куманово. Той веднага Ñъобщава това на командира на 56-и пехотен полк във Ð’ÐµÐ»ÐµÑ Ð¸ изразÑва подозрениÑта Ñи, че е премеÑтен, за да може облаÑтниÑÑ‚ директор по-леÑно да оÑвободи комуниÑтите, задържани в Кавадарци. „Това не Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ донеÑение по отношение на моÑта Ñлужба, а Ñамо да Ñе има предвид пораженÑката дейноÑÑ‚ на моите началници в Скопие, коÑто може би Ñкоро ще излезе на лице" - Ð´Ð¾Ð±Ð°Ð²Ñ ÐеготинÑкиÑÑ‚ околийÑки управител и обобщава отношението Ñи към Ñвоите преки началници Ñ ÐºÑ€Ð°Ñноречивото: „Това е позор"[84]. Тези Ñилни и много емоционални думи Ñа ÑвидетелÑтво за драматизма на обÑтановката, в коÑто работи българÑкото чиновничеÑтво във ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· лÑтото на 1944 г. УправленÑката ÑиÑтема, уÑтановена през пролетта на 1941 г., бавно Ñе разпада и това вещае нова промÑна в Ñъдбата на хилÑди админиÑтратори. Ð’ отварÑÑ‰Ð¸Ñ Ñе държавно-инÑтитуционален вакуум бързо Ñе наÑтанÑват органите на влаÑтта, Ñъздадени от македонÑките комуниÑти. Ð’ Ñ‚ÑÑ… нÑма мÑÑто за чиновници, Ñлужили на „българÑÐºÐ¸Ñ Ð¾ÐºÑƒÐ¿Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€". Този път кадровата подмÑна ще бъде тотална, защото Ñтава дума за решително прекъÑване на иÑторичеÑката приемÑтвеноÑÑ‚. Служителите в българÑката админиÑтрациÑ, които оÑтават във ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñлед Ñептември 1944 г., попадат в гигантÑката мелница на националната и Ñоциалната Ñ€ÐµÐ²Ð¾Ð»ÑŽÑ†Ð¸Ñ Ð¸ повечето 01 Ñ‚ÑÑ… имат трагична Ñъдба.ОбщиÑÑ‚ извод е, че по отношение на кадрите във ВардарÑка МакедониÑ, българÑката държава е принудена поÑтоÑнно да баланÑира между199политичеÑката целеÑъобразноÑÑ‚ и админиÑтративната ефективноÑÑ‚. Въпреки Ñравнително добрите възможноÑти за хоризонтална мобилноÑÑ‚ на чиновниците от бившата югоÑлавÑка админиÑтрациÑ, дефицитът на квалифицирани кадри в периода 1941-1944 г. е поÑтоÑнен. Конфликтът между отделните влаÑти Ñа чеÑÑ‚ Ñпътник на българÑкото управление в МакедониÑ. Ð¡ÑŠÑ Ð·Ð°Ñилването на комуниÑтичеÑкото партизанÑко движе ние през 1943-1944 г. значимоÑтта на полициÑта и армиÑта вÑе повече нараÑтва за Ñметка на гражданÑката влаÑÑ‚. СъщиÑÑ‚ процеÑ, който е тип» чен за авторитарните държави, протича и в Ñтарите българÑки предели. КорупциÑта и грубото отношение към наÑелението Ñа общобалканÑки недоÑтатък, който не е избегнат в изÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐ³Ð¸Ð¾Ð½ по време на Втората Ñветовна война. УправленÑкиÑÑ‚ опит, натрупан през трите години българÑко админиÑтриране във ВардарÑка МакедониÑ, е напълно пренебрегнат Ñлед 1944 г.ЛИТЕРÐТУРÐ* СтатиÑта е публикувана в Ñборника "Втората Ñветовна война и Балканите", С., 2002, Ñ. 186-203. 1 Ðай-цÑлоÑтно и Ñравнително ново изÑледване по темата е книгата на Ванче Стоjчев „БугарÑки окупаторÑки ÑиÑтем во Македонjа 1941-1944", издадена в Скопие през 1996 г. За законодателните и политичеÑки аÑпекти на проблема вж: ВелjановÑки, Ðовица. МакедонÑкото прашане во бугарÑкиот парламент 1941-1944. Политички и законодавни аÑпекти. Скопjе. Без година на издаване.2 Този документ е предÑтавен обширно в: Димитров, П. УÑтановÑване на българÑката админиÑтративна влаÑÑ‚ в СкопÑка и БитолÑка облаÑÑ‚ 1941-1944. - ВоенноиÑторичеÑки Ñборник. 1998, бр.5, Ñ. 71-72.3 ЦДÐ, Ñ„.284, оп. 1, а.е.7649, л.2.4 Пак там, а.е. 7658, л.9.5 ЦДÐ, Отдел чуждеÑтранни архиви. ÐšÐ¾Ð»ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ðрхива на МакедониÑ, КМФ 23-Ðœ, 830/ 92, л.491. ÐомерациÑта на лиÑтовете е от ЦДÐ.6 Пак там, л.453.7 СД, 25 ОÐС, IV ИС, 93, 30.06.1942 г, Ñ.298.8 Пак там, II РС, 883, 21.05.1941 г, Ñ.2282-2283.9 ЦДÐ. Отдел чуждеÑтранни архиви. ÐšÐ¾Ð»ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ðрхива на МакедониÑ, КМФ 23-Ðœ, 830/92, л. 512.10 Пак там, л.516.11 Пак там, л.455.12 ЦÑлата Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° „новите земи" е 39765,6 кв км, а наÑелението им- 1 875 904 души. От Ñ‚ÑÑ… на СкопÑка и БитолÑка облаÑÑ‚ Ñе падат 23 807 кв. км и 1 061 338 наÑеление; Рачев, СтоÑн. ХитлериÑтката агреÑÐ¸Ñ Ð½Ð° Балканите и БългариÑ. - ВоенноиÑторичеÑки Ñборник, 1989, бр. 2, Ñ. 54. Това означава, че приблизителната чиÑленоÑÑ‚ на щатните чиновници във ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ðµ деÑетина хилÑди.13 СД, 25 ОÐС, II ИС, 43, 12.07.1941 г, Ñ.101.14 ЦДÐ. Отдел чуждеÑтранни архиви. ÐšÐ¾Ð»ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ðрхива на МакедониÑ, КМФ 23-1 830/92, л. 445.15 Пак там, Ñ„.284, оп.1, а.е. 7720, л.6.16 Ðрхив на ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ (ÐÐœ) - Скопие, фонд БугарÑки окупаторÑки влаÑти, ОколиÑка управа - Крушево, кут. 12, Доклади на кмета на община РаÑтовица от 13 и 20 май 1941 г. Томовете не Ñа номерирани.17 Пак там, Заповед на кмета на ÑелÑка община Цер от 11.08.1941 г.18 ЦДÐ, Ñ„.284, оп.1, а.е. 7694, л.9-10.19 Пак там. Отдел чуждеÑтранни архиви. ÐšÐ¾Ð»ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ðрхива на МакедониÑ, КМФ 23-. 830/92, л.403-402.20 Минчев, Димитър. БългарÑките акционни комитети в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ - 1941 г. СофиÑ,1995 Ñ.157.21 Целокупна БългариÑ, 1941 г, бр.32 от 4 юли. Спиро Китинчев произхожда от Ñтаро българÑко ÑемейÑтво. ВиÑшето Ñи образование е завършил в Ð¨Ð²ÐµÐ¹Ñ†Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ до Втората Ñветовна управлÑва голÑма мелница, коÑто е Ñемейна ÑобÑтвеноÑÑ‚. През 1944 г. той оÑтава в Скопие до поÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ·Ð¼Ð¾Ð¶ÐµÐ½ момент и наÑтоÑва изтеглÑщата Ñе българÑка Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð´Ð° оÑтави оръжието Ñи на наÑелението. Китинчев уÑпÑва да Ñе изтегли в КюÑтендил, но там е ареÑтуван и българÑката комуниÑтичеÑка влаÑÑ‚ го предава. Ð’ Скопие го оÑъждат на разÑтрел, който в поÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚ е заменен Ñ 20 години затвор. Спиро Китинчев умира Ñамо година Ñлед това. Църнушанов, КоÑта. Македонизмът и Ñъпротивата на ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñрещу него. СофиÑ, 1992. Ñ.256-259.22 ДлъжноÑтта кмет на Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ñ Ð½Ð° 1 ноември 1941 г. поема ÑофийÑкиÑÑ‚ адвокат Ð˜Ð»Ð¸Ñ Ðенчев: ÐМВР, об.17897, л.196. През юли 1943 г, когато Ф и л о в прави обиколка в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ кмет на БитолÑ, го поÑреща ХриÑто Светиев - предÑтавител на една от двете най-видни фамилии в БитолÑко. Д-Ñ€ Робев, който е от Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ‚ÐµÑ‚ÐµÐ½ меÑтен род - Робевци, е помощник на облаÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¸Ñ€ÐµÐºÑ‚Ð¾Ñ€. Филов, Богдан. Дневник. СофиÑ, 1990, Ñ.586.23 РиÑтовÑки, Томо. Гевгелиjа и ГевгелиÑко низ бугарÑката управна документаща. - Ð’: Зборник Гевгелиjа и ГевгелиÑко во ÐОВ от 1941 до април 1943 година (материали от Ñимпозиум, одржан во Стар Доjран от 4 до 6 май 1978 г.). Гевгелиjа, 1979, Ñ.301. Ðвторът дава неудачното обÑÑнение, че кметовете, дошли от Ñтарите предели на БългариÑ, били Ñменени през втората половина на 1944 г, защото много бързо Ñе компрометирали като „пиÑници и грабители". Много по-правдоподобно звучи вториÑÑ‚ му аргумент, че Ñ Ð½Ð°Ð·Ð½Ð°Ñ‡Ð°Ð²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на меÑтни хора влаÑтите Ñе надÑвали, че народът по-леÑно ще приеме българÑкото управление и неговите мерки.24 Ð’ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° юни 1941 г. околийÑкиÑÑ‚ управител на Кавадарци Ñъобщава, че назначаването на меÑтни хора на длъжноÑтите околийÑки управител, градÑки кмет, ÑелÑки кметове Ñе поÑреща добре от наÑелението. Ðрхив на ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ - Скопие, фонд БугарÑки окупаторÑки влаÑти, ОколиÑка управа - Кавадарци, кут. 8, Доклад на КавадарÑÐºÐ¸Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ð¹Ñки управител от 27.06.1941 г. ЛиÑтовете не Ñа номерирани.25 Стоjчев, Ванче. БугарÑки окупаторÑки ÑиÑтем во Македонща 1941-1944, Скопие, 1996, Ñ.72.26 ЦДÐ, Отдел чуждеÑтранни архиви, ÐšÐ¾Ð»ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ðрхива на МакедониÑ, КМФ 23-Ðœ, Инв. №830/96, л. 151. -27 Целокупна БългариÑ, 1941 г. бр.32 от 4 юли.28 Ð’ архивите Ñа Ñъхранени доклади на кметове и дори околийÑки управители, в които Ñе употребÑват нÑкои ÑръбÑки думи. За илюÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð² това отношение могат да поÑлужат докладите на кмета на община Владимирово, БеровÑка околиÑ. Ðрхив на ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ - Скопие, фонд БугарÑки окупаторÑки влаÑти, ОколиÑка управа — Берово, кут. 1, доклади на кмета на община Владимирово от 1941 г. ЛиÑтовете не Ñа номерирани.29 ЦДÐ, Отдел чуждеÑтранни архиви, ÐšÐ¾Ð»ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ðрхива на МакедониÑ, КМФ 23-Ðœ, РО/92, л.362.30 Пак там, 830/91, л. 452.31 ÐМВР, 06.17755, л.37.32 Виж например пиÑмото от анонимен гражданин, роден в Тиквеш и живеещ в СофиÑ, до МиниÑтъра на вътрешните работи от 7.10.1941 г. ЦДÐ, Отдел чуждеÑтранни архиви, КМФ 23-Ðœ, 830/92, л. 465-466. ;33 Пак там, л.377. I 354ÐМВР, об.16355, л.129. Ðрхив на ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ - Скопие, фонд БугарÑки окупаторÑки влаÑти, ОколиÑка управа -1 Ино кут. 14, Доклад на околийÑкиÑÑ‚ управител Евтим Бойчев от 3.02.1942 г. ЛиÑтовете не Ñа номерирани.36 ÐМВР, об.1б197, л.2.37П а к там, л.27.38-ЦДÐ, Отдел чуждеÑтранни архиви, ÐºÐ¾Ð»ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ðрхива на МакедониÑ, КМФ 23-Ъ 830/93, л.64."Пак там, л.73.40 ÐМВР, об.20584, л.26.41 Пак там, об.16139, л.57.42 ЦДÐ, Отдел чуждеÑтранни архиви, ÐšÐ¾Ð»ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ðрхива на МакедониÑ, КМФ 23-Ðœ 830/92, л.393.43 ÐМВР, об. 17760, л.2.44 ЦДÐ, Ñ„.242, оп.2, а.е.2566, л.445 ЦДÐ, КМФ 23-Ðœ, 830/92, л. 210.46 ÐМВР, 06.16139, л.105.47 ЦДÐ, Ñ„.370, оп.1, а.е. 1098, л.587.48Пак там, а.е. 1558, 1559; оп.б, а.е. 1456, л.203.49 Ðрхив на ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ - Скопие, фонд БугарÑки окупаторÑки влаÑти, ОколиÑка управа -Кавадарци, кут. 8, Доклад на кмета на Мрежичка община от 18.05.1942. ЛиÑтовете не Ñа номерирани.50 Пак там, ОколиÑка управа - Ðеготин, кут. 14, Доклад на ÐеготинÑÐºÐ¸Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ð¹Ñки управител от 3.02.1943 г. ЛиÑтовете не Ñа номерирани.51 ДВ, №275 от 10.12.1941 г; ДВ, № 28 от 9.02.1942 г.52 ÐМВР, об.1776, л.З.53 ЦДÐ, Ñ„.370, оп.б, а.е. 1651, л.85.54 ЦДÐ, Отдел чуждеÑтранни архиви, ÐšÐ¾Ð»ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ðрхива на МакедониÑ, КМФ 23-Ðœ, 830/92, л.452.55 П ак там, л.431.56Пак там, 830/91, л.457.57 ÐМВР, обл.3577, л.35.58 П а к там, об.22054, л.6.59 Пак там, л.ЗЗ.60Пак там, об.22055, л.61 Ðрхив на МакедониÑ, фонд бугарÑки окупаторÑки влаÑти, ОколиÑка управа - Гевгели, кут.6, ПиÑмо на кмета на Гевгели ВаÑил Манолев до началника на гарнизона - 8.09.1941 г.62 ЦДÐ, Ñ„.264, оп.1,а.е. 151, л.28.63 Пак там, КМФ 23-Ðœ, 830/91, л.416.64 Ðрхив на МакедониÑ, фонд БугарÑки окупаторÑки влаÑти, ОколиÑка управа - Кавадарци, кут.8, Заповед на началника на Ð’ÐµÐ»ÐµÑˆÐºÐ¸Ñ Ð³Ð°Ñ€Ð½Ð¸Ð·Ð¾Ð½ от 20 май 1944 г.65 ÐМВР, об.16139, л.140.66 ЦДÐ, КМФ 23-Ðœ, 830/91, л.128.67Ðрхив на МакедониÑ, фонд БугарÑки окупаторÑки влаÑти, ОколиÑка управа - Гевгели, кут.7, Доклад на ГевгелийÑкиÑÑ‚ околийÑки управител - 4.08.1941 г.68 П а к там, Молба от ÐºÐ°Ñ„ÐµÐ´Ð¶Ð¸Ñ Ð² Гевгели до СкопÑкиÑÑ‚ облаÑтен директор — 24.01.1942 г.69 П а к там, Доклад на ГевгелийÑÐºÐ¸Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ð¹Ñки началник - 27.06.1942 г.70 П а к там. Доклад на ГевгелийÑкиÑÑ‚ околийÑки началник - 20.08.1942 г.71 Пример за това ни дава един доклад на околийÑкиÑÑ‚ управител в Брод. ÐМВР, об.16197, л. 5.72РиÑтовÑки, Томо. Цит.Ñъч., Ñ.306.73 СД, 25 ОÐС, IV ИС, 33, 24.06.1941 г„ Ñ.36."Пак Ñ‚ а м, 93, 30.06.1941 г, Ñ.307.75 ЦДÐ, КМФ 23-Ðœ, 830/91, л.413-415.76 Пак Ñ‚ а м, 830/93, л.59. "ÐМВР, об.22057, л.21.78 ЦДÐ, КМФ 23-Ðœ, 830/93, л. 530-531.79 ÐМВР, об. 16189, л. 26.80 П а к там, об.7207, л.12; об. 16139, л.85.81 П а к там, об. 16226, л. 3.82 Ðрхив на МакедониÑ, фонд БугарÑки окупаторÑки влаÑти, ОколиÑка управа - Ðеготино. ПиÑмо от околийÑкиÑÑ‚ управител на Ðеготино до командирите на 56-и Велешки полк и П-а пехотна Ð´Ð¸Ð²Ð¸Ð·Ð¸Ñ - Щип - 7.07.1944 г.83 П а к Ñ‚ а м, Доклад на ÐеготинÑÐºÐ¸Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ð¹Ñки управител - 1.08.1944 г.84 П а к Ñ‚ а м, ПиÑмо от ÐеготинÑÐºÐ¸Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ð¹Ñки управител до командира на 56-и пехотен полк-ВелеÑ- 2.08.1944 г. Read More... Summary only... Posted by Historian | Permalink | | 0 comments | Links to this post Labels: ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² периода 1941-1944 Friday, August 10, 2007 "МакедониÑ, 1941-1944: ОÑвобождение или окупациÑ?"-Ð†ÐžÑ‚ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ книгата на КоÑта Църнушанов (на Ñкнимката)- "ÐŸÑ€Ð¸Ð½Ð¾Ñ ÐºÑŠÐ¼ иÑториÑта на МакедонÑката Младежка Тайна Революционна ОрганизациÑ", С., 1996, ÑÑ‚Ñ€.413-439.ОТÐОШЕÐИЕТО ÐÐ ÐВТОÐОМÐÐТРММТРОКЪМ БЪЛГÐРСКОТО УПРÐВЛЕÐИЕОСВОБОДЕÐÐ ÐœÐКЕДОÐИЯСлед началната вÑенародна радоÑÑ‚ от оÑвобождението от омразното ÑръбÑко иго - радоÑÑ‚, Ñтигаща на меÑта до иÑтинÑко опиÑнение (в Прилеп, Щип, Охрид), доÑта рано Ñе очертава началото на разочарованието. За началното опиÑнение говорÑÑ‚ дадените опиÑÐ°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° поÑрещането на българÑките войÑки при Ñпонтанното организиране от акционните комитети.За началото на разочарованието обаче говори невероÑтно грубата проÑва на официалната влаÑÑ‚, и то в ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ ÐŸÑ€Ð¸Ð»ÐµÐ¿, където преди пет меÑеца поÑреща в делириум от радоÑÑ‚ българите войÑки. Събитието, за което загатнахме на ÑÑ‚Ñ€. 388, е Ñледното.[+/-] ЦЕЛИЯТ ТЕКСТÐа 11 октомври 1941 година, в къÑна вечер бива нападнат от нелегална група един полицейÑки учаÑтък в чаршиÑта, край Рибнишката река. Хвърлена е и бомба, убит е поÑтовиÑÑ‚ Ñтражар. ЧаÑÑ‚ от тази група прави опит да нападне затвора и да оÑвободи затворниците, но бива отблъÑната и разпилÑна от охраната. Ðелегалните Ñе оттеглÑÑ‚ към Марковите кули и оттам 'БабунÑките Ð²ÑŠÐ·Ð²Ð¸ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° Ñеверозапад от града. Полиците и военните органи безразÑъдно Ñе поддават на провокациÑта на нападателите и хвърлÑÑ‚ вÑичките Ñи налични чаÑти в Ð°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð² широк мащаб: обÑаждат града и тръгват по улиците, като ареÑтуват поголовно вÑички Ñрещнати на улица-биÑÑ‚ безогледно... Ртоку-що било пуÑнало киното и хората Ñа Ñе разотивали по домовете Ñи. ÐаÑтава ужаÑ. Ðай-Ñбита картина на Ñтаналото намираме в доклада на битолÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÑ‡Ð¸Ð»Ð¸Ñ‰ÐµÐ½ инÑпектор до МиниÑтъра на проÑветата, от413дел оÑновно образование, Ñтрого поверително. Ще дам възможно по-кратки извадки за най-ÑъщеÑтвеното:"...Очевидците и поÑтрадалите ми разказваха Ñ Ð¿Ð»Ð°Ñ‡: ако нÑкой е гледал как глутница вълци нападат Ñтадата, може предÑтави точно как изглеждаше ареÑтуването и пребива на прилепÑките граждани. ЗалавÑн беше вÑеки, където и бил намерен: в къщи, в киното, в кафене и другаде, докарван беше в учаÑтъка, а оттам в затвора. По Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð·Ð° към учаÑтък биваха бити до премалÑване и пÑувани на "майката македонÑка мръÑна". Кой бил побойникът? Ð’Ñе Ñамо полицаи, войници и нÑкои от началÑтвото, включително, и бившиÑÑ‚ полицейÑки началник на облаÑтта. Биеха, удрÑха Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ÐºÐ»Ð°Ð´Ð¸, Ñ Ñ‚Ð¾Ñги, Ñ Ñ†ÐµÐ²Ð¸Ñ‚Ðµ на пушките, Ñ Ð³Ñ€ÐµÐ´Ð¸ и Ñ ÐºÑ€Ð°ÐºÐ°. УдрÑха Ñлепешката: по главата, по гърба - навÑÑкъде, дето Ñтигнат. След това почти вÑички бÑха оÑвободени като невинни.От около 300 души в началото, затворени и бити, бÑха задържани Ñамо 70 лица, а на ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ от Ñ‚ÑÑ… оÑтанали за държани Ñамо неколница, а вÑички бÑха оÑвободени, Ñлед като Ñли бой. ÐÑкои от Ñ‚ÑÑ… поради Ñ‚ÐµÐ¶ÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð±Ð¾Ð¹ бÑха докарани в къщите Ñ ÐºÐ¾Ð»Ð°, понеже не можеха да ходÑÑ‚.Разполагам Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ ÑпиÑък на такива пребити граждани, от който имам отбелÑзани около 50 лица, които Ñа ми позната Ñамо по име, а нÑкои и лично познати. Пребитите Ñа на различни възраÑти: от младежи до 70-годишни хора, какъвто е ÑлучаÑÑ‚ Ñ ÐœÐ¸Ñ‚Ñ€Ðµ Мазарот, който бил отнеÑен на ръце в ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿Ð¾Ñ€Ð°Ð´Ð¸ тежките телеÑни повреди. Ðикога Ñ‚Ð¾Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº не е комуниÑÑ‚. Ðай-интереÑното е, че не е вършено Ñамо малтретиране - побой, но и ограбване на лицата: взимани им Ñа пари други ценноÑти, като например пиÑалки "Ñтило" (ÑÑŠÑ Ð·Ð»Ð°Ñ‚Ðµ пиÑец - б. н.), чаÑовници и др. Това Ñа вършели и полицаи, и войници." (Следват за пример нÑколко имена на ограбени, между които и на ТраÑн Милошев, член на ММТРО.)Между битите има и много турци, които никога не Ñа имали хабер за комунизъм...От вÑичко това може да Ñе разбере ироничната попоÑловица, коÑто Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° разочарованието на град като Ñе е радвал на Ñвободата: "Молчете, невеÑтата ни е земена на любов." (Разбирай: "Обичахме Ñи ги българите, Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð² ги414поÑрещнахме ги, а те ни набиха за благодарноÑÑ‚. Мълчете Ñи Ñега. ИÑкахме Ñи ги". (- б. н.)МоÑÑ‚ братовчед (Ðикола Жежков - б. н.) ми заÑви: "Сега вÑÑка прилепÑка къща Ñи има по един мъртвец - Ñимволично казано, Ñ‚. е. дълбока Ñкръб."86Прегрешението на влаÑтите не е в това, че Ñа взели енергични мерки, за да бъдат заловени вражеÑките нападатели; не и във временните Ð·Ð°Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ разÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° грабите, а в губенето на елементарно Ñамообладание и – най-много - в безогледните варварщини над невинни хора. С това решението Ñтава тройно: 1) партизаните поÑтигат целта Ñи- Ñимулиране на "въÑтание", Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ Ñе разкъÑаха да Ñе хвалÑÑ‚; 2) Ñъздадена е желаната от Ñ‚ÑÑ… омраза към толкова жела-българÑка влаÑÑ‚ в един толкова българÑки град и 3) че българÑката влаÑÑ‚ не е ÑвоÑ, а чужда окупаторÑка, коÑто мрази управлÑваното наÑеление. Израз на такова убеждение е тъжниÑÑ‚ лик на по-възраÑтните меÑтни интелигентни родолюбци Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸Ñ‚Ðµ: "Това не Ñа Ñъщите българи от Първата Ñветовна война!" Какво Ñе има предвид?През Първата Ñветовна война, еÑента на 1915 година, прикани Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ по-голÑмо опиÑнение от радоÑÑ‚ поÑрещнаха българÑките оÑвободителни войÑки. Подробно опиÑание на Ñъбитие е дадено в книгата на Ð¿Ð¸ÑˆÐµÑ‰Ð¸Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ редове: "Димитър Талев в моите Ñпомени" (СофиÑ, 1992, Ñ. 60-64). Във връзка Ñ Ð·Ð° поÑÑнение припомнÑме Ñледното: След деÑанта на англо-френците, в Прилеп заÑедна 9-та ПлевенÑка дивизиÑ, команда от генерал Ðерезов. Докато още не бе открит СолунÑки фронт, Прилеп ликуваше. ГолÑма чаÑÑ‚ от войниците и офицерите бÑха наÑтанени по домовете на наÑелението. Родните връзки от Ñ‚Ð°Ñ Ð±Ð»Ð¸Ð·Ð¾ÑÑ‚ Ñе заÑилиха и чувÑтвото за "Ñвои" биде подчертано. Три години траÑха тези връзки макар Ñ Ð²Ñе по-мъчителни предчувÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð·Ð° лош край, защото бойните дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ñе водеха на 20-30 км по околните планини на града - по Селечка Планина, Ð—Ð°Ð²Ð¾Ñ Ð½Ð° Черна и пр.*Какъв извод Ñе налага от трагичното Ñъбитие на 11.Ð¥.1941 година? ЕдинÑтвено ÑледниÑÑ‚:Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñе оказа неподготвена за иÑторичеÑката ролÑ,415коÑто неочаквано й Ñе падна да играе в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² Ñ‚Ð¸Ñ Ð´Ð½Ð¸.Този извод е в пълно ÑъглаÑие Ñ Ñ†Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ð°Ñ‚Ð° прилепÑка поговорка: 'Това не Ñа Ñъщите българи!" Как Ñе Ñтигнало до този печален факт? И дали вÑичко е така? Ðека анализираме ÑъщеÑтвени факти:1. Ðа 19 май 1934 година Ñе извърши така Ð½Ð°Ñ€ÐµÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ "звенарÑки преврат" - дело на една Ñтарателно подготвÑна ÑръбÑка конÑпирациÑ, начело на коÑто заÑтават група крайно а амбициозни, но и крайно теÑногръди българÑки военни дейци, Ñ Ð²Ð¾Ð´ÐµÑ‰ екÑпонент Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‡ÑƒÑ‚Ð¸Ñ Ð°Ð²Ð°Ð½Ñ‚ÑŽÑ€Ð¸ÑÑ‚ и антимонархиÑÑ‚ ДамÑн Велчев. Край него в пълно ÑъдейÑтвие заÑтава ÑвниÑÑ‚ чужд агент Георги Ðœ. Димитров - проÑловутиÑÑ‚ Гемето и неговите привърженици от в. "Пладне". ПолитичеÑки шеф на заговора пък Ñе изтъква полугъркът Кимон Георгиев - главниÑÑ‚ екÑпонент на политичеÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€ÑŠÐ¶Ð¾Ðº "Звено". Говорител на вÑички Ñтава друг политичеÑки авантюриÑÑ‚ - проÑловутиÑÑ‚ Димо КазаÑов, открит деÑтел за Ñближение ÑÑŠÑ Ñърбите. Резултатът е извеÑтен: пълен прелом в политичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÑÑŠÑ Ñледните изÑви: а) разтурÑне на вÑички политичеÑки партии; б) разтурÑне на вÑички национални организации, който не Ñа по вкуÑа на Ñърбите - на първо мÑÑто легалните и нелегалните македонÑки Ñъюзи, ÑдружениÑ, предначинаниÑ; в) обезглавÑване на българÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ изпитани в оÑвободителните войни командири и замеÑтването им Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¸ Ñ Ð¿Ð¾Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ñки дух и без боен опит; г) ÑближенÑки, унизителни акции ÑÑŠÑ ÑръбÑките опекуни.Изобщо - подчертано национално отÑтъпление.И въпреки по-ÑÐµÑ‚Ð½ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð²Ð°Ð» на превратаджиите и поÑтепенно преминаване към царÑка диктатура в Ñпецифична форма, в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð°Ñедна дългогодишен политичеÑки завой, продължил пълни 7 години. През този период израÑна и ÑƒÐ·Ñ€Ñ Ð½Ð¾ поколение, което бе лишавано от Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° пълното миналото на ÑÐ²Ð¾Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´ или бе запушвана уÑтата му да говори за българÑките национални идеали. То вече ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð´Ð° живее Ñ Ð³Ñ€Ð¸Ð¶Ð°Ñ‚Ð° българите под чуждо иго, Ñ‚. е. да не вижда по-далеч от българÑката държавна граница. Миналото преÑтана да го интереÑува в иÑтинÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ñƒ вид. ОÑтавено бе да Ñе приÑпива от упойката на ÑлавÑнÑко разбирателÑтво, братÑтво и единÑтво, тъй ревноÑтно416проповÑдвано от ÑръбÑките политици.И ето изведнъж това поколение, което вече бе погребало в паметта Ñи ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñ ÑƒÐ±ÐµÐ¶Ð´ÐµÐ½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾, че Ñ‚Ñ Ðµ вече поÑърбена, Ñе зова пред задачата да отиде в Ñ‚Ð°Ñ Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð¸ да Ñ "приобщава" към майката-отечеÑтво; при това без елементарна подготовка как да бъде Ñамото то приобщено към неÑ, защото фактичеÑки не Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ð²Ð° във вÑÑко отношение.Във връзка Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° положение много правдива е конÑтатаиÑта на Йордан Бадев, Ñподелена лично Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð° на този труд. а навечерието на окончателната Ð¾Ñ€Ð¸ÐµÐ½Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° държавната ни политика към Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ñтвото решава да развърже езика на журналиÑтите и другите пропагандни органи. "Казват ни - продължи Бадев, - че можем вече Ñвободно да пишем Ñрещу поробителите на МакедониÑ. След цели 7 години въздържание и наморник на уÑтата родолюбивата Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÐ»Ð¸Ð³ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¸ÐºÐ½Ð° да дири и пише за националните ни идеали. И ще видиш, че пиÑаниÑта ще бъдат нерешителни, неуки, оÑобено от новото интелигентно поколение."И наиÑтина отраÑналото Ñлед звенарÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ²Ñ€Ð°Ñ‚ поколение, както и новиÑÑ‚, звенарÑкиÑÑ‚ военен кадър, отиде в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð·Ð½Ð° душа, като в чужда земÑ, за коÑто никой не ги е учил да копнеÑÑ‚. Зачуден от неочакваното радушно поÑрещане от Ñтрана на оÑвободеното от ÑръбÑки гнет наÑеление, голÑма чаÑÑ‚ от Ñ‚Ð¾Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð°Ð½Ð´ÐµÐ½ ÑÑŠÑтав не Ñе трогна. Той, Ñпециално звенарÑкиÑÑ‚, ноÑеше ненавиÑÑ‚ към македонÑкото оÑвободително движение по разни теÑнопартийни причини. Дори е издевателÑтвал Ñрещу дейците на това движение, когато е бил на влаÑÑ‚. Имаме на ум и конкретни личноÑти.2. ТÑхната Ñ„Ð¸Ð·Ð¸Ð¾Ð½Ð¾Ð¼Ð¸Ñ Ñе очерта в дейÑтвиÑта на нÑкои техни предÑтавители. Конкретен пример можем да вземем от БитолÑката облаÑÑ‚. Ð’ Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ñ Ð½Ð° първа Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ðµ полковник Боев, в Прилеп - полковник СпаÑов, а на цÑлата военна облаÑÑ‚ - полковник Иван Маринов, по-къÑно генерал, а най-поÑле и военен миниÑÑ‚ÑŠÑ€ и учаÑтник в ОФ превратът, Ñлед което Ñтава главнокомандващ на българÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð¸ най-поÑле – българÑки пьлномощен миниÑÑ‚ÑŠÑ€ в Париж. ЧаÑти от Ð²Ð¾ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð´ÑŠÑ€ на този лукав звенар и коварен генерал Маринов, за когото ще Ñтане пак дума, извършиха прегрешението в Прилеп.4173. Ðо това е Ñамо момент от неподготвеноÑтта на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð° миÑиÑта Ñи в МакедониÑ. Ðейните управлÑващи вече живееха Ñ Ð¿Ð¾ÑтоÑнното Ñъмнение в македонÑките българи като към "ÑепаратиÑти", понеже македонÑкото оÑвободително движение изтъкваше идеÑта за автономиÑта на ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ единÑтвено възможна за ÑпаÑението на българщината там. Знае Ñе, че не по ÑÐ²Ð¾Ñ Ð²Ð¸Ð½Ð° то избра Ñ‚Ð°Ñ Ð¸Ð´ÐµÑ: БерлинÑкиÑÑ‚ договор който разкъÑа българÑката Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð½Ð° чаÑти и удовлетвори хищничеÑките ÑÑŠÑеди и Ñамите поробители, наложи Ñ‚ÑŠÑ€Ñенето на път, уж загатнат в ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€: Чл. 23. През 1933 година МакедонÑкиÑÑ‚ велик Ñъбор в Горна Ð”Ð¶ÑƒÐ¼Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ñ‡ÐµÑ€Ñ‚Ð° и идеÑта за ÐезавиÑима македонÑка държава в духа на идеите на Даме Груев, Гоце Делчев, Пере Тошев и плеада прекраÑни българи-революционери от МакедониÑ. Водещите българÑки политици не разбраха ÑъщноÑтта на Ñ‚Ð°Ñ Ð¸Ð´ÐµÐ¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð¸ отидоха в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÑƒÐ±ÐµÐ¶Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° Ñкрито отцепничеÑтво и изневÑра на идеала.4. ПодатливоÑтта на чаÑÑ‚ от българÑката Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÐ»Ð¸Ð³ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ упойните на чуждите пропаганди, оÑобено на левите елементи, Ñъчетана Ñ Ð½ÐµÐ²ÐµÐ¶ÐµÑтвото за българÑките национални ценноÑти, възприе почти безропотно командата на Коминтерна да Ñе признае ÑъщеÑтвуването на отделна македонÑка Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ñ -Ð¸Ð´ÐµÑ Ñ‡Ð¸Ñто ÑръбÑка, и взе да Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¿Ð°Ð³Ð°Ð½Ð´Ð¸Ñ€Ð° и Ñред македонÑката емиграциÑ, и вътре в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñ‡Ñ€ÐµÐ· Ñпециално организираната за целта ВМРО (об) като противник на ВМРО. Обаче в Ñамата ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð´ÐµÑта за отделна македонÑка Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð²Ð° поддържана от ÑъвÑем малък брой проÑтовати полуинтелигенти в размер на нÑколко деÑетки души, разпилени по отделните по-централни Ñелища. Ðещо, което Ñе признава от Ñамите комуно-федералиÑти. Ðека цитираме и документални Ð¿Ñ€Ð¸Ð·Ð½Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° Ñамите комуниÑти за иÑтинÑкото ÑÑŠÑтоÑние на комуниÑтичеÑките кадри:- Вера Ðцева (член на ЦК на ПКМ): "Самите партийци бÑха хора, които не знаеха какво е това партиÑ: дали това е нÑкакво дружеÑтво или нещо друго ...”- Страхил Гигов (корифей на партиÑта): "Ðие ÑмÑтаме, че комуниÑтичеÑката Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ Ð² ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ ÑъщеÑтвува от 1940 г-... До (Ñ‚Ð°Ñ Ð³Ð¾Ð´Ð¸Ð½Ð°) имаше опити, но оÑновното бе, че вÑичко418това беше ÑектантÑко, дребнобуржуазно, еÑнафÑко организиране...”Ðо ÑлÑпо подчинÑващите Ñе на КОМИÐТЕРÐРбългарÑки комуниÑти и като военни в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¿Ð°Ð³Ð°Ð½Ð´Ð¸Ñ€Ð°Ñ…Ð° лъжата ÑъщеÑтвуването на отделна македонÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ñ. С това внаÑÑха Ñмут в душата на наÑелението, давайки да Ñе разбере, че не го ÑмÑтат за Ñвое, братÑко.Така Ñе Ñтигна комуниÑтичеÑките провокации в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð° бъдат оценÑвани от българÑките управници за отцепничеÑки израз на Ñамото наÑеление. Колко това е било непроÑтима заблуда говорÑÑ‚ Ñамите титовÑки органи от рода на Темпо, РадоÑлавлевич, Драган Павлович и др., които докладват: "за Ð¾Ð³Ñ€Ð¾Ð¼Ð½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ð¾Ð¹ българофилÑки маÑи", "за поÑрещането на българÑките войÑки Ñ Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ", "в партийните организации поÑтепенно Ñе Ñъздаваше убеждението, че не Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе води борба против българките окупатори...”, че македонÑкиÑÑ‚ народ е българÑки и че македонÑкиÑÑ‚ народ е поробен от великоÑръбÑката Ñ…ÐµÐ³ÐµÐ¼Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Ñ‚Ñ€Ñбва да премине към БългариÑ" и пр.5. Ркакво вÑъщноÑÑ‚ предÑтавлÑвала прилепената партизанÑка проÑва, коÑто обърква неподготвената влаÑÑ‚? ВидниÑÑ‚ член на ЦК на ЮКП за ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ ÐœÐ¸Ñ€Ñ‡Ðµ Ðцев (брат на Вера Ðцева) докладва до пленума на ЦК на 8 май 1942 година: "ПрилепÑкиÑÑ‚ отрÑд извърши нападение върху затвора и учаÑтъка и оÑтана без инициатива. ÐÐ°ÐºÑ€Ð°Ñ Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñе разформирова... Ð”Ð½ÐµÑ Ð¾Ñ‚ вÑичките 30 души партизани Ñа оцелели Ñамо 16 души..."6. ÐеоÑведоменоÑтта и недоверието, по-право - незачитането на меÑтните патриотични Ñили от Ñтрана на влаÑтите Ñтава причина да не Ñе има предвид извеÑтното на вÑички обÑтоÑтелÑтво, че на Ñеверозапад от града, в БабунÑките гънки има извеÑтен брой ÑърбоманÑки Ñела, които въпреки ÑлабоÑтта Ñи Ñа възможен елемент за противобългарÑки наÑтроениÑ, без това да характеризира ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´.Ð’ Ñветлината на вÑички горепоÑочени данни Ñ‚Ñ€Ñбва добре да бъде разбран траурът на Прилеп. ТрÑбвало е да минат около две години от нещаÑтното Ñъбитие, за да Ñе Ñтигне почти до уÑпокоение на града, и то главно от уÑърдието на Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð²Ð¾ÐµÐ½ÐµÐ½ началник на гарнизона - полковник Димитър Младенов, за ко-419гото говорихме във връзка Ñ Ð¾Ñ‚Ð¿Ñ€Ð°Ð·Ð½ÑƒÐ²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на 100-годишнината на иÑторичеÑкото прилепÑко училище. Ð¢Ð¾Ñ Ñин на ПаиÑиевото БанÑко изми петното от лицето на българÑката военна влаÑÑ‚. Ефектът от дейноÑтта му Ñе почувÑтвал и при ÑътрудничеÑтвото му Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñветните органи в облаÑтта. ОблаÑтниÑÑ‚ училищен инÑпектор при маÑова Ñреща Ñ Ð²Ð¾ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ Ð³Ð°Ñ€Ð½Ð¸Ð·Ð¾Ð½ в града, по-право в казармата, уÑпÑва да даде пълна картина на Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð´ÑƒÑ… на Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñи град Прилеп и да затвърди хубавото чувÑтво между гражданÑтвото и войÑката. Ðктивен в това отношение Ñе показал капитан Койнаков.7. Като говорим за потайното недоверие на правителÑтвените меродавни Ñреди към меÑтните национални Ñили, Ñ‚Ñ€Ñбва да отбележим ÑÐ¼ÑƒÑ‰Ð°Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ñ„Ð°ÐºÑ‚, че правителÑтвото много рано Ñ€Ð°Ð·Ñ‚ÑƒÑ€Ñ Ð°ÐºÑ†Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ комитети, боейки Ñе от наÑтоÑтелните им препоръки за Ñпециални мероприÑÑ‚Ð¸Ñ Ð² новите земи. ÐакъÑо: Ñтрах от даване на влаÑÑ‚ на меÑтните патриотични Ñили. Ð’ това отношение е твърде показателно изказването на двамата водачи на ММТРО - Димитър Гюзелов и Димитър Чкатров пред миниÑÑ‚ÑŠÑ€-предÑÐµÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ„. Богдан Филов. Ð’ дневника Ñи той е отбелÑзал на 2 май 1941 година между другото и Ñледното за поÑещението Ñи него ден в Скопие:"Отидохме на площада, дето ни чакаше много народ. ГолÑм ентуÑиазъм и Ñърдечно поÑрещане при неÑтихващи овации. Качихме Ñе на балкона на Ð’Ð¾ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ»ÑƒÐ±, дето ни приветÑтвуваха кметът Китинчев и предÑедателÑÑ‚ на меÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð°ÐºÑ†Ð¸Ð¾Ð½ÐµÐ½ комитет Ст. Стефанов. Отговорих Ñ ÐºÑ€Ð°Ñ‚ÐºÐ° реч, коÑто почти на вÑÑко изречение бе прекъÑвана от продължително "ура"... Отидохме Ñлед това в общината, дето бе уÑтроена ÐºÐ¾Ð½Ñ„ÐµÑ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ñ Ð²Ð¸Ð´Ð½Ð¸ граждани, от които говориха петима... По-важна беше речта на Гюзелов: да не даваме Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ñ Ñ‡Ð°ÑÑ‚ от МакедониÑ, наÑелена Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸; да Ñе вземат предвид мнениÑта на борците за Ñвободата на МакедониÑ, коÑто да Ñе уÑтрои по техни указаниÑ; те имали план за вÑичко. Чкатров заÑви Ñамо, че Ñе приÑъединÑва към думите на Гюзелов. Чкатров прави впечатление на Ñилна, волева натура, упорит и фанатизиран, който не би отÑтъпил пред никаква крайноÑÑ‚. ИÑтинÑки революционер..."Две неща ще да Ñа направили оÑобено впечатление на проф.420Б. Филов: патриотизмът на двамата бележити дейци на ММТРО и подчертаването на необходимоÑтта "да Ñе вземат предвид мнениÑта на борците за Ñвободата на МакедониÑ, коÑто да Ñе уÑтрои по техен готов план за вÑичко."Това желание Ñвно не Ñе е хареÑало на миниÑÑ‚ÑŠÑ€-предÑедателÑ, защото издава ÑамоÑтоÑтелна грижа за ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ñтрана на хора, които Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¾ претендират да Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ð²Ð°Ñ‚ по-добре от вÑички дошли отвън. Ртова вече значи, че новите земи Ñе ÑвÑват като желаещи да бъдат Ñъзидателен фактор на българÑката държава в името на Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ·Ñ…Ð¾Ð´. Колкото този двигател да е виÑоко родолюбив, той непременно ще да е Ñмутил държавника. Затова не Ñлед много време Ñе Ñтига до разтурÑнето на акционните комитети, Ñпирането на в. "МакедониÑ" и замеÑтването му Ñ Ð². "Целокупна БългариÑ". ÐаиÑтина там пак е директор човек на ВМРО и ММТРО, но облечен в държавна влаÑÑ‚, подÑилена и от поÑта му на "облаÑтен директор без портфейл". Това е Ðикола Коларов.Това Ñвление пак говори за неизразен Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸ Ñтрах от Ñепаратизъм.Резултатът е начало на охлаждане на еуфориÑта. Това Ñе оглежда в пиÑмените Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° меÑтните комитети в навечерието на разтурÑнето им. ВъзражениÑта Ñа много умеÑтни и убедителни. Ето един Ð¾Ñ‚ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ пиÑмото на Ð¦ÐµÐ½Ñ‚Ñ€Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð°ÐºÑ†Ð¸Ð¾Ð½ÐµÐ½ комитет в Скопие до миниÑтъра на външните работи Ñ Ð´Ð°Ñ‚Ð° 31 май 1941 година:"ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ðµ покрита Ñ Ð¼ÐµÑтни общогражданÑки комитети начело Ñ Ð¦ÐµÐ½Ñ‚Ñ€Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¸Ñ‚ÐµÑ‚ за МакедониÑ. Този организъм, изникнал отдолу, даде Ð´ÐµÐºÐ»Ð°Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ дела, че ÑмÑта ÑвоÑта миÑÐ¸Ñ Ð² помощ на държавата, за да Ñе оÑъщеÑтви народното верую: един цар, един народ, една Ñилна българÑка държава... Ð’ този организъм Ñе Ñъбира интелигенциÑта и народа, там те Ñи разменÑÑ‚ миÑли, договарÑÑ‚ Ñе, препоръчват мерки и мероприÑÑ‚Ð¸Ñ - за доброто на народа и в интереÑа на държавата. Това е понÑтно, гледано и Ñубективно, и обективно - Ñ Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´ на Ð´Ð¾Ð²Ñ‡ÐµÑ€Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñ€Ð¾Ð±Ñки и днешен Ñвободен живот на българÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´ тука. За ÑƒÐ¼Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° е и необходимоÑÑ‚ - пÑихологичеÑка и Ñоциална. Обаче админиÑтрациÑта Ñе интереÑува вече: да разтури Комитетите и да нареди отгоре организации, както правеха ÑÑŠÑ€-421бите. Когато ръководителите на комитета дадоха дела (дозателÑтва - б. н.) за ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿Ð°Ñ‚Ñ€Ð¸Ð¾Ñ‚Ð¸Ð·ÑŠÐ¼ и за ÑвоÑта преданоÑÑ‚ към държавата и народа, без да имат (получават - б. н.) и пет пари от държавата за тази им Ñтроителна работа, тогава много чудно, че админиÑтрациÑта почва именно оттам, а не гледа да уреди вÑичките ÑтопанÑки проблеми, чието забавÑне може да доведе до нежелателни уÑÐ»Ð¾Ð¶Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ много причини пък и поради една антибългарÑка пропаганда, в коÑто Ñа заедно Ñърби, и албанци, и турци, и евреи, и цинцари."Ð’ друго пиÑмо ЦÐК допълва аргументациÑта Ñи във вид на компромиÑна форма: нека комитетите бъдат контролирани от държавата; нека получават директиви от неÑ, но да не Ñе разтурÑÑ‚, "защото един такъв акт ще означава и обида ÑпрÑмо онези, които Ñ Ð´ÐµÐ»Ð° показаха ÑвоÑта привързаноÑÑ‚ към цар, на-род и държава; които Ñъздадоха българÑката влаÑÑ‚ и Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ‚ÐµÑ‚ - когато миниÑтерÑтвата в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ хабер нÑмаха от онова, което Ñтаваше в първите дни на окупациÑта (германÑката) в МакедониÑ."И двете пиÑма ноÑÑÑ‚ подпиÑите на предÑÐµÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° ЦÐК Стефан Стефанов и на ÑÐµÐºÑ€ÐµÑ‚Ð°Ñ€Ñ Ð’Ð°Ñил Хаджикимов. Ð’Ñичкото казано от Ñ‚ÑÑ… е разумно и не би търпÑло възражениÑ, ако не ÑъщеÑтвуваше един Ð·Ð°Ð¿Ð¸Ñ Ð² дневника на Филов Ñ Ð´Ð°Ñ‚Ð° 25 април 1941 година (ÑÑ‚Ñ€. 317), в който между другото Ñе казва:"Сутринта приех Ð´ÐµÐ»ÐµÐ³Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° македонÑките братÑтва - генерал КоÑта Ðиколов, Лазар Томов и Милан ДамÑнов. Възмущават Ñе, че Ñме изпратили хора от Вътрешната организациÑ. Отговорих им, че не правим разлика между никакви фракции, иÑкаме да Ñе хвърли було върху миналото и вÑички да бъдат единни; в противен Ñлучай ще попречат много на общото дело.Ð’ ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ ÑмиÑъл говорих вчера на Ст. Стефанов, предÑедател на Ð°ÐºÑ†Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¸Ñ‚ÐµÑ‚ в Скопие, който Ñъщо не признава нито Вътрешната организациÑ, нито предÑтавителите на тукашните (в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ - б. н.) братÑтва, които Ñчита за Ñамозванци. Ðа вÑички мои доводи Стефанов отговори, че разбира вÑичко това, но те били много инат и не могли да Ñе променÑÑ‚... Вижда Ñе, че македонците (враждуващите помежду Ñи в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ - б. н.) нÑма да поумнеÑÑ‚ и да Ñе помирÑÑ‚..."422Към Ñ†Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ‚ÐµÐºÑÑ‚ е необходимо да Ñе направÑÑ‚ Ñледни-критични бележки:1) Формално погледнато изказването на Филов е правилно на него вÑе пак ще Ñе Ñпрем по-подир от друга гледна точка.2) "Възмущението" на делегациÑта на братÑтвата обаче е едноÑтранчива и теÑногръда. Защото би Ñ‚Ñ€Ñбвало да бъдат отречени личноÑти като Трайчо Чундев, КонÑтантин Ципушев, Козма Георгиев, Ðикола Коларов, Сотир Ðанев и ред други. тук може би могат да влÑзат дори и Стефан Стефанов и ВаÑил Хаджикимов, като дошли от Ñредата на емиграциÑта. Те тръгнаха по Ñтъпките на българÑките войÑки и ги задминаха, за да предупредÑÑ‚ българите за наÑтъпващото голÑмо национално Ñъбитие.3) Ðо що Ñе отнаÑÑ Ð´Ð¾ изказването на Стефан Стефанов Ñрещу ВМРО и предÑтавителите на братÑтвата, наричайки ги "Ñамозванци", иÑтината е, че тъкмо той и Ñътрудникът му ВаÑил Хаджикимов Ñа Ñамозванци. Защото Ñлед като Ñа напуÑнали ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ - единиÑÑ‚ (Хаджикимов) през 1925 година, реÑпективно вториÑÑ‚ (Стефанов) през 1927 година (Ñлед СкопÑÐºÐ¸Ñ ÑтудентÑки процеÑ), изведнъж в началото на април 1941 година неочаквано, по Ð½ÐµÑ‡Ð¸Ñ Ð²Ð¾Ð»Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñтигат в Скопие, в момента на оÑвобождаването му от германците, и Ñе натрапват като организатори на оÑвобождаваното наÑеление за нов живот. И двамата Ñлед 14, реÑпективно 16, години емигрантÑки живот в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ чужбина изведнъж поемат ролÑта на върли меÑтни деÑтели и заÑтават начело на Ñмутените от ÑъбитиÑта народни Ñили. Колкото и да Ñе оказва резултатна ролÑта им, Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе припомни още веднъж, че и двамата Ñа бивши Ñъратници на ВМРО: Ð’. Хаджикимов - до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 1925 година, а Ст. Стефанов Ñтава верен орган на ВМРО през 1928 година, приÑÑŠÑтва като гоÑÑ‚ на КонгреÑа на ВМРО през 1928 година и получава от Иван Михайлов задача да бъде връзка Ñ Ñ…ÑŠÑ€Ð²Ð°Ñ‚Ñките дейци в чужбина.Следователно в новата Ñи Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð¸ двамата Ñа един вид - фигуративно казано, "узурпатори" на правото да Ñе говори заÑлужено от името на МакедониÑ. Още повече това важи, като Ñе423има предвид, че иÑтинÑките водачи на борбата Ñрещу ÑръбÑките поробители до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° живота Ñи Ñа членовете на централната петорка на ММТРО - преди вÑичко двамата Димитровци-Гюзелов и Чкатров. И както видÑхме, те рано заÑтават пред Филов Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð±Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñта Ñи за ÑвоÑта национална миÑÐ¸Ñ Ð¾Ñ‚ името на МакедониÑ. Същото може да е каже и за "лучиÑтите" в лицето на Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²ÐµÐ½ авторитет Спиро Китинчев - водещата личноÑÑ‚ в Скопие пред международни фактори.При това положение какво е било Ñтановището на Гюзелов - Чкатров към двамата новодошли "водачи" на ЦÐК в Скопие? От едно къÑно изказване на Гюзелов узнаваме, че то е било крайно отрицателно. Ðе Ñлучайно Стефанов говори Ñрещу ВМРО при такива Ð²Ð·Ð°Ð¸Ð¼Ð¾Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ñлужили в оÑвободителното движение хора. ÐавÑрно това не е убÑгнало и от погледа на Филов, който в дневника Ñи отбелÑзва на 2 юни 1941 година огорчението Ñи от подобни проÑви.Ð’ Ñъщата бележка обаче Филов прави две Ð½ÐµÐ´Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ¶Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ недобре оÑведомен човек: 1) че Стефанов и Хаджикимов Ñа вÑъщноÑÑ‚ в положение на Ñамотни пред общеÑтвеноÑтта, коÑто заварват като новодошли, докато предметът на нападката им Ñа изпитани дейци, поÑтоÑнни в Ñъпротивата Ñрещу Ð¿Ð¾Ñ€Ð¾Ð±Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð¾ като затворници дълги години, било като оÑвободени, докрай оÑтанали по меÑтата Ñи; 2) иÑкането на двамата водачи на ММТРО за учаÑтие на меÑтните национални Ñили е крайно наложително като вÑеобщо желание на новооÑвободените. Рв дневника Ñи Филов Ñърдито отбелÑзва на 12 юни 1941 година: "Приех една голÑма Ð´ÐµÐ»ÐµÐ³Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Добруджа начело Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ñтавители на "общогражданÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¸Ñ‚ÐµÑ‚" от Добрич. ПовтарÑÑ‚ вÑеизвеÑтните вече техни иÑканиÑ... И тук пак тенденциÑта да Ñе противопоÑтавÑÑ‚ меÑтни "комитети" на държавни органи, като че не Ñа едните и другите българи, и желанието на меÑтните "комитети" те да управлÑват. Също като в МакедониÑ!"Следва заключението, че отговорът на Филов на иÑкането на патриотичните Ñили - и на Добруджа, и на ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ðµ отрицателен: акционните комитети наиÑтина биват разтурени и протегнатата патриотична ръка за помощ оÑтава отблъÑната Ñ Ð²Ñички поÑледици от това.И вÑе пак от значение е да знаем какво по-конкретно Ñа424иÑкали Чкатров и Гюзелов. Една Ñедмица преди бележката във Ð¤Ð¸Ð»Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð´Ð½ÐµÐ²Ð½Ð¸Ðº от 12 юни те Ñа изпратили до него изложение в което Ñочат проблемите пред българÑкото правителÑтво резюмираме ги в Ñледните точки:1) Ðалице е опаÑноÑтта от механичеÑко прилагане в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° законите, дейÑтващи дотогава в царÑтво БългариÑ, оÑобено за данъчното облагане и други икономичеÑки въпроÑи; 2) Разпалва Ñе голÑма Ñпекула Ñ Ñ†ÐµÐ½Ð¸Ñ‚Ðµ на хранителните продукти; 3) Ð’ дейÑтвие Ñа грабителÑките машинации при ÑменÑнето на динарите Ñ Ð»ÐµÐ²Ð¾Ð²Ðµ, довело до маÑово изкупуване на заварените в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñтоки. Търговците от "Ñтарите предели" препродават купеното на тройно по-виÑоки цени и Ñпечелват на един дъх милиони; 4) РаÑте недоÑтигът от хранителни продукти; 5) Ðе Ñе зачитат меÑтните добронамерени национални Ñили и Ñе пренебрегват за учаÑтие в уÑтройÑтвото на Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ Ñъобразно ÑÑŠÑ Ñпецифичните уÑÐ»Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð² МакедониÑ. По тази точка важно е пиÑаното от Гюзелов:"Започна назначаването на меÑтни хора за кметове, околийÑки управители и чиновници въобще. Този Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ повече Ñоциален, защото мнозина чиновници гладуваха и Ñ‚Ñ€Ñбваше да им Ñе помогне. С това влаÑтта иÑкаше вÑички тези македонÑки интелектуалци да впрегне в ÑвоÑта политика, а не Ñамите те да бъдат Ñтроители на ÑвоÑ, народна политика... Така Ñе Ñтигна до едно раздвоение в Ñамата влаÑÑ‚ между меÑтните люде и полицейÑките началници, които бÑха дошли от БългариÑ. Ðа Ñ‚ÑÑ… бе заповÑдано да нÑмат доверие в меÑтните околийÑки управители и те Ñами да управлÑват, без да Ñе подчинÑват.По Ñ‚Ð¾Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½ продължиха недоволÑтвата против полициÑта, злоупотребите, недоверието и грешките..."6) ВиÑоки предÑтавители на влаÑтта Ñе ÑтремÑÑ‚ да внеÑат раздвоение Ñред македонÑката интелигенциÑ, за да наложат теÑногръдата Ñи политика. Чкатров Ñочи дори поименно Директора на българÑката Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð”Ñ€Ð°Ð³Ð¾Ð»Ð¾Ð² като наÑърчаващ органите Ñи да обвинÑват почти вÑÑкого, който критикува грешките им, като крайно подозрителен.425Въпреки категоричните ÑƒÐ²ÐµÑ€ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° двамата национални деÑтели за Ñ‚Ñхната най-голÑма загриженоÑÑ‚ за реномето на БългарÑката държава пред оÑвободеното наÑеление в духа на лозунга "един цар, един народ, една държава от Добрич до Охрид", Ñтановището на Филов, поÑочено в дневника му Ñ Ð±ÐµÐ»ÐµÐ¶ÐºÐ°Ñ‚Ð° от 12 юни: "ПовтарÑÑ‚ вÑеизвеÑтните техни иÑÐºÐ°Ð½Ð¸Ñ - тенденциÑта да Ñе противопоÑтавÑÑ‚ меÑтните "комитети" на държавните органи и желанието те да управлÑват. Също както в МакедониÑ" - оÑтава и занапред.♦♦♦И тъй, оÑтава докрай недоверието към меÑтната българÑка Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÐ»Ð¸Ð³ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ñ€Ð¸ и когато Ñ‚Ñ Ðµ Ñлужила продължително в Стара БългариÑ. Такъв е например ÑлучаÑÑ‚ Ñ Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»ÑÐºÐ¸Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð°Ñтен училищен инÑпектор (Ñ ÐšÐ¾Ñта Църнушанов-бележка на автора на блога) - Ñтар организационен другар на Гюзелов и Чкатров. За илюÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ дадем извеÑтен брой примери как е Ñледен Ñ Ð½ÐµÐ´Ð¾Ð²ÐµÑ€Ð¸Ðµ от органите на влаÑтта:1) ПолициÑта в Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð²ÐµÑ€Ñва цÑлата му кореÑÐ¿Ð¾Ð½Ð´ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ - чаÑтна и Ñлужебна - и докладва на облаÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¸Ñ€ÐµÐºÑ‚Ð¾Ñ€ за вÑичко, което не хареÑва;2) Ðейни доноÑчици, поÑещаващи канцелариÑта на инÑпектора, погрешно тълкуват дори и уредбата в ÑтаÑта му, а именно:- тълкуват като македонÑки Ñепаратизъм голÑмата географÑка карта на ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ (издание на МакедонÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°ÑƒÑ‡ÐµÐ½ инÑтитут), поÑтавена на Ñтената зад бюрото на инÑпектора;- Ñъщото тълкувание пренаÑÑÑ‚ и към украÑата на Ñъщата Ñтена, от двете Ñтрани на арката, Ñ Ð¿Ð¾Ñ€Ñ‚Ñ€ÐµÑ‚Ð¸Ñ‚Ðµ на великите оÑнователи на ВМОРО - Даме Груев и Гоце Делчев; при това не обръщат внимание, че от двете Ñтрани на бюрото Ñе издига гипÑовите бюÑтове на цар Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ III и царица Йоанна върху Ñпециални поÑтаменти;- доноÑниците криво предÑтавÑÑ‚ и педагогичеÑките му ÑƒÐºÐ°Ð·Ð°Ð½Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ учителите как да водÑÑ‚ обучението по българÑки език при преминаването от меÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¸Ð°Ð»ÐµÐºÑ‚, който учениците единÑтвено познават, към ÐºÐ½Ð¸Ð¶Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº по възможно най-леÑен начин. Имат Ñе предвид моменти на криво разбиране от учениците на чиÑто книжовни думи, като например думата локва Ñ#426Й превеждат Ñ Ð±Ð°Ð²Ñ‡Ð° (градина) и пр. ПакоÑтната клюка тълкува ценните поуки на инÑпектора като иÑкане към учителите "да изучават македонÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº".3) При изработването на тематиката за беÑедите в ÐÐ°Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñитет облаÑтниÑÑ‚ директор ХриÑто Гуцов Ñе Ñопва Ñ Ð³Ð½Ñв, задето вÑички теми Ñа за делото на македонÑки дейци -възрожденÑки и революционни, ÑÑкаш те не Ñа българÑки дейци. Той в момента не е в ÑÑŠÑтоÑние да разбере належащата нужда да Ñе възкреÑи култът към българÑките ценноÑти, които е дала ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ които врагът Ñ Ð´ÐµÑÐµÑ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ðµ преÑледвал чрез цÑлата Ñи проÑветна ÑиÑтема... Гуцов оÑтава Ñконфузен, когато член на ръководÑтвото на УниверÑитета му обръща внимание, че един от героите на Ñъответната беÑеда - войводата на БитолÑкото поле ПараÑкев Цветков, е родом от Плевен и е учителÑтвал в БитолÑката гимназиÑ. Ð’ подÑъзнанието на тези хора лежи фаталното убеждение, че македонците не Ñа българи. Само така може да Ñе разбере и отношението на дошлите от Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ‡Ð¸Ð½Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ†Ð¸, оÑобено проÑтоватите полицаи, че македонÑкиÑÑ‚ говор, Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ Ñи Ñлужи обикновениÑÑ‚ българÑки родолюбец, не е българÑки.От Ñ‚Ð°Ñ Ð³Ð»ÐµÐ´Ð½Ð° точка погрешно е разбирана и речта на облаÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ ÑƒÑ‡Ð¸Ð»Ð¸Ñ‰ÐµÐ½ инÑпектор пред ÑелÑните на едно Ñело в БитолÑко на меÑтен говор, добре владÑн от него, Ñ Ð²ÑŠÐ·Ñ…Ð²Ð°Ð»Ð° на българÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´, неговите народни борци, неговите войни, борещи Ñе цели три години точно по Ñ‚Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑта на БитолÑко. Куриозното в ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ðµ, че по Радио Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ "Бай Пантелей" (артиÑÑ‚ÑŠÑ‚ Пантелей Хранов) да говори на шопÑки, за да го разбере и поÑледниÑÑ‚ българÑки ÑелÑнин на фронта, а да не може да Ñе говори ÑÑŠÑ Ñъщата цел на меÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ñки говор, защото проÑтоватите чиновници от "Ñтарите предели", национално невежи, възпитани в пораженÑки звенарÑко-геметовÑко-коминтернÑки дух, ÑмÑтат единÑтвено Ñебе Ñи за чиÑти българи, които ще "приобщават" към Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ "небългари".4) За отношението Ñи към облаÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ ÑƒÑ‡Ð¸Ð»Ð¸Ñ‰ÐµÐ½ инÑпектор като към недоÑтойно за доверие общеÑтвено лице Ñлужебните органи вземат предвид и впечатлението Ñи от данните, че той 'много вижда". ЧувÑтвайки Ñе у дома Ñи и в право да милее за Ñъдбата на Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñи кът, той донаÑÑ Ð¿Ð¾Ð²ÐµÑ€Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¾ на началÑÑ‚-427вото Ñи за порÑдките в поверената му учебна облаÑÑ‚. ОÑобен това важи Ñлед иÑкането на МиниÑтерÑтвото на народното проÑвещение да му Ñе донеÑат поверително данни за поведението на другите държавни органи. И наиÑтина възможноÑтта на облаÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð½Ñпектор да получава проверени данни от околийÑките училищни инÑпектори му дава възможноÑÑ‚ да "вижда много". ОÑобено за произволиÑта в облаÑтта на учебното дело. Ето малки откъÑи от Ñъответен негов доклад до миниÑÑ‚ÑŠÑ€ Йоцов: "Ðеведнъж Ñъм имал Ñлучай, г-н МиниÑтре, да Ви Ñъобщавам за нÑкои лоши проÑви на държавни органи... за различни Ð·Ð°Ð¿Ð»Ð°ÑˆÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ учителите от Ñтрана на полицаи при Ñлучай когато нашите учители Ñа вземали под защита меÑтното наÑеление от произволите на този или онзи полицай... Ð’ този Ñи доклад ще Ви Ð·Ð°Ð½Ð¸Ð¼Ð°Ñ Ñ Ð½Ñкои нови тежки проÑви на такива държавни Ñлужители, за които узнах при неотдавнашна Ñи обиколка по ПрилепÑко (изброÑват Ñе шеÑÑ‚ Ñела). От вÑички учители и учителки узнах за разюзданото поведение към вÑички Ñ‚ÑÑ… от Ñтрана на подпредÑÐµÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° ОколийÑката реквизиционна комиÑÐ¸Ñ (капитан Чипев). Ðа 14 и 15 ноември 1942 г. дошъл в Ñ. Ð¡ÐµÐ½Ð¾ÐºÐ¾Ñ Ð¸ затворил училището за два дни, като накарал учителите да му работÑÑ‚ книжките за реквизициÑта. При Ñ‚Ñхно възражение той пред вÑички Ñъбрани ÑелÑни най-вулгарно Ñе отнаÑÑл, казвайки им, че не признава нищо; че той може дори да ги уволни; че в Ñ. Долнени има учители, които ще обеÑи Ñред Прилеп и пр. По ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½ поÑтъпил и Ñ ÑƒÑ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð¸Ñ‚Ðµ от КоÑтинÑката община, карайки ги вÑички да Ñе Ñъберат в Ñ. КоÑтинци и да работÑÑ‚ там, като затворÑÑ‚ училищата.""Познат Ви е ÑлучаÑÑ‚ ÑÑŠÑ ÑÑ€ÐµÐ´Ð¸Ñ‰Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¸Ñ€ÐµÐºÑ‚Ð¾Ñ€ в Ñ. Сопотница (КрушевÑко), който в началото на тази година пеша избÑга от Ñелото, минавайки по кал и Ñтуд 40 км път, за да дойде в Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ñ Ð¸ да иÑка от мене защита от ÑÑ‚Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ñтражар на Ñелото, който му Ñе заканвал, че ще го пребие, и го викал рано в учаÑтъка без повод... и пр.От този род Ñа редица данни за побоища в чиÑто българÑки Ñела, наричани от полицаите, че "ÑелÑните им Ñа Ñърбомани , ÑÑŠÑ Ð·Ð°ÐºÐ°Ð½Ð¸ към учителите в Ñелата, че и те ще поÑтрадат, ако защищават ÑелÑните. ДраÑтичен е ÑлучаÑÑ‚ и Ñ Ð³Ð°Ð²Ñ€Ð°Ñ‚Ð° Ñ ÑƒÑ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð¸Ñ‚Ðµ от Ñтрана на428кмета на Ñ Ð˜Ð²Ð°Ð½ÐµÐ²Ñ†Ð¸, който Ñимулирал нападение над учителите и пиÑарите в ИвановÑката община, за да ги провери, дали ще покажат ÑлабоÑÑ‚ пред партизаните и ще го издадат. При това фиктивно партизанÑко нападение накарал учителите и учителките да легнат на земÑта, вързал ги, разпитвал ги, а една учителка избÑгала през нощта и Ñе качила на едно крушево дърво, при което Ñи изподраÑкала краката...Забележително е, че въпреки Ð¿Ð¾Ð²ÐµÑ€Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ñ…Ð°Ñ€Ð°ÐºÑ‚ÐµÑ€, донеÑението е Ñтигнало до битолÑките полицейÑки органи; те опровергали и обвинили облаÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ ÑƒÑ‡Ð¸Ð»Ð¸Ñ‰ÐµÐ½ инÑпектор в "злоÑловие". И при Ñрещата на облаÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ ÑƒÑ‡Ð¸Ð»Ð¸Ñ‰ÐµÐ½ инÑпектор Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð°ÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ†ÐµÐ¹Ñки началник, поÑледниÑÑ‚ му Ñе заканил Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸Ñ‚Ðµ: "За злоÑловене има и въдворÑване". И облаÑтниÑÑ‚ директор Гуцов лично Ñъобщава на ÑƒÑ‡Ð¸Ð»Ð¸Ñ‰Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð½Ñпектор: "Това момче (Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð”Ð¸Ð¼Ð¸Ñ‚Ñ€Ð¾Ð²) иÑкаше да те ареÑтува."5) ИзвеÑтно е отрицателното отношение на Филовото правителÑтво към личноÑтта на Иван Михайлов. При вÑе, че водачът на бившата ВМРО не Ñе завърна в БългариÑ, понеже Ñрещу него имаше Ñмъртна приÑъда, от коÑто бе помилван, но не и амниÑтиран, неоправданиÑÑ‚ Ñтрах от него - да не поведе ÑепаратиÑтично движение, го правеше опаÑен - Ñпоред преценката на управлÑващите. Затова вÑеки, който би контактувал по какъвто и да е начин Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾, Ñтаваше Ñъмнителен. Под такова Ñъмнение попада и облаÑтниÑÑ‚ училищен инÑпектор в БитолÑ, без да Ñе преценÑÑ‚ вÑичките му национални заÑлуги на изключителен българÑки патриот. Веднъж заклеймен Ñ Ð´ÑŠÐ»Ð±Ð¾ÐºÐ¾ оÑкърбителната клевета, че "Ñвири първа цигулка на македонÑÐºÐ¸Ñ Ñепаратизъм" - както поверително-иронично го оÑведомил облаÑтниÑÑ‚ директор Гуцов - две негови невинни, дори подчертано великобългарÑки проÑви към личноÑтта на Иван Михайлов биват още по-категорично определени като израз на Ñепаратизъм. Рименно: по Ñлучай една година от оÑвобождението на ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ (ВардарÑката - разбира Ñе) инÑпекторът му изпраща без ÑтеÑнение от влаÑтта телеграма, в коÑто го поздравÑва по този Ñлучай Ñ Ð¿Ð¾Ð¶ÐµÐ»Ð°Ð½Ð¸Ðµ догодина да го поздрави от Солун като българÑки град. Телеграмата бива препиÑана и предадена на облаÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¸Ñ€ÐµÐºÑ‚Ð¾Ñ€, а оттам до миниÑтерÑтвото на ПроÑветата.429Втори Ñлучай: хърватÑкиÑÑ‚ пълномощен миниÑÑ‚ÑŠÑ€ Жидовец, Ñ ÐºÐ¾Ð³Ð¾Ñ‚Ð¾ инÑпекторът Ñе познавал и на когото е гоÑтувал Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð·Ð°ÐµÐ´Ð½Ð¾ Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð»ÐµÐ¿ÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ¼ÐµÑ‚ Методий Ðочев, един ден той приÑтига в Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ñ Ñ ÐºÐ¾Ð»Ð°Ñ‚Ð° Ñи. Срещат Ñе в града и при заминаването на Жидовец, инÑпекторът му предава пиÑмо за Михайлов за да Ñтигне по-Ñигурно до него. ПолициÑта Ñледи и докладва на облаÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¸Ñ€ÐµÐºÑ‚Ð¾Ñ€. И пак бива оÑведомен миниÑÑ‚ÑŠÑ€ Йоцов. Гуцов пита приÑтелÑки: "За кого бе пиÑмото?" "За Иван Михайлов!" - Ñледва откровен отговор. И му Ñе Ñъобщава, че в пиÑмото Ñе изказва по-обширно за радоÑтта на автора от оÑвобождението; за чувÑтвото на щаÑтие, което изпитва, вървейки отново по меÑтата, по които Ñ Ñ‚Ð°ÐµÐ½ копнеж за Ñвобода е дейÑтвал Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð°Ñ€Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи. Пожелава му по-Ñкоро и той, Михайлов, да види тези Ñвети меÑта и пр. Целта е била да Ñе внуши на Михайлов, че неговите Ñъратници в борбата Ñрещу Ñърбите Ñега Ñа единни в готовноÑтта да Ñлужат на Обединена БългариÑ, та ако евентуално му идват нÑкакви помиÑли за Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ð½Ð¾Ð¼Ð¸Ñ Ð½Ð° ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ (както клюката шепти), да Ñи го извади от ума. И отговорът на Михайлов чрез негови хора е в ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð´Ð¾Ñтен дух. Ðо за неверниците това е Ñамо конÑпирациÑ. Затова миниÑÑ‚ÑŠÑ€ Йоцов при поÑещението Ñи в Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ñ Ð·Ð°ÐµÐ´Ð½Ð¾ Ñ Ð‘. Филов на 21 юни 1943 година запитва направо Ð¿Ð¾Ð´Ñ‡Ð¸Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñи облаÑтен инÑпектор: "Какво пиÑа на Иван Михайлов?" Явно е, че е оÑведомÑван направо от вътрешното миниÑтерÑтво.Ð’ резултат на този предразÑъдък за национално недоверие в един по-виÑш проÑветен орган, миниÑÑ‚ÑŠÑ€ Йоцов измиÑÐ»Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° много прозрачна тактика: да направи размеÑтване на двамата облаÑтни училищни инÑпектори в новооÑвободените земи - битолÑкиÑ, Църнушанов, и беломорÑÐºÐ¸Ñ - Ðалбантов. ИдеÑта на миниÑтъра била: "да Ñи разменÑÑ‚ опит в облаÑтта на проÑветата". Разбира Ñе, пренебрегва Ñе, че в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° още една облаÑÑ‚ - СкопÑката. Ðо там вече е извършена промÑната: първиÑÑ‚ облаÑтен училищен инÑпектор, велешанецът ХриÑто Зографов - един отличен литератор, добър организатор и патриот, познавач на цÑлата облаÑÑ‚, е Ñвален и замеÑтен Ñ Ð¿Ð»ÐµÐ²ÐµÐ½ÑÐºÐ¸Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ð¹Ñки училищен инÑпектор ВаÑил Савов – човек, напълва непознаващ облаÑтта във вÑÑко отношение. Въпреки това, той, а битолÑкиÑÑ‚ училищен инÑпектор е под удар. Явно проÑ-430ва на прозрачно прикритата наказателна мÑрка Ñрещу Църнушанов.Ðа конференциÑта на вÑички облаÑтни училищни инÑпекри в Ñтраната, ÑÑŠÑтоÑла Ñе в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¾ Ñредата на 1943 година, миниÑÑ‚ÑŠÑ€ Йоцов изненадва вÑички Ñ Ñ€ÐµÑˆÐµÐ½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ Ñи за размеÑтване. Църнушанов веднага заÑвÑва, че не приема предложението, не държи за поÑта Ñи облаÑтен училищен инÑпектор, Ñамо моли да бъде преназначен за обикновен учител в гимназиÑта. Той държи да Ñи оÑтане където и да е в МакедониÑ, защото Ñ‚Ñ Ðµ била през цÑлата му младоÑÑ‚ полеÑражение в защита на българщината; там Ñа вÑичките му Ñъратници, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ ще продължава българÑкото Ñтроително дело.Ðалбантов Ñъщо отказва да отиде в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ е готов да Ñи даде оÑтавката. Обаче миниÑтърът оÑтава непреклонен. ЗаÑвÑва, че меÑтата в гимназиÑта в Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ñ Ð¸ другаде в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ Ñа заети и Ñе разпорежда на директора на оÑновното образование да приготви заповед за уволнение на Църнушанов.ÐаÑтава Ñмут. Узнава Ñе, че вÑъщноÑÑ‚ миниÑÑ‚ÑŠÑ€ Йоцов дейÑтва по иÑкане на миниÑтъра на вътрешните работи Петър ГабровÑки. По предложение на кмета на Прилеп - инж. Методий Ðочев, в момента Ñлужебно боравещ в СофиÑ, Ñе урежда Ñреща Ñ Ð¼-Ñ€ ГабровÑки за изÑÑнÑване на иÑтината по въпроÑа. Обаче Симеон Радев, който виÑоко ценÑл личноÑтта на Църнушанов, вече узнал за инцидента, предлага пръв да говори Ñ Ð½Ð°Ð¹-ÑÐ¸Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð¸ÑÑ‚ÑŠÑ€ в кабинета на проф. Филов. ПриÑтига мълком, Ñвършва работата Ñи и Ñи отива мълком. При Ñрещата Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð¸Ñтъра, кметът Ðочев и Църнушанов го оÑведомÑват за Ñамоинициативните Ñи проекти за Ñъздаване на движение на активните национални Ñили в подкрепа на държавата. Планът е изработен тъкмо от Църнушанов и редактора на "ПелиÑтерÑко ехо"- КръÑтьо ВелÑнов. ГабровÑки преглежда Ñ Ð´Ð¾Ð²Ð¾Ð»Ñтво вÑичко и заÑвÑва на двамата да Ñи отидат Ñпокойно по меÑтата Ñи, нещата Ñи оÑтава такива, каквито Ñа били.МиниÑÑ‚ÑŠÑ€ Йоцов много къÑно Ñе убеждава за направената грешка, в дните, когато е в затвора и го очаква Ñмъртна приÑъда. Ð’ затвора е в една ÐºÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ñ Ð²Ð¸Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð¶ÑƒÑ€Ð½Ð°Ð»Ð¸ÑÑ‚ от Кавадарци-ВаÑил Сейзов, добър познавач на вÑички деÑтели от Македо-431ниÑ. Той го оÑведомÑва обÑтойно за цÑлото дело на Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð´ÐµÑтел Църнушанов. С въздишка на разкаÑние Йоцов заÑвил, че много ÑъжалÑва за грешката Ñи - да преÑледва доÑтоен българин.Излиза, че уж корифеÑÑ‚ на българÑката проÑвета Ñ‚Ñ€Ñбва да бъде добре оÑведомен за Ñвоите подчинени, а вÑъщноÑÑ‚ тъкмо противниците му - комуниÑтите, Ñа били най-добре оÑведомени: Ñ Ð¸Ð´Ð²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ Ñи на влаÑÑ‚ в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÑƒÐ²Ð¾Ð»Ð½Ñват Църнушанов завинаги от вÑички държавни ÑƒÑ‡Ñ€ÐµÐ¶Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° проÑва на велико-българÑки шовинизъм. Рдържавните полицейÑки органи Ñа признавали пред партизаните, превзели Прилеп Ñлед 9 Ñептември 1944 година, че те Ñилно подозирали облаÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ ÑƒÑ‡Ð¸Ð»Ð¸Ñ‰ÐµÐ½ инÑпектор в македонизъм.Ето какво значи неподготвеноÑÑ‚ за националната миÑÐ¸Ñ Ð½Ð° Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð² оÑвобождаваната МакедониÑ.*Ð’ това отношение чаÑÑ‚ от военните Ñа показвали Ñъщото. ОблаÑтниÑÑ‚ училищен инÑпектор е бил трън в очите и на Ñ‚ÑÑ… поради националната му бдителноÑÑ‚. СледниÑÑ‚ Ñлучай говори за това:През лÑтото на 1943 година в Охрид Ñе провежда национално тържеÑтво ÑÑŠÑ Ñъответни Ñпортни ÑÑŠÑтезаниÑ. След речта на генерал Маринов при връчването на наградите на победителите военната музика Ñвири Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñ…Ð¸Ð¼Ð½. Ðаоколо е натрупан народ- предимно гоÑти от околните Ñела. Ðевидели друг път такива тържеÑтва, ÑелÑните ÑтоÑÑ‚ щаÑтливо уÑмихнати и не ÑвалÑÑ‚ каÑкетите Ñи при Ñвиренето на химна - не знаÑÑ‚, че Ñ‚Ñ€Ñбва. Веднага нÑкакъв поручик Ñе Ð½Ð°Ñ…Ð²ÑŠÑ€Ð»Ñ Ñ ÑŽÐ¼Ñ€ÑƒÑ†Ð¸ върху Ñ‚ÑÑ…, ÑƒÐ´Ñ€Ñ Ð³Ð¸ безразборно по главите, крещи, ругае. Ð ÑелÑните не могат да разберат в какво им е вината и Ñе дърпат уплашени. Това наблюдава облаÑтниÑÑ‚ училищен инÑпектор и Ñе намеÑва Ñ ÑƒÐºÐ¾Ñ€: "ÐÑмате право, г-н поручик, да биете тези невинни проÑти хора, радоÑтно наблюдаващи зрелището!" "Ти да мълчиш!" - крещи офицерът. "ÐÑма да мълча! Вие можете Ñамо да поучите тези добри българи, защото не знаÑÑ‚ реда на поведение в такива тържеÑтва" и пр.Узнал за побоÑ, дошлиÑÑ‚ в Охрид именит наш иÑторик проф. Петър Мутафчиев оÑтава потреÑен: как могат да бъдат432бити толкова почитаните от него проÑтодушни българи от низините?!С въпроÑа е заниман и генералът. Той Ñконфузено приема Ñъобщението, взема Ñи уж бележка да вземе мерки, но Ñъщевременно гневно заÑвÑва, че българÑките войни, за разлика от разните румънÑки войни-кокони, Ñа твърди и ÑтоÑÑ‚ на поÑта Ñи и Ñ‚. н.Въпреки външно учтивите Ð²Ð·Ð°Ð¸Ð¼Ð¾Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ генерала и инÑпектора, изразени в Ñърдечни гоÑÑ‚ÑƒÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° генерала заедно Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð°ÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¸Ñ€ÐµÐºÑ‚Ð¾Ñ€ Миладинов и Ñ Ð¼Ð¸Ñ‚Ñ€Ð¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚ Филарет ЛовченÑко-БитолÑки в инÑÐ¿ÐµÐºÑ‚Ð¾Ñ€Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ð¼, оÑтава в дейÑтвие потайното убеждение: "Ð¢Ð¾Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº, много вижда". До подобен извод Ñе Ñтига Ñлед забележката на полковник ВаÑилев, помощник на генерал Маринов, който полуиронично приÑтелÑки загатва: "Слушай, златен, ти ги каниш на гоÑти, но те нÑмат добри думи за тебе!"И наиÑтина винаги любено уÑмихнатиÑÑ‚ началник на дивизиÑта, урежда чрез Щаба на Ð¾ÐºÑƒÐ¿Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ñ€Ð¿ÑƒÑ Ð² Ðишка банÑ, мобилизирането на облаÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ ÑƒÑ‡Ð¸Ð»Ð¸Ñ‰ÐµÐ½ инÑпектор в Щаба на корпуÑа като преводач от и на ÑръбÑки език, бидейки ÑръбÑки възпитаник. При това без да Ñе ÑъобразÑва Ñ Ð¸Ð·Ñ€Ð¸Ñ‡Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ правителÑтвено решение, че облаÑтните училищни инÑпектори в новооÑвободените предели не Ñе мобилизират в армиÑта. Във връзка Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° МиниÑтерÑтвото на проÑветата оÑведомило ОблаÑтната инÑÐ¿ÐµÐºÑ†Ð¸Ñ Ð·Ð° решението Ñ ÑƒÐºÐ°Ð·Ð°Ð½Ð¸Ðµ: ако вÑе пак Ñе получи мобилизационна заповед, инÑпекторът да Ñъобщи телеграфно на миниÑтъра на проÑветата за Ñтаналото и да Ñи оÑтане на поÑта. МиниÑтерÑтвото ще издейÑтва отменÑнето на заповедта.И наиÑтина повиквателната заповед приÑтига през март 1944 година. ОблаÑтниÑÑ‚ инÑпектор Ñ Ð·Ð°Ð²Ð°Ñ€Ð²Ð° Ñлед връщането и от лекционна обиколка в СкопÑката облаÑÑ‚. Прави необходимото Ñпоред указанието: телеграфира на миниÑтъра, но безрезултатно: военните в Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ñ Ð½Ðµ зачитат никакво поÑтановление и наÑила го изпращат в корпуÑа в набързо приготвена униформа.Ð’ Щаба на корпуÑа генерал-лейтенант Ðиколов го приема благоÑклонно, заÑвÑвайки му, че има за него добри ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸433при нужда го натоварва Ñ Ð¾Ð±Ð¸ÐºÐ¾Ð»ÐºÐ¸ по окупационните граници на Ð¡ÑŠÑ€Ð±Ð¸Ñ Ñ Ð°Ð³Ð¸Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸ беÑеди от рода на "СръбÑки Ð¿Ñ€Ð¸Ð·Ð½Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° българите в МакедониÑ", "Ликът на врага в ÑобÑтвените му пиÑаниÑ" (в които Ñърбите Ñами риÑуват Ñебе Ñи във взаймоизтреблението Ñи) и Ñ‚. н.От Ñтаналото издевателÑтво Ñ Ð¸Ð½Ñпектора оÑтава Ñамо едно добро: че Ñлед 6 меÑеца Ñлужба поÑледва изтеглÑнето на Ð¾ÐºÑƒÐ¿Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ñ€Ð¿ÑƒÑ Ð¾Ñ‚ СърбиÑ; от ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñе Ð¸Ð·Ñ‚ÐµÐ³Ð»Ñ ÑемейÑтвото на инÑпектора, оÑтавÑйки Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ñи багаж и покъщнина в ръцете на партизаните. Ðо вече не вижда Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñи край, където ако бе оÑтанал, нÑмаше да оцелее - подобно на най-близките Ñи Ñъратници Гюзелов и Чкатров, които бÑха екзекутирани през 1945 година. Заедно Ñ Ñ€ÐµÐ´ други членове на ММТРО. Ðо за това - по-нататък.Ðо колко упорито генерал Маринов е ÑмÑтал инÑпектора за македонÑки ÑепаратиÑÑ‚ говори изказването му пред инÑпекторовата Ñъпруга Гена Велева, че Ñлед започването да Ñе Ð¸Ð·Ñ‚ÐµÐ³Ð»Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñката админиÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð¹ очаква Ñъпругът й да Ñи дойде в БитолÑ, Ñ‚. е. открито да Ñе приÑъедини към партизаните. Едва Ñлед като инÑпекторът Ñе прибира в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð·Ð°ÐµÐ´Ð½Ð¾ Ñ Ð¸Ð·Ñ‚ÐµÐ³Ð»Ð¸Ð»Ð¸Ñ Ñе от Ð¡ÑŠÑ€Ð±Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ñ€Ð¿ÑƒÑ Ð±ÐµÐ· личен багаж, Ñамо във военната Ñи униформа, докато Ñъпругата му Ñ Ð´ÐµÑ‚ÐµÑ‚Ð¾ Ñи и Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¾ завивки Ñе движи Ñ Ð¸Ð·Ñ‚ÐµÐ³Ð»Ñщите Ñе от ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ñки, генерал Маринов Ñе убеждава в заблудата Ñи. Ðо и тогава оÑтава верен на морала Ñи. Ð’ качеÑтвото Ñи на главнокомандващ на ОФ армиÑ, вече заÑлужил поÑта Ñи като учаÑтник в преврата, той ÑÑŠÑ Ñъщата лицемерна уÑмивка на уÑтата без ÑтеÑнение заÑвÑва лично на инÑпектора, че при преÑледването в партизаните, нарочно е наÑочвал преÑледващите ги военни чаÑти в погрешна поÑока, Ñ‚. е. помагал на партизаните... Той, големиÑÑ‚ българин, преÑледващ доказаните българÑки патриоти в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ македонÑки ÑепаратиÑти! Ето излишен пример за Ñ‚ÑŠÐ¶Ð½Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ·ÐºÐ»Ð¸Ðº на разочарована МакедониÑ, че "не Ñа Ñъщите българи от Първата Ñветовна война".8. СпрÑхме Ñе в повече подробноÑти за положението в БитолÑката облаÑÑ‚ като автентична илюÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° ÑъщеÑтвуващото положение там въз оÑнова на лично проверени данни-Ñъщото нещо е уÑтановено и в СкопÑката облаÑÑ‚ чрез лични анкети и налични документи.434Ðо за да не Ñе занимаваме Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ñ€Ð¾Ð±Ð½Ð¾Ñти за подобни проÑви в неÑ, ще Ñе Ñпрем главно на дейноÑтта на двамата изÑвени водачи на ММТРО - Димитър Чкатров и Димитър Гюзелов, заÑеднали в Скопие: първиÑÑ‚ като незавиÑим материално от държавата инженер, вториÑÑ‚ като директор на Радио Скопие. Една от главните им проÑви е Ñвикването на ÐºÐ¾Ð½Ñ„ÐµÑ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° главните активиÑти на ММТРО от двете облаÑти на 4 и 5 юни 1942 година в Скопие. Двудневните заÑÐµÐ´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñе провеждат в канцелариÑта на Чкатров. Главната тема е: критична преценка на българÑкото управление в оÑвободената чаÑÑ‚ на ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² продължение на пълна година от уÑтановÑването на влаÑтта -цивилна и военна.Ðа конференциÑта Ñа Ñъбират предÑтавители от най-важните Ñелища: Димитър Чкатров от Прилеп, Димитър Гюзелов от Дойран - Струмица, ХриÑто Паунчев от Охрид, Сотир Тренчев от РеÑен-БитолÑ, д-Ñ€ Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¡Ð²ÐµÑ‚Ð¸ÐµÐ² от БитолÑ, Коце Ванов и д-Ñ€ Богдан Попгьорчев от ВелеÑ, ХриÑто Сеизов от Кавадарци, Евтим Бойчев от Ðеготино, д-Ñ€ Тодор Гичев от Щип, Тома Кленков от Св. Ðиколе - Струга, Павле Гичев от Скопие - Щип и Коце Кратовалиев от Скопие.Ð’ двудневните обÑÑŠÐ¶Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñе изнаÑÑÑ‚ отначало отрицателните проÑви на влаÑтта, изразÑва Ñе голÑма загриженоÑÑ‚ за реномето на българÑката държава Ñред българÑкото наÑеление и Ñе Ñочат радикалните мерки за издигане на Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ‚ÐµÑ‚ в името на вÑебългарÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð´ÐµÐ°Ð». За целта Ñе наблÑга върху необходимоÑтта държавата да Ñе опре върху здравите национални Ñили. Ð’ речта Ñи Чкатров между другото е подчертал: Ðародът има и Ñега нужда от Ñвои защитници в лицето на хора, които ще му разбират болките и ще ги лекуват ÑъглаÑно Ñ Ð”ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð°Ñ‚Ð° политика на нашата родина БългариÑ.ÐžÑ‚Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ñе пиÑмо до царÑ, в което Ñе изтъква: "Ðародът в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñе чувÑтвува до извеÑтна Ñтепен неравноправен... ВлаÑтта не извърши Ð½ÐµÐ¾Ð±Ñ…Ð¾Ð´Ð¸Ð¼Ð¸Ñ Ð°ÐºÑ‚ за избиране народни предÑтавители на МакедониÑ, та да Ñе покаже на Ñвета, че обединението е Ñтанало в резултат на върховната Ð²Ð¾Ð»Ñ Ð½Ð° ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´ в МакедониÑ."...От друга Ñтрана меÑтната Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÐ»Ð¸Ð³ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ñе чувÑтвува по-435дчинена и ÑмÑтана за недоÑтойна да заеме ръководни меÑÑ‚Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ управление. Ðародът не може да Ñи предÑтави, че Ñвободата оÑвен чрез ангажирането тъкмо на Ð¾Ð½Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки елемент, който ноÑеше знамето на българщината в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ - елемент, който познава народа и неговите нужди й който без ÑътреÑение може да приобщи Ð¿Ð¾Ñ€Ð¾Ð±ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð´Ð¾ вчера българÑки народ в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ ÑиÑтемата на управление царÑтвото.""Ð’Ñичко това ни принуждава да вдигнем Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¸ да иÑкаме водене на една Ñтрого национална политика, Ñега, докато още има време и докато народът не Ñе е паÑифизирал (Ñ‚. е. да оÑтане паÑивен - б. н.) и не е изгубил вÑра. Едно наÑеление Ñ Ð²Ð¸Ñоко национално българÑко чувÑтво заÑлужава да Ñе впрегне в творчеÑка работа за държавата, Ñ†Ð°Ñ€Ñ Ð¸ родината.ТрÑбва дебело да Ñе подчертае, че Ñдрото на ММТРО и на "лучиÑтите" начело ÑÑŠÑ Ð¡Ð¿Ð¸Ñ€Ð¾ Китинчев Ñочи като ефикаÑно ÑредÑтво за уÑпокоение на МакедониÑ, учаÑтието на наÑелението в управлението на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ‡Ñ€ÐµÐ· организиране на избори за народни предÑтавители в Ðародното Ñъбрание. С поÑещението на миниÑÑ‚ÑŠÑ€ Партов в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñе получава надежда това да Ñе оÑъщеÑтви. Партов два-три пъти обещава да оÑъщеÑтви това. Данни по този Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð¸Ð¼Ð°Ð¼Ðµ от едно чаÑтно пиÑмо на Д. Гюзелов от 14 март 1944 година до Ñвой Ñъратник (навÑрно от Струмица). То е документ за програмата на патриотичните Ñили, преди вÑичко на ММТРО, в Ñлужба на БългариÑ. Ще цитираме най-ÑъщеÑтвеното в него:"Драги Кириле, от разговорите Ñ ÐœÐ¸Ñ†Ð¾, както и от твоето пиÑмо разбираме, че идването на гоÑподин Партов Ñ Ð§ÐºÐ°Ñ‚Ñ€Ð¾Ð² предизвикало обща радоÑÑ‚ Ñред народа и оÑобено Ñред другарите. Споделвайки Ñ‚Ð¸Ñ Ñ‡ÑƒÐ²Ñтва Ñ Ð²Ð°Ñ, ще ви дам нÑкои обÑÑÐ½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ пътуването на Чкатров:1. Чкатров тръгна Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð¸Ñтъра преди вÑичко, за да обори злоÑловиÑта на нашите неприÑтели, които миÑлеха, че ние Ñме изÑтиÑкани лимони и, че Ñме отхвърлени. Това внимание към нашата политика чрез учаÑтието на Чкатров в поÑещението на миниÑтъра идва да докаже, че нÑмало никога Ñлучай от оÑвобождението наÑам, ние да Ñме пренебрегвани, отхвърлÑни или из-436тиÑквани от Ñтрана на правителÑтвото. Ðапротив, още от Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚ на Ñвободата до Ð´Ð½ÐµÑ Ñ€ÑŠÐºÐ¾Ð²Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ фактори на националната политика непрекъÑнато Ñе обръщаха към наÑ, дирейки нашето ÑътрудничеÑтво и нашето мнение по вÑички въпроÑи...2. ОÑвен това, ако наиÑтина Ñе проведат избори, както това каза г-н Партов, тогава пътуването на Димче ще има иÑторичеÑко значение. Защото вÑÑкой ще знае, че Димче е тръгнал Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð¸Ñтъра Ñамо защото той обещал на него, че в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ Ñе проведат изборите... По Ñ‚Ð¾Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½ ние ще имаме забележителен уÑпех, Ñ‚. е. оÑъщеÑтвÑване на нашата политичеÑка програма; защото провеждането на изборите е една от най-главни-те точки на нашата програма. Дори и да не Ñе проведат избори, ние ще имаме думата на Партов и затова пътуването на Димче Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ е наш колоÑален уÑпех.3. Ðко наиÑтина Ñе проведат избори в МакедониÑ, тогава вÑеки ще му бъде благодарен на Чкатров, защото най-поÑле ще може да му Ñе наложи на правителÑтвото общонародното желание, а Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° да Ñе подобри положението на нашата влаÑÑ‚, защото този акт ще означава и даване еднакви права на нашето наÑеление. Свързването на изборите Ñ Ð§ÐºÐ°Ñ‚Ñ€Ð¾Ð² означава от друга Ñтрана гаранциÑ, че Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² българÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ð»Ð°Ð¼ÐµÐ½Ñ‚ ще приемат такива хора като Чкатров. При такова ÑÑŠÑтоÑние на нещата Ñе налага и миÑълта, че ние ще бъдем Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñ„Ð°ÐºÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸, които ще влиÑÑÑ‚ върху правителÑтвото кои лица Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе приемат като кандидати... Лица, които наиÑтина Ñа извеÑтни Ñред народа като борци и негови защитници... Тогава и вÑÑкой ще знае, че нашата политичеÑка Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ тържеÑтвува, защото е най-национална, а ние ще можем да определим кандидатите Ñпоред критериумите на великобългарÑката политика... Това не означава, че ние, на ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° краищата, вÑрваме, че изборите наиÑтина ще Ñтанат. ДоÑега ние чеÑто пъти Ñме бивали измамени, та не е за вÑрване на подобни декларации. ОÑтава ни да чакаме делата и Ñлед това да кажем, че Ñме изоÑтавили критичното отношение към правителÑтвото. Рдотогава пак ние ще Държим виÑоко знамето на нашето Ñлавно минало и нÑма да Капитулираме вÑе докато не видим, че Ñвободата е получилатакова Ñъдържание, за каквото Ñе борехме и давахме жертви..."От този цитат Ñе вижда, че ММТРО развива упорита дей-437ноÑÑ‚ чрез широки ÑÑŠÐ²ÐµÑ‰Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ¾Ð²Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ членове на автономната Ð¾Ñ€Ð³Ð°Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ меÑта; че има изработен план и минава към контакти Ñ Ð¿Ð¾-виÑши държавни органи; че покрай грижата за народа гоÑподÑтва и грижата за държавата. Ðко въпреки това не Ñе поÑтига желаното, причината лежи в променÑщо. то Ñе политичеÑко положение в БългариÑ, което довежда до ÑмÑна на правителÑтвата, както и ÑÑŠÑтоÑнието по фронтовете водещо към Ñ„Ð°Ñ‚Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹.За отбелÑзване обаче е предпазливото изказване на Гюзелов: "Това не означава, че ние, в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° краищата, вÑрваме, че изборите наиÑтина ще Ñтанат. ДоÑега ние чеÑто Ñме били измамвани, та не е за вÑрване на подобни декларации. ОÑтава да чакаме делата"... И наиÑтина, както още по-рано подчертахме, българÑките управленчеÑки влаÑти дойдоха Ñ Ð½ÐµÐ´Ð¾Ð²ÐµÑ€Ð¸Ðµ към меÑтната българÑка интелигенциÑ, Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ñ€Ð°Ð·Ñъдъци, зле оÑведомени за Ð½ÐµÑ Ð¸ изобщо - неподготвени за миÑиÑта Ñи. Типичен пример за това е СкопÑкиÑÑ‚ обаÑтен директор Ðнтон Козаров. ÐеиÑкрен, двуличен, потайно наÑърчаващ признаците на извеÑтно разноглаÑие и раздвоение Ñред чаÑÑ‚ от интелигенциÑта, той Ñе оказал мнителен, чужд на меÑтната българÑка душевноÑÑ‚, Ñамо външно неубедително лаÑкателен. За недоÑÑ‚Ð¾Ð¹Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ñƒ метод на работа Ñ Ð¼ÐµÑтните народни Ñили изрично Ñъобщава Д. Гюзелов:"С облаÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¸Ñ€ÐµÐºÑ‚Ð¾Ñ€ Ñе запознах в началото на май 1941 година, Ñлед като Ñе върнах от военно пленничеÑтво. Първите разговори Ñе отнаÑÑха до влаÑтта в БългариÑ: как миÑлÑÑ‚ да уредÑÑ‚ ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ пр. Ðие му разказвахме за борбите, които Ñме водили през време на ÑръбÑкото робÑтво; как тук в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ðµ запазен българÑкиÑÑ‚ дух;... По-къÑно изложихме му и нашата политичеÑка програма за уреждането на МакедониÑ, повдигнахме и чиновничеÑÐºÐ¸Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ, включването на меÑтните Ñили за изграждането на новата държава; ... СъглаÑно общото желание на народа и ние поддържахме мнението, Ñърбите Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñи отидат... Той заÑвÑваше, че иÑка да Ñ Ð¾Ð±ÐµÐ´Ð¸Ð½Ð¸ интелигенциÑта в Скопие. След неуÑпеха за формирането на клуба (думата е за клуба "Св. Климент ОхридÑки" - б. н) от директора на ЗемеделÑката банка в Скопие Кефиров узнах-438ме, че Козаров на едно мÑÑто казал, че ни е дал "възможноÑÑ‚ за борба", от което заключихме, че той нарочно ни давал надежди и Ñе преÑтруваше, че предимÑтво дава на едната или на другата група, за да може да ни наÑочи един против друг и да ни раздели.Ðе Ñлучайно Козаров е бил в чеÑÑ‚ конфликт и Ñ Ð´Ð¸Ñ€ÐµÐºÑ‚Ð¾Ñ€Ð° на в. "Целокупна БългариÑ" Ðикола Коларов, който по тактичеÑки ÑÑŠÐ¾Ð±Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñе Ñтараел да поддържа реномето му, обаче чаÑтно е порицавал много от деÑниÑта му и влизал в ÑтълкновениÑта Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾. Също така и водачът на "лучиÑтите" Спиро Китинчев Ñъобщава за преглъщаното от него унижение продължително време да не бъде признаван за пълновлаÑтен кмет на града, а Ñамо за замеÑтник-кмет въпреки волÑта на цÑлото гражданÑтво. "Ðз Ñе чувÑтвувах обиден, но не дадох глаÑноÑÑ‚ на тази Ð¼Ð¾Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ð´ÐµÐ½Ð¾ÑÑ‚". - заÑвÑва той по-къÑно.Отношението на Козаров и към Гюзелов е Ñъщо унизително. Макар и да не Ñпоменава името му, Гюзелов пред Ñъответни Ñреди прави Ñледната изповед като обект на продължително начално недоверие от Ñтрана на официалните органи:"През декември 1941 г. заминах в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ² връзка Ñ Ð¾Ð±ÐµÑ‰Ð°Ð½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾, че ще Ñтана началник на Радио СофиÑ. За голÑмо мое разочарование, не иÑкаха да ме назначат и чаках до април. През меÑеците март, април и май 1942 г. живеех в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ унижен и отчаÑн поради недоверието [към мене] и ÑиромашиÑта Ñе измъчих много."Отговорните фактори не Ñа имали предвид, или не ги е интереÑувало, че Гюзелов е притежавал редки качеÑтва като агитатор на ММТРО и не Ñлучайно е бил между водачеÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ°Ð´ÑŠÑ€.*................439 Read More... Summary only... Posted by Historian | Permalink | | 0 comments | Links to this post Labels: ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² периода 1941-1944 Older Posts Subscribe to: Posts (Atom) Contributors Change text size Quotes from Macedonians Яне СанданÑки в интервю за веÑтник "КонÑтитуционна зарÑ", № 6, 5 Ñептември 1908 г.: "... Ðие Ñме българи преди вÑичко и предÑтавлÑваме интереÑите главно на БългарÑкото наÑеление в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ ОдринÑко, на плещите на което доÑега доÑега е живÑла ОрганизациÑта..."."-... За да Ñе борим за Ñвободата Ñ ÑƒÑпех, ние тук Ñме винаги разбира ли, че Ñ‚Ñ€Ñбва да работим като националиÑти- и като българи да организираме и издигаме българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ»ÐµÐ¼ÐµÐ½Ñ‚-най-Ð³Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° Ð¾Ñ€Ð³Ð°Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ работа.."- Интервю Ñ Ð¯Ð½Ðµ СанданÑки за веÑтник "Камбана", № 325, 16 Ñептември 1908 г.“...Ðа училище не одим, оти гръцки нема да учим. Чакаме да учим родом българцки, за да живее БългариÑ. Гърци да пукат, да треÑкат. Ура, ура, ура! Да живее Българиє- ученика СтоÑн ХриÑтов от ЕгейÑка МакедониÑ, през 1914 година. “...КоÑките да ми ги трошите, парче по парче да ме режете, ÑÑ Ñум Ñи бугарин и бугарин ке Ñи умрем”-Стерйо Велков от град Крушево, ВардарÑка МакедониÑ, през 1950 година."....И ако попита нÑкой школÑки човек грък ли Ñъм или болгарин?-Ðз полноответвам-болгарин Ñум...Болгарин е любител на Ñекое добро..."- Ð¾Ñ‚ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ ÑÑ‚Ð°Ñ‚Ð¸Ñ Ð½Ð° Йордан ХаджиконÑтантинов-Джинот от ВелеÑ, публикувана на Ñтраниците на в-к. "ЦариградÑки веÑтник", брой 44, от 21 юли 1851 година "....ÐайÑтина, още дълго преди ОÑвобождението на БългариÑ, българÑките патриоти в МакедониÑ, водÑÑ‚ много упорита борба Ñрещу гръцкото влиÑние, вÑред българÑката чаÑÑ‚ от наÑелението...." Димитър Благоев-Събрани ÑъчинениÑ, том 8, СофиÑ, 1958 година, Ñтраница 525."...Ти незнаеш нищо. Ðко Ñтане нужда да не Ñе удовлетворÑват българите в МакедониÑ, аз ще защитавам екзархиÑта Ñ Ð¾Ñ€ÑŠÐ¶Ð¸Ðµ в ръка..."- Думи на Яне СанданÑки, изречени пред кореÑпондента на веÑтник "Дневник", по време на учредÑването на "Ðародно-федеративната Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ (БългарÑка ÑекциÑ)", в град Солун. Публикувано на Ñтраниците на веÑтник "Дневник" от 11 авгуÑÑ‚ 1909 г."... Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ обÑтоÑтелÑтвото, че българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ»ÐµÐ¼ÐµÐ½Ñ‚ в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ðµ най-многочиÑлен.... По Ñ‚Ð¾Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½, ние ще Ñе намираме Ñ Ð½ÐµÑ Ð² поÑтоÑнно ÑътрудничеÑтво за общобългарÑки цели, по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° които вÑеко дрънкане на Ñабли Ð´Ð½ÐµÑ Ðµ предателÑтво ÑпрÑмо българщината..."- Яне СанданÑки за веÑтник Камбана, 2 април 1910 година. Navigation Home Registration Login Sitemap All blog post in PDF All blog post on your mobile Blog rating Download toolbar "History of Macedonia" Blog club in Google Chat room Free e-mail service Send a card to a friend Blog directories Play a games Sign my guestbook View my guestbook Tell a Friend Terms and Conditions About this site Special thanks Feedback Suggest link Add this site to your favorites Make this site your Homepage Download КипърÑкиÑÑ‚ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð¢Ñ€Ð°Ð¹ÐºÐ¾ Китанчев ВаÑил Кънчов Ð¥Ñ€Ð¾Ð½Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð½Ð° Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ доц. д-Ñ€ П.Петков БалканÑка геополитика БалканÑки идентичноÑти Проф. Ð’.Проданов-БългарÑките национализми СлавÑнÑкиÑÑ‚ ÑвÑÑ‚ Д-Ñ€ Ðаум Кайчев-ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² българÑките и ÑръбÑките учебници по литература, 1878-1912.doc Мнението на албанците от Ð ÐœÐ°ÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° ÑлавÑнÑкото наÑеление в тази Ñтрана ТракиÑ-изконно българÑка Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð¡Ñ‚ÑƒÐ´Ð¸Ñ Ð·Ð° Ñ€Ð°Ð·Ð²Ð¾Ñ Ð½Ð° занаÑтчийÑтвото в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ (Мк) "Ðачертание"-то на Ð˜Ð»Ð¸Ñ Ð“Ñ€Ð°ÑˆÐ°Ð½Ð¸Ð½ (Ð’ оригинал на ÑръбÑки) Цинцарите: БалканÑките хазари (на СръбÑки) Йован Цвийч-БалканÑкиÑÑ‚ полуоÑтров (на ÑръбÑки) Multimedia Other movies Recent readers Links Macedonian Scientific Institute Bulgarian Academy of Sciences-Institute of History Faculty of History National Library of the Republic of Bulgaria General department of archives IMIR Liternet BG ROD Books about History of Macedonia and Bulgaria .aNTI PUNKT Slavicis Bulgarians in Aegean Macedonia The Bulgarians in Albania The Bulgarians in Kosovo (Goranite) Interviews with Bulgarians from Macedonia Macedonian Student Society "Vardar" (The Young organization in Bulgarians from Macedonia) Vardar-news bulletin Saint Ivan Rilski (Student society) Macedonian world Macedonian historical news "Macedonian sheet"-about the history and news from Macedonia Tribune VMRO (Bulgarian) VMRO-Young Organizacion (Old page) VMRO-Young Organizacion (Old page) The Macedonian question Bash Bugarash History of Macedonia in Pictures and documents Kolesino-Vodopado, Strumica De Zorata Elbetica History of Macedonia in facts Sonya Todorova Ohrid The Macedonian Enigma The Article for Macedonia BULMAK De zorata BLOG IN GELKOV BULMAK "Kukush" Site in Bulgarian from Aegean Macedonia OTHER LINKS ABOUT MACEDONIA Banners rotation My banners: RSS & Bookmarks Visitors Counters © Copyright 2006, 2007 WWW.MACEDONIA-HISTORY.ORG. All rights reserved. Skip to top of the page - f6657011b0b91977af79bb0ed86e468ac8b97075b9a3099f57382e4572ad619f
-
(What's this?)
W14-388M-9748
